Санторини: по следите на залеза

Приближавайки го по море, ще ви се стори, че виждате остров с върхове, покрити от сняг. Изкачите ли се на върха, ще решите, че виждате живото въплъщение на Източното Средиземноморие, място, където сякаш лятото не свършва. Лазурът е толкова наситен и бие с такъв контраст очите, сякаш иска да ви открадне привичния взор и по силата на някаква светла магия да ви пренесе в искряща вселена без време. Санторини е онова място, известно от фотосите - с белосаните къщи, наситеносините кубета на църквите, които се открояват на фона на ефирното синьо на Егейско море.
На света няма друг такъв остров. И за да не оставим всичко на чистата завист, ще споменем, че в тази зона се намира най-активният център на веригата вулкани в южната част на Егейско море, дълга 500 км с широчина от 20 до 40 км. Историците смятат, че     изригване преди 3500 години причинило изчезването на критско-минойската цивилизация. Остров Крит се намира на 100 км на юг от Санторини, и вероятно е бил опустошен от образувалата се при експлозията цунами. Това пък е една от основите на мита за изчезването на Атлантида.

"Сърцето" на Санторини - дупка във вулканичната скала

На този катаклизъм Санторини дължи днешния си странен облик - двата остри конуса и известните плажове от черен пясък и скалите, в които се преливат черното червеното и сивото. В далечни времена бреговата линия била почти правилна окръжност, получена от вулканична дейност. През 1400 г. пр. Хр. вулканът експлодирал с такава мощ (смята се, че изригването взривило планина с височина 1300 м), че централната част на острова литнала във въздуха. На нейно място се образувал огромен кратер. По-скоро калдера - образувание, получено при сриване на вулкана навътре в самия него. Калдерата се запълнила с морска вода. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Ниа Калмени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер. Единадесет километрова калдера, потънала в морската прегръдка под формата на полумесец. Такава е и формата на Санторини днес.

Фиростефани с една от най-емблематичните гледки на Санторини. Разположено между Тира и Иа, смята се официално за отделно селище, но всъщност е продължение на Тира. Кадърът е правен хиляди пъти, но тук наближаващата буря на хоризонта му придава различно звучене.

Да наблюдаваш залеза над калдерата е великолепен и незабравим природен спектакъл, който всяка вечер протича сред празнична атмосфера където и да си - по малките стълбовидни улици или из многобройните кипрести кафенета покрай скалните откоси. Прието е залезът да се гледа в Иа (или Имеровигли), чиито къщички са вградени в порьозната вулканична скала на върха на острова. Неслучайно една странна класация на местата по света с най-хубавите залези е поставила Санторини в челните редици. Като се има предвид, че Санторини се нарежда и сред една от най-романтичните дестинации, да сключат брак на острова избират хиляди двойки годишно. Той е и мечта за меден месец. Като курорт се развива от 60-те и 70 години на XX век и съчетава битовия гръцки стил и модерния лукс. Осеян е със скъпи и по-евтини хотели, таверни, барове, дискотеки, красиви плажове и е заобиколен от кристално чиста вода.

Иа е уникална в съчетанието си на лукс и класически средиземноморски бит

Като го подкарахме в духа на класациите, това е перфектно място за натурален фитнес. Ако смятате да се придвижвате пеша, трябва да знаете, че столицата Тира драматично се извисява на гребена на скалите и до нея се стига по около 600 стъпала. Алтернативата е да си вземете лифта или да прибегнете до класиката, като използвате гърба на някое муле. Тира е великолепна, но туристическата офанзива си е казала думата. Не е точно място за онези, които дирят островно уединение сред морското великолепие.
Безспорният туристически диктатор е градчето Иа. Сякаш увиснало върху скалите от северната страна на калдерата, образувано през XIX век от вилите на търговци и реставрираните селски скални домове се е наместило на мястото на венециански замък от XIII век. Тук се намират първокласните елегантни хотели и красивите къщи. Те държат на определението "елегантен", а специален закон, урежда зонирането на острова и го защитава от нездравословни строителни мераци.
Както вече стана дума, много от плажовете на Санторини са с черен пясък (представяте си какви ви стават краката) и са концентрирани в източната и южната му част. Централният се казва Камари, но не си струва да биете път дотук - пренаселен е с туристи. За да се спасите от тълпите, по-добре е да се насочите на североизток към плажа Бакседес, малко преди Иа. Най-широките плажове са тези на селцата Камари и Периса. Известните Червен плаж, Белия плаж, Черния плаж и Плажът на влюбените са близо до Акротири.
Този разкош от белосани селца и градчета върху застинала лава, благословени от егейските изгреви и залези се намира на около 200 км югоизточно от сушата на Гърция. Санторини е най-големият от групата, образуващи кръговиден архипелаг със същото име. Всички те са най-южната част на Цикладските острови. Господ е отредил на 13-14 хиляди души благодатта да имат за свой дом този къс синя вселена. От тях повечето живеят в Тира, 1230 имат за свой дом Иа, а 268 населяват островчето Теразия на запад. Островчетата Неа Камени, Палая Камени, Аспронизи и Кристиана са ненаселени.


Откъде идем?
Най-вълнуващата легенда

Атлантида е легендарен остров (архипелаг или дори континент) и древна култура. Пръв я споменава Платон в диалозите "Тимей" и "Критон". Според него тя е унищожена от природно бедствие 9000 години преди неговото време. 2000 години по-късно този мит не спира да буни духовете. Някои го смятат за пълна измислица, други допускат, че Атлантида е съществувала. Не е изяснено и къде се е намирала. Някои я поставят на Южния полюс, други на остров Санторини, в Атлантическия океан, в Южна Америка, в Индийския и в Тихия океан. С други думи - почти навсякъде по земното кълбо. Една от новите версии твърди, че Атлантида е всъщност Троя.
Евреите и християните израстват с библейската история за Ной и неговия ковчег. Такъв мит обаче е разпространен из народите по целия свят. Ной има различни имена, но подобни легенди се срещат във фолклора на Сирия, Гърция, Индия, племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, хотентотите, малайците, самоанците, бирманците, камбоджанците, моарите в Нова Зеландия, дяките в Борнео и в Китай. Днес това се нарича митология, но тя може да се разглежда и като различни интерпретации на спомен за действително събитие, станало приблизително по времето, за което Платон твърди, че Атлантида е изчезнала. Тази колективна памет кара някои учени да мислят, че такъв, ако не именно този потоп, е сложил край на континента Атлантида.