3000 програми и 5000 афиша в колекцията на Драго

Драгомир Драганов (Драго Чая) е роден през 1971 г. в София. Учил е в Софийския университет, специалност предучилищна педагогика. От 1992-а работи в Българската национална телевизия. Заедно с колегата си Георги Крумов създава предаването "Частен случай", в което е репортер. От 2000 г. е водещ на "Чай". След като през 2007-а то е свалено от ефир, става водещ на "Евро БГ визия", където си партнира с Нели Атанасова, а по-късно с Лара Златарева (Кака Лара). Води и блока "Полет над нощта". От 2010 г. е директор на "Софийски цирк на сцена" в читалище "Цар Борис III". Изявява се още като певец и конферансие на концерти, развлекателни програми, фестивали.


Колекцията на Драгомир Драганов, свързана с цирка, е израз на любовта му към това обаятелно, чудотворно, вълшебно изкуство (уви, днес поизтикано в периферията, както и другите), израз на удоволствие и радост от самото преживяване. Именно затова не е особено по вкуса му да дава публичност на сбирката си. Тя, според него, представя живота му - свързана е със съкровени, лични преживявания, колкото и шаблонно да звучат тези определения.
Драго още не е ученик, когато с родителите си отива да живее в Бухово. Всеки петък обаче идва в столицата при баба и дядо. За обяд задължително има гювеч - баба му го прави много вкусен. После тя винаги го води на цирк. Всички програми малчуганът гледа по няколко пъти. По същото време, а може би и малко по-късно, си фантазира, вижда се като дресьор или конферансие (най-важния човек в цирка). След време пък мечтае да стане актьор. В един момент обаче осъзнава, че много обича цирка и може би тази любов е над всичко. Явява се на конкурс за водещи - веднага след завършване на гимназията. Тогава любовта към цирковото изкуство направо избуява.

Колекционер обаче Драго става след пожара в цирка в София, вече е завършил училище. Тогава у нас започват да идват пътуващи циркове и той винаги моли директорите за програми. Започва да ги съхранява просто като спомен от представленията. Първите са още от детството, от времето, когато е бил 6-7-годишен. Сега за него те са спомен, нещо изключително ценно, с голяма сантиментална стойност. Може би затова няма любим експонат - обича всички еднакво, всички са еднакво близки на сърцето му.

Среща се с циркови артисти, те му подаряват програми, понякога личния си архив. В дома му има отделна стая, в която съхранява по-голяма част от колекцията. Дори не позволява на приятелите си да пушат в нея, за да не повредят макетите. Някои от макетите са специално поръчани. Прави се компютърен проект, боядисва се. По макета работят художници. Целият процес му доставя удоволствие и сутрин се настройва позитивно, когато влезе в тази стая. Той е "волна птичка божия", по неговите собствени думи, и затова може да си позволи пълна свобода - какво да поръчва, как да поддържа колекцията, къде да я разположи.
На стената в стаята има рисунка на класически клоун. Седим на дивана точно под нея. Драго често сменя картините в стаята - преди на това място е имало плакат. Той променя и местата на макетите.
Тук е шкафът с програмите - предимно от чуждестранни циркове. Посещавайки представления, той се запознава с артисти от цял свят, а те му подаряват някои неща.

Един от ефектните афиши

Познава се и с много колекционери от различни страни. С тях се среща всяка година на фестивала в Монте Карло. По света се правят големи изложби, посветени на цирка, те са популярни особено в Германия и Франция.
В България Драго не знае да има друг такъв колекционер. А щом той не знае - най-вероятно няма.
У нас се смята, че любовта към цирка е екзотика, не е характерна за хора улегнали, сериозни, на по-зряла възраст. Така е обаче само у нас, по света - не! А и Драго е човек с широки интереси. Сериозен театрален фен - най-малко два пъти в седмицата ходи на театър. Той не се е замислял, не е анализирал тази своя любов. Дава си сметка, знае, че може би много хора ще погледнат критично на неговото хоби и ще кажат, че е инфантил, защото шкафовете вече са препълнени. Пита се: докога и за какво?
Започва да се размисля какво ще прави с всички тези експонати. После обаче се укорява за тези свои разсъждения. Мисли, че се променя, остарява, но бързо му минава. И все пак какво го кара да пази тези експонати? Отговорът е: интересът, желанието да опознае историята на цирка. Програмите говорят за концепцията на директора, на режисьора. Те са памет за постиженията в цирковото изкуство, за тенденциите в костюмите.
В "Софийски цирк на сцена" постоянно идват възрастни артисти, ветерани на нашия цирк - вече като публика, и му подаряват стари програми. От цирк "България" от 1956 г. например. Или пък от спектакъла "Париж върху лед" с участието на Надин Дамиен - шампионка на Франция, от гастрол на български цирк в Германия. Затова Драго решава, че може да запази и разшири тази колекция, въпреки моментните колебания, за които споменахме.
В сбирката си Драгомир Драганов има над три хиляди програми и над пет хиляди афиша. Класифицирани са по години и по държави. Не се интересува, не държи на това дали експонатът е рядък и каква е художествената му стойност. В колекцията има и фигури на животни в клетки, както и макети на фургони, камиони. Също и шапито, купено от фирма за играчки. Под него са разположени камили. Осветлението е специално поръчано. Драго се стреми всички макети да бъдат осветени. В колекцията влизат макет на будка за билети, басейн с хипопотами, хора, които чистят клетките, други, които носят храна на животните.
В коридора към стаята има два плаката от 50-те години на миналия век. Те са оригинални, поставени са в рамки. Подарени са му от български артисти, част са от семеен архив. Там е разположен и афиш на Мистър Сенко - подарък от Астор. По-голямата част от афишите обаче са събирани лично от него - бил е на съответните места, гледал е спектаклите.
Най-новите експонати са програми от Германия - на цирковете "Ронкали", "Чарлз Кни", "Кронен". Драго често пътува до Будапеща. В града има постоянен цирк. Представленията в него непрекъснато се сменят. А той е гледал всяко по няколко пъти. Странства до Гърция, Румъния, навсякъде наоколо, а и по-далеч. Често посещава Русия - по три-четири пъти в годината. В Москва цирковото изкуство е достигнало най-високо равнище. Драго съчетава професионалните си ангажименти с посещение на представления на любимото си изкуство. При едно от последните си пътувания до Гърция например - посетил спектакли в три града.
Не липсват и забавни, любопитни факти, случки, свързани с колекцията. Макар първият да е не толкова весел, колкото свързан с недотам приятен спомен. Драго имал билет за деня, в който циркът (тогава единствен) изгаря - 25 септември. Това вероятно е било първото представление за сезона и първо посещение за момчето. Билетът станал част от колекцията. Пак в детските му години в София идва унгарски цирк. В антракта Драго си взема рекламни материали. Вижда обаче деца, които носят плакати. Пита ги откъде са ги взели. Обясняват му, че има човек, който раздава - в пространството зад цирка. Взема си, но чува оркестъра. Значи антрактът е свършил и спектакълът продължава. Втурва се и влиза през входа за артистите. Вижда тунела, през който влизат те и животните. Мисли го за ограда, а оттам излизат лъвовете. В миг един от манежните работници го хваща за ухото и го дърпа силно - бил е доста близо, можел е да попадне на лъвовете.
Такава е историята на колекцията. На нея един млад човек е посветил живота си. История с продължение...