Профашисти

Утре е 11 април - Международен ден на концлагеристите, затворниците и пострадалите от фашизма и войните. ООН вкарва тази дата в световния календар, тъй като на 11 април 1945 г. обречените на смърт в концлагера Бухенвалд се разбунтували и така дочакали освобождението си. На другия ден довеждат в лагера видни граждани на Ваймар, пише концлагеристът Имре Кертес, по-късно Нобелов лауреат да литература, да видят какво е вършено в тяхно име: "Нищо не са знаели. Никой не е знаел нищо."
Ние обаче днес знаем, че в концлагерите - фабриките на смъртта, са унищожени 11 милиона души. Но денят не е само за почит пред загиналите и преминалите пред Голготата на концлагерите,  затворите и войните, а и ден за размисъл - предупреждение срещу възраждането на фашизма. В мрежата прочетох кои били изгаряни в Бухенвалд: "Не съжалявайте изроди като криминалните престъпници, циганите, педалите, евреите, комунистите, сектантите, педофилите, изнасилвачите, анархистите, клошарите, убийците". Ужасяващо! Писал го е българин! И на протестите видях надпис "Евреите вън!".  
Анжел Вагенщайн в НДК разказа как чул мрачни удари на барабани и видял запалени факли. Това го върнало към младостта - така навремето с "мрачни удари на барабани и запалени факли" тръгва Хитлер. С благоволението на медиите и тази година видяхме страшното легионерско шествие "Луков марш", но този реваншистки марш по жълтите павета никого не тревожи. Германският посланик в България Бекерле нарекъл някога ликвидирането на ген. Луков "тежък удар за германските интереси", което си е похвала за "терористите" от бойната група, извършили екзекуцията, заслуга към европейската съпротива против нацизма. А сега името на генерала се използва за реабилитиране на фашизма и расизма. Да напомням ли, че Европейският съюз носи родилните петна на антифашизма. Но нашите десни политици, заслепени от антикомунизъм, не смеят да се поклонят пред жертвите на фашизма.
На този ден все ще се намери някой и друг умник да ни разясни, че у нас не е имало фашизъм, че той е италианска направа, а нацизмът -  изработка на Хитлер. Но никой не може да оспори, че България бе прикачена към фашистката ос и народът стана мишена на антихитлеристката коалиция.
Нямало фашизъм! Разчетете статистиката: От 1941 до 1044 г. загиват 9140 партизани, избити са 20 070 ятаци и помагачи, осъдени на смърт и екзекутирани са 15 901 души, 31 642 са преминали през концлагери, изгорени са 2139 партизански къщи. Само за осем месеца през зимата на 1943-1944 г. са раздадени над 26 млн. лева за убити антифашисти. Елате с мен в пенсионерския клуб в с. Кръстевич, та очевидци ще ви поразкажат за разнасяните глави на убити партизани из селото. Впрочем във фашистката терминология няма "убити", навсякъде пишат евфемистично "ликвидирани". 
С право българският народ се гордее със спасените 48 хиляди евреи, но не можем да отминем 11 343-те от "новите земи", изпратени в лагерите на смъртта със съдействието на българската окупационна управа и фашисткото правителство.  Богдан Филов, обявен днес за "жертва на комунизма", в дневника си на 11 март 1943 г. е писал "за евреите от новите земи, които изселваме" и на предложение те да бъдат изпратени в Палестина възразява, че е много късно, защото след няколко дена тръгват.  "Къде отиват?" "В Полша". "Това значи, че те отиват на смърт!" - му казват... Обясних, че това е пресилено и че ще бъдат използвани като работници..." А пътят е един - към газовите камери.         
По предложение на президентите Желев и  Стоянов 1 февруари се отбелязва като ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден през 1945 г. са изпълнени част от присъдите на Народния съд. А Народният съд не е приумица на "комунизма". Какво правят върху паметника на жертвите на т.нар. комунизъм имената на осъдените от Народния съд  -  тези, които ни свързаха с Третия райх и с най-човеконенавистната идеология, тези, които приеха Закон за защита на нацията, тези, които обявиха война на Великобритания и САЩ, всички те бяха изправени пред съда с решение, прието в Техеран още на 1 декември 1943 г. от лидерите на СССР, САЩ и Великобритания. И такива съдилища бяха създадени във всички европейски страни с изключение на Испания, Португалия и Швеция. А у нас съдът, уж демократичен, реабилитира осъдените за престъпления против мира и човечеството от Народния съд. Парламентът пък се инати и не признава партизаните за участници в Съпротивата, както е навсякъде в Европа. Та се убеждавам все повече, че в нашия преход към зъл капитализъм много от демократите, стари и новопокръстени, са си профашисти.