Сини табели

Един виц за начало. "Тате, виж", казало едно дете и посочило към небето, където прелитала баба Яга с метлата си. Бащата се възмутил: "Пфуу, каквато държавата, такъв ни и Батмана."
Това е тъжна констатация, която можем да приложим към цялата българска действителност. Каквато държавата, такава ни е и десницата. А доказателства за това можем да открием всеки ден.
Лидерът на ДСБ Иван Костов вчера си позволи вероятно най-скандалното изявление, което някога е правил политик у нас. Той определи парите за социално подпомагане като "бюджет за купуване на гласове". Значи помощта за хората от страна на държавата е просто търговия за влияние. Българското общество е претръпнало от диктата на десните клишета, но изявлението на Костов е шокиращо.
То издава логика, която е от различно измерение. Ако я доразвием, това означава, че плащането на заплати на държавните чиновници е купуване на гласове, дори много по-голямо. Депутатите също получават пари от държавата. И техният глас ли е купен?
Интересна е и критиката на сините към бюджета. Те били възмутени, че бюджетът не е реформаторски. А какво, по дяволите, означава това? Вероятно реформа за десните е да спрат парите за всички социални програми и да се закрие социалното министерство. Истинският реформатор трябва да гледа на едро. Защо да се купуват гласовете на хората, като може да бъдат оставени да умрат от глад?
Това не е дясно. Това е античовешко разбиране за света. Това е мислене, което можем да оприличим на табела пред концентрационен лагер.
Каквато държавата - такава и десницата. Тъжно.