Силата
/ брой: 145
Малко след 9.00 сутринта. На пътя между Шипка и Бузлуджа пъпли колона от автобуси. Враца, Монтана, Варна, Добрич, Русе... Трудно ми е да осмисля в колко тъмни зори са потеглили тези хора, за да са на върха в точния час. Десетки са. Автобусите. Стават стотици. Паркингът на обичайното място вече е препълнен. Хората слизат насред пътя и вървят километри пеша нагоре. Не се отказват. Не мърморят. Газят кал и се промушват между ауспуси и запалени двигатели...
А поляната горе вече е претъпкана. В калта. Найлони, вестници, шалтета. Хилядите са вече заедно. И другото е забравено. Магията е тук.
Знамена, викове, песен, химнът! Заедно са и се прегръщат. Снимат се, усмихват се. Не говорят за политика. Не говорят и за трудностите. Радват се. Че са заедно и си обещават догодина пак да се видят. Той от Видин, тя от Кюстендил, другият от Елин Пелин.
Още хиляди са тук. Били са и ще бъдат пак. В това е мощта им. Вярват в идеята, живеят с вярата, обичат да са заедно. Пътуват, газят кал, катерят върхове... заради мечта. Те са тук и ще бъдат. Понякога заради лидера, понякога - въпреки него. Заради победите или въпреки загубите. Хилядите остават - повярвали в силата, простили предателство, намират сили да вярват отново и отново.
Тази партия е жива и ще пребъде. Силна е с хората, с духа им и с желанието да са заедно заради една идея - дали романтична, дали остаряла, дали красива или опорочена. Това е дух, магия е, зареждане с вяра и надежда за година напред! Трябва да си там, за да повярваш. Не е по силите на един човек, на един оркестър или на неколцина от "силните на деня" да мотивират този океан да залее поляната... Тази сила е силата на БСП. На столетницата, преживяла младежки плам, сляп идеализъм, съветско прекрояване, европейски модернизъм, предателства, разклонения, блудни синове, лидерско его...
А дребните душици с късо чело и нелепо самочувствие - нека ги е страх... Жалки са. По-добре да замълчат. Да се скрият...
Нека страхуват. Това го могат. Да разделят, да разпореждат, да нахъсват, да охулват. Затова ги боли... от яд. Защото живуркат заради властта. А другите живеят, въпреки нея. Първите имат дребни душици, другите - големи сърца.
Все още в България вторите са повече.