Боян Ангелов с наградата "Георги Джагаров"

Боян Ангелов е носителят на Националната награда за патриотична поезия "Георги Джагаров" за 2024 г., като т.г. тя бе присъдена за 21-ви път. Тържеството се състоя в клуб "Парнас", а водещ беше Трендафил Василев. Призът бе връчен от Матей Шопкин, който отбеляза, че когато Боян Ангелов бил млад поет, той забелязал таланта му: "Подадох му приятелска, братска ръка. Затова с радост и гордост връчвам сега тази награда. Благодарен съм на Георги Джагаров, защото той ми подаде ръка, когато аз бях млад поет..."
Боян Ангелов благодари на журито, което по традиция се състои от предишни лауреати, и каза: "Без никакво колебание смятам, че тази награда е сред най-значимите, защото е на името на поет от световна величина".
Наградата е продължение на Държавната награда за патриотична поезия, която след промените престава да се присъжда, но която през 2004 г. СБП заедно със семейството на Георги Джагаров възстановяват. Тя се връчва на рождената дата на поета - 14 юли. Пръв неин носител е Михаил Белчев, а след него са Ваня Петкова, Ивайло Балабанов, Минчо М. Минчев, Никола Инджов, Филип Хорозов, Надя Попова, Петър Андасаров, Ивайло Диманов, Матей Шопкин, Христо Ганов, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Трендафил Василев, Найден Вълчев, Иван Гранитски, Борислав Геронтиев, Атанас Звездинов, Елка Няголова и Венко Евтимов.
Боян Ангелов подчерта, че Съюзът на българските писатели от много време е в кръгова отбрана.
"Непрекъснато ни се отнема територия по различни начини. Ние, докато можем, ще бъдем непоколебими при съхраняването на това, което принадлежи на историята на българската литература. Това е ден, посветен на паметта на Георги Джагаров."
След това прозвучаха знакови стихотворения на Георги Джагаров. Събитието продължи с литературно четене, в което участваха някои от предходните лауреати.
Специално за в. ДУМА Боян Ангелов каза, че когато една награда е свързана с такъв вулкан от жизнелюбие, родолюбие и безграничен талант, какъвто е Георги Джагаров, тя е много задължаваща. Новият лауреат припомни, че Джагаров е автор на христоматийни стихотворения, оценени по възхитителен начин и от Френската академия, защото са получили специалната й награда за чуждестранна литература. Името му се е превърнало в неизменна част от българската литературна класика. И не само поради ярката патриотична обагреност на стиховете, сътворени от него. Те са съвършени като изказ, твърди като диаманти и също толкова красиви и сияйни. Той цитира думите на проф. Симеон Хаджикосев за Джагаров, че притежава "наистина богатирски дар на поет". Сподели и че е получил изключително мило писмо от съпругата на поета Цвета Джагарова, в което пише: "...Пожелавам Ви да сте все така здрав и вдъхновен, и още дълги години да имате своите сполуки и радостни мигове в лоното на българската поезия." И наред с тези слова - луксозен том "Стихотворения" от Георги Джагаров с посвещение от Цвета Джагарова и от децата им Роси и Георги.
На въпроса дали имаме нужда от патриотизъм днес и какви са неговите измерения, Боян Ангелов отговори:
"Всеки от нас има необходимост от поезия, която да възхвалява и обезсмъртява родината ни България, защото тя е майка на нашите майки. Никакви измислени и механично пренесени "общоевропейски ценности" не могат да заменят гордостта ни от нашата история, а защо не и от нашето настояще. Човек трябва да прави разлика между Отечество и държава, която понякога влиза в ролята на мащеха. Който ненавижда родината си, ненавижда своите предци, и ще се чувства отбрулен лист, разнасян безцелно от вятъра."

Стихотворението

Георги Джагаров

Боян АНГЕЛОВ

Сините камъни още синеят.
Още белеят реки студовити.
Шепнат горите и птиците пеят,
ала изчезнаха сякаш орлите.

Пъплят нищожества с миши опашки.
Плъхове плуват в помийната яма.
Тук-там дочуваме песни юнашки,
ала орлите, поете, ги няма.

Как да ударим по масата с длани?
Колкото цяло Отечество те са!
Вече нетрезви, но не и пияни,
скришом поглеждаме към интереса.

Плахо и жалко е нашето вчера.
Нашето утре е с профил гробовен.
Блянове сяхме, роди се Химера
и безпощаден е нейният огън.

Сини скали със зелена одежда,
хладни чешми край пътека хайдушка...
Виждам, поете, орлета проглеждат,
взели гризачите вече на мушка!