Още моди

Миналата сряда в моя животопис се хванах за думи, чути в пенсионерския клуб в с. Кръстевич: "Страшно е, когато лошото стане мода! Не мислиш ли, че нямането стана мода?" и поразсъждавах около новите "модни тенденции", наложени ни силом от демокрацията, която в тригодишното вече управление на ГЕРБ се трансформира в открита полицейска диктатура. И тъй като толкова много лошавини станаха модни, продължавам с жестокия списък.
Политиците да лъжат денем и нощем е отдавнашна мода. Сега толкова много лъжат, че дори когато кажат истината, хората не хващат вяра на думите им.
Модният цвят е сивият. Защото животът ни е сив. Модна е сивата икономика, въртят я мутри, от тяхното потекло е премиерът. От Брюксел ни напомниха, че 12 престъпни групировки развиват бизнес с близо 2 млрд. евро оборот. А Цветанов се тупа по гърдите, че се е справил с организираната престъпност, което си е направо наглост.
В крак с технологиите модна стана борбата с киберпрестъпността. А всекидневните обири, грабежи, нападения на граждани и имотите им, т.е. битовата престъпност, са дреболия за спецовете по "показни акции", повечето от които май ще завършат с дела в Страсбург.
Очертава се модна тенденция почти да няма престъпление, в което да не участват "народни стражи" - действащи и бивши полицаи, барети, пожарникари, охранители... А за капак полицаите вече организирано отказват да пазят политиците от народната любов.
Отново са на мода тефтерите за вересия. А иначе на черно в България всичко се намира - наркотици, цигари без бандерол, горива, кръв, човешки органи, дори бебета.
 Модно е парламентът да приема лобистки закони, вече са около 80 на брой, с тях в люлка люлее мафията. И да прави комисии за щяло и нещяло. Само за корупцията временните комисии са девет, а оня ден десетата я оглави не кой да е, а политическият смешник Яне Янев.
Самоубийствата не спират, забелязва се богат избор на средствата за самоунищожение. Напоследък е модерно да се скача от високо - така свършват със себе си неизлечимо болни, влюбени, самотници, но и безработни, длъжници на банки, фалирали бизнесмени, полицаи... А някои призовавали смъртта, защото вестниците и телевизиите ги депресирали.
По света лудите са в психиатриите, у нас се разхождат навън. Нямало пари. Но и народът психясва. Заявявам отговорно: "Ние сме на всеки 4-ти километър!" Не е случайно, че най-много кандидати за Софийския университет са за специалността психология. То и здравната система е лудница, да не ти дава Бог да се затътриш по някоя здравна пътека - влизаш в лабиринт, навсякъде броиш пара, кога на гише, кога на ръка, и как ще излезеш, и самият Бог не знае.
Да си в крак в модата означава да си функционално неграмотен. Такива били у нас 41 на сто от 16-годишните и затуй са непригодни за пазара на труда. Да се четат книги е старомодно, занимание за пенсионери. 
Интелектът не е на мода, на него се гледа като на отживелица. Уж бяхме държава на духа, но държавата не покровителства духа. На висока почит в медиите са чалга певици със силиконови еркери и  "златките", излъчващи дръзка тъпота и липсоумие. Еталони за младите.
Времената се менят. Някога археолозите откриваха гробниците на тракийските царе, а сега модата е друга - изравят вампири, пирати, комарджии...
Съобразно приумиците на модата паметници се свалят, местят, цапат, ремонтират, обновяват, ругаят и като че ли привикнахме с това. Връх на безумието е предложението, като бил свален паметникът на Цар Освободител на скулптора Арналдо Цоки, да не го връщат на мястото му. Идеята се роди в главата на политическата шматка Лъчезар Тошев.        
Стана модно съседите посред бял ден да крадат историята ни (Самуил - македонец, Калоян - румънец!) и да се кичат с нея, а външното ни министерство да си трае като бълха в гащи. В дипломацията и външната политика се усъвършенства маниерът да се ливрим верноподанически пред всичко американско и натовско, в последно време правим никому ненужни метани и на Турция. На другия фронт - "пляс-пляс" по Путин, но той даже не забеляза това.
25 000 хиляди бягат в чужбина всяка година. Вик на модата! България е в първата 20-ица по изтичане на мозъци от 142 държави. Една трета от българите са готови да емигрират. Изнасяме и просяци. Останалите в татковината упражняват спортната дисциплина "стискане на зъби".
Ще завърша с един анекдот: "Оптимист и песимист разговарят за положението в страната. Оптимистът казва: "Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: "Да просим? Няма да има от кого." Казват, че песимистът бил добре информиран оптимист.