Оставката

Оставката отпраща правителството на Пламен Орешарски в историята, то си отиде на 425-ия ден. 89-ят български премиер можеше да си иде още в първите му дни заради оная срамна и необяснима глупост с Делян Пеевски, когото Коалиция за България и ДПС поискаха щедро да овластят. Колегата Руси Чернев от "Марица" изчисли, че първият премиер Тодор Бурмов е управлявал 142 дни. Стефан Стамболов е рекордьор с неговите 2464 дни начело. Колкото повече се сурне страната ни по демократичното вървище, толкова повече тачим и възхваляваме диктаторите. И още нещо - половината министър-председатели са се задържали по-кратко от Орешарски, средно им се падат по-малко от две години на глава. Както я караме, можем да достигнем някои демократични страни, които си стоят с месеци и дори с години в правителствена криза или сменят кабинетите като носни кърпички. Но още не сме узрели дотам, тъй като на любимото ни Отечество днес му липсва най-важното - държавата. Уж е тука, а я няма! Иначе три правителства за 2013 г. и три за тази година ни идват премного. По това нанагорнище много народна пот изтича.
 Иначе Орешарски си тръгна, без да се унижава и размеква, макар че бе перфидно предаден от Ахмед Доган и Лютви Местан и изоставен от Сергей Станишев, което всъщност прекъсна мандата му. Та сега "Протестна мрежа" и соросоидите, които плащаха протестите, пиха шампанско пред парламента в деня на оставката. Орешарски се раздели с репортерите с усмивка, говори трезво и премерено, без злост, не изпусна нито дума срещу когото и да било, макар че, ако питате мен, не са един и двама, които заслужават повече от попържане заради пречките, които създаваха на кабинета. А дваж повече заради компромисите, които го притискаха да прави. Като гледах и слушах Орешарски, разбрах, че може да има и друг стил на управленско поведение, защото се наживяхме близо 4 години при вилнееща простащина, безпардонност и арогантност по върховете. Много бързо забравихме как ни управлява мутрата Бойко Борисов. Преценете сами - само за година изчезна страхът от полицейщината, правителството се обърна към хората и техните грижи, подпомогна бизнеса, поддържа добро финансово състояние на страната. Малко ли е това?
От тия 425 дни разбрах, че у нас дебатите са не как управляваш, а кой управлява. Защото правителството изпълни голяма част от програмата, поне тази, която е очертана за първата година и е насочена към хората. Промените, които бяха направени, са насочени в социалната сфера и облекчиха положението на майките, децата, пенсионерите. Бюджетът за 2014 г. е най-силният в социалната сфера от 2000 г. насам, за годината на Орешарски 13 млрд. лева са стигнали до 4 млн. българи под различни форми за подпомагане на техния живот и всекидневие. Протестърите и реформаторите в политическото си късогледство не виждат това, а манипулаторът Бойко Борисов вдигна пушек, че България е докарана до фалит и сега се прави, че гаси пожара. Но да поздравим Орешарски за издръжливостта, защото той нямаше цялостната поддръжка на Народното събрание, в което ГЕРБ си играеше на играта "влез-излез", а парламентът бе непрекъснато в обсада. И още на 14 юни 1913 г. Плевнелиев побърза да изчерпи кредита си на доверие.      
Сега зад ъгъла ни дебне служебно правителство, не би трябвало да се опасяваме от него, но като си помисля, че Росен Плевнелиев ще го конструира по свой образ и подобие, което ще рече, че то ще бъде слугинско и ще служи в чужда угода. И първото, което ще направи, е да отреже тръбата на "Южен поток". Президентът настоява до 5 август депутатите да одобрят актуализация на бюджета, макар че с увеличаването на фискалния резерв на 8 млрд. лева не се налагат никакви промени за следващите два месеца. Въпросът за актуализацията на бюджета обедини формиралото се ново парламентарно мнозинство - ДПС и ГЕРБ, което още веднъж свидетелства за изменчивата природа на етническата партия. Плевнелиев поиска да се развържат съвсем ръцете на служебното правителство - парламентът да му даде право да води преговори за външни заеми. Ако го сторят, депутатите ще се доверят на държавния глава, което е повече от рисковано. Тъй като той доказа, че "се държи като пиян боцман на палуба" (по думите на д-р Николай Михайлов). И още, че лобира явно и тайно за задкулисието, прави в чужбина нерегламентирани срещи със съмнителен характер, не си мери думите, говори баналности, държи речи с инфантилна патетика, произвежда несигурност, престарава се в безсмислените си политически анализи (понякога без никой не му ги иска) за украинската криза и за Русия. Така сам се превръща в геополитическа опасност и заплаха за националната сигурност. Какво ли яйце ще измъти?