Грамотността

Осми септември бил Международен ден на грамотността. Научих го от Димитри Иванов, в колонката си в "Сега" писа, че на тоя ден на площад "Славейков" деца и старци си тествали грамотността. "Приятно е да видиш такова нещо", заключава Джимо. Още по-приятно, мисля си, пък и по-полезно би било, ако бяха докарали под строй там министрите и депутатите. И аз бих си тествал грамотността, но тъй като "изпуснах мига", си купих новия правописен речник на Института за български език при БАН. Той съдържа 90 000 думи и 136 правила, задължителни за писменото общуване в т.нар. публична сфера. Речникът е официален, той е законодател на езиковите норми в писменото общуване, което се извършва задължително на книжовен български език. Издателите отказаха да подарят речника на депутатите, дето са научени да получават всичко даром. Нека Цецка Цачева да им го купи и раздаде.
Не зная доколко народните представители познават правописа, но ако пишат така, както говорят от трибуната и от микрофоните, Бог да прости книжовния български език. По-преди от Института за български език са правили курсове за депутатите как да говорят, как да оформят кореспонденцията, но сега НС не търси учените за съдействие. "В последния парламент влязоха хора без никаква езикова подготовка, които имат нужда от помощ", казва проф. Владко Мурдаров. Но, както виждате, депутатите ум не щат, всичко си знаят, всичко могат. Ще се пръснат от самочувствие! А бодро бълват езикови клишета и простотии в уродливи съчетания, сипят диалектизми и чуждици в непонятни изрази. И никакъв смут в душата заради езиковата им немара и правоговорната им немощ. Кой да им каже, че "от калпавия език произтичат множество неприятности", което още древните римляни са прозрели. Дотук за езиковата неграмотност на управляващите и на повечето от народните представители, за политическата даже не отварям дума.
 С умиление гледах как старица ромка, сиреч циганка, рисува ченгелчетата, от които ще се родят букви. Първокласничка в курс по ограмотяване. Някъде преди 1960 г. се знаеше, че неграмотността в страната е ликвидирана напълно, а ето че отново има хора, които залягат над букварите. Часовникът на времето се е върнал 50 години назад в миналото, нищо че живеем е модерната епоха на интернет и глобалното село. Просветното министерство взе пари от Европа за обучаване на неграмотни и слабограмотни на възраст над 16 години. В проекта "Нов шанс за успех" се дава възможност за "интергриране, включване, социализиране" на 10 500 души, а неграмотните у нас са 80 000. Не неутолима жажда за знания, а стипендията от 4 лева за присъствие привлича курсистите. За 4 лева са готови да учат и китайски. Те са измежду най-бедните. А бедността носи не само глад и мизерия, но и безпросветност, и духовна нищета. А с бедността никой у нас дори не се кани да се бори.
Неграмотните са повече от 80 хиляди, колкото ги отброи Сергей Игнатов. Още повече че всяка година според Световната банка 20 000 българчета прекъсват образованието си. И армията на полуграмотните расте. В моя кратък учителски живот - три години, обикаляхме махалите край Момчилград да "прибираме" децата, които не идваха на училище, с нас бяха и общинари, които "притискаха" с глоби  родителите, които не пускаха питомците си. И нямаше отпаднали ученици до осми клас. Тоталитарното време, пусто да опустее, повече милееше за грамотността отколкото демокрацията.
  20 на сто от учениците между 10 и 14 години прекъсват образованието си. Всяко пето дете не учи. Българчетата са на последно място в Европейския съюз по четене - 41 на сто от 15-годишните у нас сричат. 21 на сто от българите нямат  диплома за средно образование. Странно, това не пречи пълни илитерати - хора, които едва-едва турят подпис - да имат документ за правоспособни шофьори.
  Идва необразовано осакатено поколение, приемните изпити в университетите подсказват и тая година това, двойките по български наближават 50 процента. Оформя се нов елит, населяващ офиси, все младежи и девойки уж "четмовни и писмовни", тяхната "светая светих" е интернет, поназнайват нещичко от английски, "прочетни" книги нямат и не са им потребни, общата им култура е под морското равнище, но в лайфстайла са на ти. Попаднах на екземплярка от тоя елит - имаше бакалавърска и две магистърски дипломи (халал да са й!), а се изумих, като видях как изписа Дон Кихот и Булат Окуджава - Донки Ход и Булато Куджава.
  Тази седмица първолаците тръгнаха към школото "под мишница с таз малка книжчица" и с тетрадчица с образите на Азис, Мара Отварачката и други отбрани чалгаджийки. На някогашните детски тетрадки, помня, бе отпечатан скромният лик на Отец Паисий.