Сега пък партия!

Иде ми да си раздера ризата, като гледам как сутрин в телевизиите изслушват услужливо и съчувствено брътвежите на Ефрем Моллов за произхода на помаците. Били потомци на прабългари и персийци, старо мюсюлманско население, приело исляма в края на седми век. Т.нар. председател на Европейския институт "Помак" се е напършил като мисир, бълва щуротии като за световно, сякаш иде олелия, иде чудо! - партия "Помак" ще се прави. Всичко Мара втасала и се захванала с политическо инженерство. Но работата е по-дебела, защото не от вчера отвън се броят пари да се насажда сепаратизъм у нас.
Замислената партия, която така е развълнувала телевизионерите, няма да я бъде, тя може да мине само през иглено ухо на Конституцията, защото е откровено религиозна, построена е върху исторически фалшификации и разделя нацията. На "ранобудните" от ТВ-тата ще напомня неоспоримата истина, че с думата "помак" в миналото са наричали българите, изповядващи исляма, или потомците на помохамеданчени българи. И ако това прозвище се използва и днес, се дължи на схващането за идентичност на религиозна и народностна принадлежност, което е темел на османската идеология, а и днес е в угода на неоосманизма, според който пък мюсюлманин означава турчин. Затуй мнозина от потомците на помохамеданчените българи не искат да бъдат назовавани "помаци", наименование, които ги разделя от кръвните им братя християни, то дори ги обижда. Българите мюсюлмани са точно толкова българи, колкото и българите християни.  Според мен мястото на понятието "помак" е само в старата книжнина и научната литература, с "помачеенето" в наше време трябва да спрем, както и с пагубното "турчеене".            
 А сега ще напомня три стари истории, нека читателите сами да ги претеглят на своя кантар:

•  Салих ага Сиврията от Смилян , българин с мохамеданска вяра, е един от "голямото добрутро" в Ахъчелебийско /Смолянско/, думата му се чува и в двора на падишаха. От Цариград пристигнали ходжи, да учат миллета на турски език. Салих ага ги посрещнал на нож: "Копаранас ще разменя, потуреся ще разменя, лю езикъс не мога размени, оти ми е останал от майка!"
•  През 1910 г. училищният инспектор Калфов инспектирал българските училища в Даръдерско /Златоградско/: "За забяляжване е, че младотурски офицери поканили всички помашки ходжи от околията, та им предложили да говорят само турски език в училищата си, та и в домоветя си. Поканените почувствали обида от това и отговорили: "Вярата си напуснахме, но никога майчиния си език."
•   Златоградчанинът Кирко Порфиров  е записал разговор на вуйчо си Ставри с Кисьов, българин мохамеданин от Менково:

    - Да не мислиш, Ставрю, че турците до дванайста година за толкова стотици години не са могли да ни премелят и да ни направят по-големи турци и от тях? Могли са, ама не са искали...
     - Какво-о?
     - Не са искали, не са искали. Турците са ни оставили максус. Оставили са нас, помачковете, в този край за петлалка, за да се препъват в нас всякакви управници - и български, и турски, и гръцки. Кой когато се види на зор - все нас извадат на мегдана, все с нас си оправят обърканите сметки." 
  И днес се намират люде, дето под чужда свирка вадят "петлалката" - обръщат историята с хастара навън, за да докажат, че има "помашко малцинство", набиват в съзнанието, че българите, изповядващи исляма, са отделен етнос и заслужават автономия. Миналата година в Смолян на организираната от соросоидите конференция: "Помаците - версии за произход и съвременна идентичност" професор от Одрин втълпяваше, че помаците са турски преселници, загубили езика си - сиреч помашки турци. Известната отродителка проф. Евгения Иванова дава мило и драго да намери на всяка цена "другост" на помаците сред българските идентичности, а етнологът д-р Георги Зеленгора измисли научната дисциплина "помакология" и "помашки език". Наплоди се нова "научна книжнина", вдъхновявана от Турция,  пълна с теории за "родопските турци", както наричат "помаците", или за "куманските турци", като внушават, че те са потомци на древно тюркско племе, загубило езика си, асимилирано от българите. В Гърция пък са се разшетали - да дадат писмена форма на изфабрикувания от тях език. Това са, от една страна, опити да спрат турчеенето на южнородопските българоезични мюсюлмани, което някъде вече е необратимо, а от друга, с "помакики глосса" да се разграничат от българския.      
       За мен тия, дето продължават да бъркат в душата на българите, които изповядват исляма, са или хора с лоясали души, или са купени. А на Ефрем Моллов и сие - тия, които са се захванали да правят партия "Помак", ще им река, че "от пясък плетат въже", но да не забравят, че "форлен се камень не вроща".