17 Ноември 2024неделя12:53 ч.

Чурльонис живописецът-композитор, дръзнал да рисува музика

Талантливият творец постига свой свят, онова, което други само мечтаят да направят

/ брой: 258

автор:Константин Еленков

visibility 3007

Ако не сте чули или не знаете името му - не се смущавайте... Аз случайно се "запознах" с него. Пишех дипломната си работа - може би първата структуралистична разработка в нашата критика - "Живопис и звукозапис в поезията на Смирненски" (1965). За да подплатя с по-сериозни аргументи основната теза - че предразположението на Смирненски към рисуването с думи не е случайно, трябваше да изровя от световната практика "доказателствен материал". И тогава, по пътя на понятийно-терминологичното уточняване, попаднах точно на това, което ми бе нужно - композитора Скрябин, с неговата "симфония в багри" Прометей, и живописеца-композитор Чурльонис, дръзнал да рисува музика.
При командировка до СССР успях да отклоня маршрута в Каунас, Литва - родното място на Миколаюс Константинас Чурльонис (1875-1911). Там всъщност се намираше единственият (тогава!) музей на Чурльонис. Не зная дали го има сега, но още тогава - 1973 г., галерията на Чурльонис бе оборудвана по най-нова технология за съхраняване и разполагане на рисунките му.
Моето учудване беше огромно: всичко онова, което бях видял в един руски албум, от който черпех сведения по темата Чурльонис. Тук, на живо, бе смалено като мащаб, не беше така ярко като багри. По-късно изясних причината: първо, нетрайността на материалите, второ, копията в книгата на Марк Еткинд бяха Каталог от град Каунас (1927) и Сборник, пак от Каунас, 1938-а. Материалите и техниката, които Чурльонис използва - картон или хартия, залепена впоследствие на картон, много рядко маслени бои, повече - темпера и пастел, туш и молив. Има и гравюри на стъкло. А размерите?! Най-голямата му работа - "Рекс", е 147х143. Другите рядко надхвърлят 36-те сантиметра! Макар че са удивително мащабни творби! Има 15х18; 10х8 и т.н.
Явно художникът-композитор е бързал, не е издирвал много-много, не държи на материала, обслужва фантазията и приумиците си. Но и нещо друго - всичко това потвърждава мнението (изразявано впрочем и от самия Чурльонис), че той не гледа сериозно на тия свои занимания...
Хронологично Чурльонис се вмества в кратката пауза между постимпресионизма и абстракционизма. Това е времето, когато Скрябин създава своята симфония "Прометей" (1910) - с партитура за цветове! Това е времето, когато Кандински и Малевич прокламират своите манифести и създават първите образци на "новото изкуство". Венецът на такива творения според Скрябин трябва да бъде "мистерията", в която се обединяват всички видове изкуства - музика, поезия, танц, архитектура и също така светлина... Но това е и времето на Бенуа и Добужински в Русия, също радетели за ново изкуство ("Мир исскусничества"), Левитан и Рьорих. От друга страна, тогава творят Сьора и Матис, Шагал и Анри Русо, Брак и Пикасо.
Как го посрещат съвременниците? Чурльонис твори 5 години. При това само три от тях са годините на зряло и пълноценно изкуство. За това кратко време успява да създаде свой стил, като минава през дзен, през декоративно-фигуративното живописване на новите формалистични течения - без да ги познава по същество! В Русия намират общо между него и Врубел - като виждане, като странност на рисуване, като съдба. За мен той наистина стои някъде в редицата на чудаците - Й. Бош, Ван Гог, Хокусай...
"Не твърдя, че по силата на гения Чурльонис няма равни. По оригиналност и необикновеност на таланта обаче той няма равен." Това заявява съвременник на Чурльонис още през 1911 г. - годината на неговата смърт. Най-авторитетният и най-четеният критик на Русия от онова време - А. Н. Бенуа, определя картините му като "скок в бездната". Четвърт век след това изказване Бенуа поддържа убеждението си в "гениалността на този човек".
Рьорих още тогава вижда общо между Скрябин и Чурльонис: "И в самия характер на тия двама гениални художници има сходни черти. Някой казваше, че Скрябин е дошъл твърде рано. Но на нас ли е съдено да определяме сроковете? Може би и той, и Чурльонис са дошли тъкмо навреме, дори навярно е точно така..." Негови почитатели в свое време са Ромен Ролан и Горки, Сартр и Паустовски.
Още с първата си картина - "Музиката на гората" (1903), Чурльонис показва, че за него това няма да е самоцелна прищявка или развлечение. Той е завършил вече Варшавския музикален институт с отличен, написал е симфоничната си творба "В гората", току-що е взел диплома и от Лайпцигската консерватория. Още в тази първа творба (дотогава има само някои опити) се вижда търсенето на общите корени на изкуството, дълбоко свързани с природата като най-мощен източник и рефлектор на душевните вълнения. И в най-"абстрактните" си творби Чурльонис като че следва Леонардо: "доизгражда природното"; причудливите форми идват - по думите на гениалния италианец - като подражание на петната от лишеи по старата стена или формите на облаците, в които така много обича да се вглежда Чурльонис.
"Морска соната", "Звездна соната"... Анданте, алегро, финал - това не са формални названия, но най-близки до същността на нарисуваното. Добър музикант, отличен живописец - така го определят на първата му изложба в Петербург - 24 февруари, 1909 г. Покровителстват го модерните тогава привърженици на "новото изкуство", на синтеза в изкуството, противници на литературността в живописването.
Без да е извън природата, изкуството, по думите на Гьоте, е "свръхприродно" (ubernaturlich). Според мен Чурльонис не следва докрай нито символичната, нито приказно-алегоричната образност. В най-силните си творби той е напълно освободен от всяко влияние; има свой "вътрешен символ"... Според мен Чурльонис успява до голяма степен да реализира идеята на Вагнер и немските романтици за сливане на изкуствата, за музикална живопис, в частност.
За разлика от абстракционизма - шумен по рождение! - Чурльонис не теоретизира, не излиза с идейни платформи. Показателна в това отношение е една негова мисъл: "Необразованият човек гледа красотата на природата, без да изразява гласно възхищението си, както това прави на всяка крачка интелигенцията."
В писмо до брат си Чурльонис пише:
"...На мен ми се струва, че истинското самопознание е вън от пределите на нашия разум, така, както и познанието на вселената, началото на всички начала и т.н. Обидно е човек да губи време за това. Е, ако пък той "щом не спи, мисли" (харесва ми тоя израз!), то нека мисълта му не се спуска в мрачното подземие, а да се рее в безкрайните простори..." 
Не случайно Достоевски е любим писател на Чурльонис. И все пак... Животът на този гениален човек приключва твърде рано - при усложнена диагноза (шизофрения)... умира едва 36-годишен.
Чурльонис постигна свой свят, онова, което други само мечтаят да направят. "Вътрешното звучение", "вътрешните вибрации", за които говори Кандински, при Чурльонис са една постигната реалност!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ