Езиковедът

Получих съобщение, че имам пратка от Ново село. Кой ли ще ми пише от полигона "Ново село"! Знаете, че да имат там американците "питейна и непитейна вода", България пожертва над 86 дка гора и ще похарчи 82 хил. лева. Досетих се, че писмото ще да е от Ново село, Видинско, там избяга от столичната суматоха проф. д-р Стефан Брезински. Така и излезе: в пощенския плик бе новата му книга "Българска реч и писмо" (изд. "Изток-Запад"). С автограф от автора: "На Тодор Коруев - приобретател на най-дългата абревиатура, която ми подари - за добър спомен!" Моят някогашен преподавател написа, че сред абревиатурите, тези "чудни и дивни езикови плодове", нашенският рекорд е от осем главни букви: ЗПИЛЗВДД. Това "отроче на дълбоката юридическа мисъл" е "Закон за публичност на имуществените лица, заемащи висши държавни длъжности". Но оказа се, че рекордът е подобрен и побързах да съобщя на учителя си за откритието. А то е КРДОПБГДСРСБНА с цели 14 главни букви. Такова е безумното название на прословутата комисия по досиетата, чието пълно име е безсмислено да изписвам по много причини.
Проф. Стефан Брезински е учен езиковед, който отдавна е приел не само като сладко задължение, а и като патриотичен акт да ни съветва по практически езикови въпроси. Така той е продължител на делото на акад. Александър Теодоров-Балан и проф. д-р Любомир Андрейчин и е сред най-активните в тази апостолска дейност. И тя се оценява от неговите читатели: поетът Валери Петров го поздравява с писмо, проф. Огнян Герджиков събира неговите публикации от вестниците, Георги Йорданов дори ги подвързва в специална папка... Умните хора са взискателни към езиковата си култура, защото са убедени, че тя е неотменна част от общата култура, те са разбрали, че родният език се овладява цял живот. Знаят още, че "от калпавия език произтичат множество неприятности". Така че "уроците" в бележките на проф. Брезински са повече от полезни, стига да не ги подминаваме. Още повече че тестовете му се четат леко, написани са с публицистична страст и с тънка ирония, авторът им умее да обясни ясно и достъпно и най-сложните лингвистични термини. От всички езиковеди проф. Брезински е най-близко до журналистиката не само затова, че преподава дълги години журналистическа стилистика, но и защото не се умори да наблюдава всекидневно езика в печата и в електронните медии.
Сборникът "Българска реч и писмо" е от шест части: "Изговорни проблеми", "Думи, словосъчетания, изречения", "Наше и чуждо в езика ни", "Устойчиви конструкции", "Правопис, пунктуация" и "Лингвистичен микс".  Освен препоръките да говорим и пишем правилно проф. Брезински ратува и за простичко и нормално човешко изразяване, не се примирява с бъбривостта, фразьорството, празнодумството, с т.нар. логореен екстаз. Тревожи се за обедняването на българското слово "като осланена наесен гора", възмущава се от нехайството в речевата дейност, припомня ни думите на акад. Балан: "мнозина немарят за езика си". Не подминава и натиска на ужасния езиков баласт, който нахлу с глобализацията, и все по-страшното латинизиране на кирилската графика. Така "уроците" на видния езиковед в книга се превръщат в полезно помагало за студенти, за ученици, за журналисти, а и за всеки, който иска да обогати езиковата си култура. А според мен това четиво трябва да е задължително за политиците. Добре ще е те да  "входират" (неологизъм на Искра Фидосова) книгата в библиотеката си. Но за някои от тях май е късно - диалектните им дефекти са непреодолими като у депутата Иван Иванов, шампион по диалектна редукция: "нИ можИ да бъдИ". Изговорът "можеме", "правиме", "работиме" се разнася като зараза. Неправилното произнасяне на глаголите от първо спрежение мн.ч. се разпростира в говоренето на президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов, на почти всички министри и на депутатите с малки изключения. От парламентарната трибуна (най-често от русофоби!) се налагат досадните русизми "болшинство", "считам", "удачно", "касае" и др. Две от заглавията на проф. Брезински : "Болшинството счита за удачно" и "Всичко все се касае" напомнят за битката му с тях. Стана ясно, че 65 на сто от политиците не владеят бройната форма, за което учениците получат двойки. Но за думата "пари" бройна форма няма.
В книгата на проф. Брезински попаднах на казаното от Христо Радевски преди доста години. То е в сила и днес: "Неправилно пишещи и говорещи у нас наспорил Бог, но  вслушващите се в правилни препоръки май рядко, рядко ще се видят". Така е, но нищо не може да възпре възрожденеца от Златарица, сега новоселянин, да продължи да стои на своя езиков пост. На ползу роду!