Клепове

Пием кафе в "Родопчанка" в Смолян. От съседната маса мъж посяга към вестника, оставен за четене от клиентите: "Може ли вестника - да намеря някой клеп." След време връща вестника и моят съкафейник го пита: "Найде ли клепове? "Полно е!" - чувам отсреща.
Родопската дума "клеп" означава "лъжа, клюка, клетва", етимолозите я определят като звукоподражание от "клепам" - "удрям, чукам, кова". В други български говори пък има слово "клюкам", което също означава "чукам, тропам". Клепането става и с клепало, та днешните вестници, пък и електронните медии, са се превърнали баш в клепала. Голямо клепане пада.
 "Светая светих" на клепането са жълтите вестници (а у нас и "белите" имат жълто и то не само по устата), там се раждат по-пикантните ястия. Димитър Гронев казва, че ги купували заради четирите теми в тях: власт, пари, кръв, секс, а те като се омесят, се получава удивителна музика за ушите, която задоволява и мазохистични инстинкти. А как е при големия бял брат? 69% от американците смятат, че клюките са сериозен проблем в училището, 79% - в работата, 80 на сто - в политиката, и 84 на сто - в пресата.
Клюката като чесало на езиците не е от днес. Да се преде кукувича прежда от слухове е прастар човешки феномен, превърнал се в социално явление. Да си припомним Фроса Бачопеткова от Чудомировия разказ "Фрос Мувитон". Седнала е в киносалона на "балкон първи ранг", върти се на стола и очите й шарят като прожектори, трябва да огледа и одума всички: "Че гледай бре, мъжо, гледай бе! Ако не друго, поне обърни се да видиш на Бонка Мазничето деколтето, бре! Боже, Боже и Света Богородичке! Отпред се е разголила до пъпа, отзад до кръста, роклята й цепната до хълбока чак - че какво остава още неразголено?...". Но христоматийният пример за клюкарстване в литературата ни е "Не съм от тях", пак от Чудомир. Само как започва разказът: "Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта!" Всички сме готови да отсечем: "Не съм от тях", но се знае, че 1/2 от делничните разговори между приятели са насочени към факти, по-близки до клюката, отколкото до истината.
 Добрата, стара клюка е хапче против скуката, смята се, че тя е патент на безделници - бъбривци, които стоят празни. Клюката най-често се пръква в тайнствено шушукане, пренася се от ухо на ухо, обектът на одумване не присъства на раждането й, тя не се хвърля пряко в лицето му, затуй в нея има и доза подлост, злост и коварство.  Махалото на клюката има широк размах  - от безобидното бърборене през обидата и огорчението та до раждането на вражди от сплетните и до трудноизлечими психически травми. Одумването рядко е в зачеващото "между нас да си остане", то се пренася от ухо на ухо и злодумството прераства в хули, клевети, доноси. Мълвата понякога достига опасни размери, каквато бе например пуснатата партенка преди години, че Панагюрското съкровище е изнесено и продадено. Класически пример за силата на клюката е мълвата в САЩ през 1987 г., че в бирата "Корона" имало урина, тогава намалели продажбите, спрели да я купуват, защото за потребителите добила вкус на пикня с лимон.
Ако се допитаме до Словото Божие, ще разберем, че клюкарството не е "малък грях". Господ мразел "опаките уста", укорява този, който скришом клевети съседа си, и напътства "да не обикаляш между хората си като одумник". Какво да правим, като даваме мило и драго да чуем нещо лошо за съседа си, за колегата си, за началника си. Като мехлем за душата ни е да клепаме успелия, богатия, известния, в което има и агресия срещу авторитетите. А да се ровим в задния двор на звездите - това е колкото израз на типичната нашенска завистчица, толкова и повей от Запада. Но звездите така са привикнали с "черната борса" на информационния пазар "клю-клю", че предпочитат за тях да се говори и пише дори лошо, но не да се мълчи.   
 Мълвата върви най-често ръка за ръка с лъжата. Слухове, злословия, клевети, сплетни,  неистини, одумвания изпълват не само вестниците и програмите на радиата и телевизиите. Социалната мрежа се превърна в могъщ инкубатор на клепове. Но най-жалкото е, че "гнили думи" и зловонни клюки се чуват от трибуната на парламента. Депутати, политици, министри, социолози и политолози, университетски преподаватели и всякакъв род експерти, дори служители на тайните служби "са разчекнали едни уста - като ханджийски порти" - пускат зловредни слухове, разтягат ластици, плетат интриги, насаждат вражди. Ако е вярно, че историята - това са добре разказани клюки, ще се окаже, че в днешната политическа кинкалерия се кове бъдещето благодарение на клюката. Живеем живот с клепове!