Кощунство

В Ябланица пред черквата "Св. Троица" до паметника на загиналите в Балканската война е издигнато нещо като плоча-паметник на "жертвите на комунистическия червен терор в общината". Плочата е грозна, нескопосано направена, сега зацапана, изглежда, че нещо е припирало "строителите й". Тя е плод на самоуправство, създадена е без ясно решение, без утвърдени строителни книжа и без да се пита населението. Не бих си изкривил душата да твърдя, че няма несправедливо пострадали по времето на социализма, но да се превъзнасят в жертви убийци на участници в антифашистката съпротива не е европейско поведение. На плочата в Ябланица е изписано името на Йордан Иванов Гатев, бивш началник на полицията в Тетевенска околия, отговорен за убийството без съд и присъда на 19 антифашисти от Лопян, Видраре, Джурово, Шумнене, Тетевен, Лесидрен и Помашка Липница, палач на яташки къщи и плевни, за което е осъден от Народния съд.
Така дръзко се оневинява полицая убиец, превръщайки го в жертва на комунизма, което е гавра със свещената борба на антифашистите и изкривяване на историческата истина. Инициатор за създаването на паметника е координационният съвет на СДС в Ябланица, начело с неговия председател - бивш легионер. И ако седесарите не крият родството си с фашистката идеология, то учудващо е, че и толкова години от поставянето на паметника никой не се вслушва в протестите срещу това кощунство с героите антифашисти. Името на полицая-убиец продължава да се мъдри на плочата, от която струи и невежество - в нея пострадалите се пресмятат на бройки, примерно "изселени - 20 бр.", "оставени на сол и вода - 16 бр." Хората там са просто бройки. До кмета инж. Иван Цаков е изпратено протестно писмо от Областния съвет на БАС-София област, в което се казва: "Би трябвало да сте запознат с жестокостите и кървавите зверства на фашистката власт през този период и по-специално в района на бившата Тетевенска околия - сега част от тези населени места  - Видраре, Джурово, Лопян, Етрополе и други към Софийска област. От разстреляните без съд и присъда 20 души - 12 души са бивши жители на сегашната Софийска област. Основен организатор на мъченията, зверствата, палежите и разстрелите е бил бившият началник на полицията в гр. Тетевен Йордан Гатев, чието име стои на второ място като пострадал от комунизма!!!" Събрана е и петиция с 300 подписа да се свали паметникът, която е подкрепена от становище на правния отдел на Европейската комисия в Брюксел и на Международната организация на участниците в Съпротивата FIR. И о.з. генерал Стефан Цолов, един от тукашните партизани, доброволец във войната, многократно е настоявал да се очисти позорът с този паметник. Дори веднъж предизвикал заседание на Общинския съвет, в чиято стенограма могат да се прочетат такива изрази: "Паметникът... грозен, лош, бял, черен, мръсен... трябва да стои там, той ще нашепва някаква наша история" (Някаква история, пък дали има истина в нея!), "Не ми е приятно да дискутирам за сетен път този въпрос". (Ама че отговорно поведение!); "Имената да се прегледат, доколкото знам има хора, които са се снимали с партизански глави..." (Най-сетне нещо разумно!); "Не е мястото му там, до Паметник на загиналите във войните" (Още един глас, който няма да бъде чут!); "Да се въздържаме от приемане на заявления, докато някои се вразумят и тези неща се забравят..." (Чакане и протакане му е майката!); "Предлагаме да сезираме Районната инспекция по строителен контрол. Това не е наша работа". (Прехвърляне на топката! )            
"Партизанското движение е единствената, адекватна на времето, антифашистка съпротива. То е една пречистваща сълза в очите на България, заслепена по онова време от факлите и блясъка на хитлеристките паради. Не бива, грях е, да се отъждествява партизанската съпротива срещу фашизма с недъзите на социализма в България. Следвоенни партизани няма, както няма и живи герои. Живите сме грешни." Това са думи на пратизанин - Христо Ганев, писател и гражданин, който никога не хвърля думи на вятъра.
След разказаното като капак ще направя извод, че БСП като че ли е оставила защитата на антифашистката борба само на БАС, организация, която се крепи преди всичко на ентусиазъм и е трудно да воюва сама срещу днешните опити за разправа с миналото и политическо пренареждане на историческите събития, за реабилитиране на фашистките водачи, за обругаване на партизаните и ятаците, дори подигравки с тях. Партията само би спечелила, ако не само от кокетство към живите още герои подкрепя тук и там антифашистките чествания, но ако се обърне с тревога и отговорност и към очевидната опасност от възраждане на фашизма. Няма демокрация без антифашизъм.