Мистерията "Западни Балкани"

"На Западния фронт нищо ново"
(Ерих Мария Ремарк)

Започвам този текст за голямата интрига на деня - Западните Балкани, със заглавието на известния роман на Ремарк, за да подскажа, че акцията за форсирано приемане на Западните Балкани в НАТО и ЕС по време на българското председателство завърши със заглавието на друга пиеса, този път на Шекспир - "Много шум за нищо".
Впрочем, не ми е ясно какво по-точно се подразбира под Западни Балкани? Щом фигурират Западни Балкани, които в моето съзнание се идентифицират със Словения и Хърватско, би трябвало да има Северни Балкани, Източни Балкани, Южни Балкани и Централни/Средищни Балкани.
Приблизително може да се приеме, че България се намира в Източните Балкани, Румъния - в Северните Балкани, Гърция и част от Турция - в Южните Балкани. Налага се да въведем понятието Югозападни Балкани, за да вместим в тях Албания. Някак отвътре ми идва да разположа в Средищните Балкани Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово. Може и да бъркам. Сложна математика е дисциплината география.
Но така или иначе, категорията Западни Балкани някак понакуцва, намирисва на политика и геополитика. Лозунгът е държавите от Западните Балкани да влязат вкупом в НАТО и ЕС, като по този начин подсигурят собственото си благоденствие и безопасност! Само че това "вкупом" се оказва не на място, тъй като двете сравнително големи страни от Западните Балкани - Словения и Хърватия, вече членуват в НАТО и ЕС, а Албания е член на НАТО, но не е приета в ЕС.
Парадоксът е, че на софийската среща между лидерите на 28-те държави членки заедно с върховното ръководство на ЕС, проведена на 17 май т.г., домакините от България настояваха ревниво приемането на Западните Балкани в НАТО и ЕС да стане час по-скоро. Същото го искаха и Съединените американски щати! С тази забележка, че американците много повече ги интересува скорошното членство на всички държави от Западните Балкани в НАТО и далеч по-малко в Европейския съюз! Не е толкова трудно да се досетим защо е такава

позицията на Големия брат

Концепцията на САЩ предполага на Балканите да се формира втори пояс от фронтови държави в евентуална студена или гореща война срещу Руската федерация (след пояса от държави като Украйна и Грузия, които непосредствено обграждат "вековечната" Руска империя). Втората цел е Адриатическо море да бъде изцяло "превзето" от американския флот, тук се намират удобни за военноморското присъствие на САЩ пристанища (свързването на Адриатика със Средиземно море става директно). Третата цел е мрежата от военни бази на САЩ или НАТО и в новоприетите държави да бъде интензивно развивана. Четвъртата цел предполага рязко подобряване на отношенията  между Сърбия и Косово, за да може Косово да получи в ООН широка легитимация като самостоятелна и независима държава.
Няма нищо по-естествено от това България да играе посредническа роля в полза на Вашингтон, като се има предвид, че тя, досега макар и в по-смекчена форма, бе активен агент на американското влияние в ЕС, подобно на Полша, Прибалтика и Румъния. Последните социологически резултати сочат, че 30% от страните членки на ЕС са за сваляне на санкциите срещу Русия (предимно страните от класическия Запад), 30% са за оставяне и ожесточаване на същите санкции (почти всички страни са от бившия социалистически лагер) и между 30-40% нямат твърдо изказано мнение.
Само че лидерите от Брюксел, които очаквахме да са най-големи привърженици на форсираното членуване на Западните Балкани в ЕС, бягаха в София като дявол от тамян, щом им се наложеше да изразят категорично съгласие. Те се измъкваха ловко от конкретните ангажименти, предлагаха удължени срокове за приемането в ЕС на Западните Балкани, под сурдинка, а и пряко заявяваха, че този район е изостанал икономически, че вътрешното му положение е нестабилно, че между отделните държави има явни или тлеещи конфликти. Годината 2025-а, когато бе обещано разговорът за Западните Балкани да напредне значително, явно беше пожелателна. Излиза, че целите, които си поставят ЕС и САЩ във връзка със Западните Балкани, са твърде различни, често пъти противопоставени. Брюксел, който не иска да дразни могъщия си задокеански партньор, използва тактиката на голите декларации. Освен това, на икономиката на Запада, която изпитва видими затруднения, нови финансови ангажименти биха се отразили зле на жизнения стандарт на тамошното население.
Лидерите на ЕС наистина са разколебани около приемането на т.нар. Западни Балкани, и то поради няколко причини.
На първо място, тоталната криза - политическа и икономическа - обхванала ЕС, не позволява през близките години, може би и десетилетия, приемането на нови държави членки. Брюксел е наясно, че Косово, Босна и Херцеговина, Албания, даже Черна гора и Македония, са изостанали държави, с огромни икономически и финансови проблеми. На този етап ЕС не е в състояние да заделя сравнително голям пакет от помощи. Опитът да се привлекат държави с по-изостанала структура на икономиката като България и Румъния не са от най-предпочитаните, те също дават

храна на идеята за развитие на ЕС на две скорости

Второ, държавите от Западните Балкани действително са буре с барут след разпада на Югославия, задръстени от вътрешни неразбории и войни, от междудържавни и междуетнически конфликти, от междуконфесионална нетърпимост. Брюксел с основание се страхува, че след приемането на Западните Балкани в ЕС огромни човешки маси с ислямско вероизповедание ще тръгнат към богатия Запад, което ще задълбочи качествено сегашната непоносима ситуация след миналогодишното "преселение на народите" в Германия, Франция, Скандинавските държави, Италия, Испания, Гърция и др.
На Западния свят е известно още, че Западните Балкани са един от световните центрове за подготовка на ислямски терористи, че там ИДИЛ има силно влияние, че този район е разпределителен център на контрабандата с наркотици в Европа, че там се върти търговия с човешки органи, че начело на държавите стоят несъстоятелни субекти, някои от тях бивши формени бандити. Що се отнася до Сърбия, никой не се съмнява, че раните от войната на САЩ и ЕС срещу сърбите са пресни. А също, че сръбските управляващи не искат страната им да членува в НАТО, нито да изпълнява европейския режим на санкции срещу Руската федерация.
Трето, напоследък отношенията между Вашингтон и Брюксел се обтегнаха! САЩ започнаха своего рода икономическа война срещу ЕС и големите европейски корпорации, налагат санкции на европейския бизнес и държави. Висшата бюрокрация на ЕС, която представлява предимно интересите на развития Запад, не иска да се увеличи процентът на държавите, които са под командно управление на САЩ и НАТО. А такива са Косово, Албания, Черна гора, Македония, до голяма степен Босна и Херцеговина. Авантюра е да се приемат тясно обвързани с Вашингтон страни точно в момента, когато Брюксел обсъжда създаването на общоевропейска армия, може би на мястото на НАТО.
Що се отнася до българската позиция относно Западните Балкани, има резон в това, че ЕС би могъл да субсидира трансбалкански и трансевропейски транспортни артерии на Балканите (ако реши наистина да ги субсидира). Възможно е балканските държави тогава по-успешно да развиват икономиката и търговията помежду си. Да уредят конфликти, които от векове ги разделят. Но възможно е и друго - да се появяват нови противоречия! Брюксел да намали инвестициите за България, тъй като гладните гърла на държавите от Западните Балкани също ще се наредят на опашката за помощи.

Има няколко "но", за които не бива да се забравя

Няма да се учудя, ако лица от албанския етнос (след приемането на Западните Балкани в ЕС)  масово се преселят в България, като изместят и без това бедстващото/мигриращо българско население. Албанската инвазия, която наблюдаваме в Македония, може да се осъществи и у нас при липса на граници. Става реална опасността у нас да се размножат "спящите клетки" на ИДИЛ, да се пренесе търговията с наркотици и човешки органи. Няма как да не получи допълнителни стимули за развитие и разцвет ислямът в ущърб на православието. Впрочем, ако Иван Костов като премиер, който организира най-грандиозния грабеж през прехода, има някакви заслуги към България, те са в решението му да не изпълни заповедта, дошла от САЩ и Запада: България да приеме на своя територия вълните ислямски бежанци от Косово.
Но всички тези действия и последици сесията на европейските лидери в София отложи или изхвърли от употреба. И правилно! Докога - ще видим.
Най-странно в тази политическа галиматия е подобострастието, с което Партията на европейските социалисти се зае да разчиства терена за форсирано приемане на Западните Балкани в НАТО и ЕС. Нима ПЕС е сляпа за непосилните трудности и обрати, с които е съпроводено такова присъединяване? Нима не осъзнава, че по този начин съдейства за отслабване на общоевропейската общност и прави ЕС още по-зависим от Щатите?
ПЕС си позволи да се намеси в предизборната кампания за парламент на Македония. Новият скопски премиер, социалистът Зоран Заев, заяви с встъпването си в длъжност проамериканския политически курс, който ще следва, във вреда на исторически и духовно оправданото сътрудничество с Русия. После се чудим защо влиянието на партиите, членуващи в ПЕС, видимо намалява в Европа за сметка на десницата, новите леви и националистите. 
Иначе на Западния фронт нищо ново. Шумът, който се вдигна, беше гръмовит, но май че за нищо!