Сатирикон
Синята птица
/ брой: 22
Веднъж, съвсем случайно успях да уловя Синята птица.
И викнах от радост тогава:
- Ей, хора, ето я птицата на човешкото щастие, за която мечтаеше Метерлинг! Радвайте се, приятели, вече ще бъдем щастливи и добри като в некролозите…
Песимистът ме прекъсна:
- Добре де, какво си се развикал? Хванал някаква си синя птица и реве от радост. И какво от това? Ще намалеят ли инфарктите? А сметките за парно? Не. Тогава за какво е тоя шум?
Журналистът попита:
- Това ли е Оная птица? От Онази приказка? Ами ако е болна от птичи грип?
Ученият промърмори:
- Не може да бъде! Абсурд! Вероятно птицата е изкуствена, а той с положителност е мошеник.
Завистникът процеди:
- Аз и преди ви казвах, че не е в ред, ама вие не вярвахте. Ето на, докъде я докара!
Министърът на културата свика нарочна пресконференция.
- Дами и господа, това е поредната манипулация на опозицията срещу нас, честните граждани! Чуйте я само! Тази така наречена Синя птица дори пее фалшиво фа диез. Да беше взела някой друг урок от любимеца ми Криско…
Бизнесменът предложи:
- Продай ми я, братко. На теб за какво ти е, та ти нямаш пари дори за кафез…
Крадецът извика:
- Дръжте го, открадна ми Синята птица!
Далтонистът се изсмя:
- Каква Синя птица, бе, това е най-обикновена жълта птица!
Свещеникът изсъска:
- Анатемааааа!
Финансовият министър ме обложи с данък "чартърни полети".
Главният прокурор ми връчи призовка, а в един вестник със затихващи функции излезе уводна статия, озаглавена "Ето кой взриви синята идея!"
Жена ми се разплака:
- Как все ти, бе? Как някой друг не се хвана да върши подобни дивотии, ами все ти оправяш света.
- Но аз улових птицата на щастието тъкмо заради хората. За да върна усмивките по лицата им, радостта в душите им…
- И какво, като върнеш усмивките им? - продължаваше своята тирада жена ми. - Какво ще спечелиш? Хората какви пари натрупаха, а ти седиш и ги гледаш, воайор такъв!
Въздъхнах.
Помилвах птицата, после я пуснах и тя уплашена изчезна в синия безкрай.
И хората заживяха спокойно и щастливо.