Самоубийствената операция на Радан Кънев

Тази събота лидерът на ДСБ ще се опита да даде отговори на много въпроси, които от месеци българското общество чака. Прословутият форум на ДСБ ще зададе посоката, към която ще тръгне круширащият кораб начело със своя напълно уверен в себе си капитан. На същото това мероприятие ще стане ясно и кои ще са кандидатите за корабокрушенци.
Няма провал, който да не е подкрепен от лидерски амбиции и желание да се обсеби цялата власт - сега и веднага. Това са илюзиите, с които тръгва напред новият проект, стъпил проформа върху основите на партията, чийто апологет беше бившият първи от някогашното славно СДС Иван Костов. Две години във властта бяха достатъчно време за младия, но амбициозен адвокат, назначен лично с протекцията на лидерите на същото това бившо СДС, за да си помисли, че може да върви и сам. Залогът, наречен власт, винаги носи заблудата за предопределения успех. Така Радан Кънев стана поредната жертва на класическия модел на разминаването между мита и реалността, без да разбира, че засега илюзиите са единственото, с което разполага като даденост.

Радан и Иван

Алюзията на въпросните две имена даде основание на Иван Костов да посочи за свой заместник момче от близкото си обкръжение, каквото беше Радан Кънев. Именно обтегнатите отношения с Петър Москов заради амбицията да бъде кандидат за кмет на София преди години вместо Прошко Прошков пък бяха причината Костов да заложи на далеч по-склонния да колаборира Радан Кънев. От този преломен момент започна изкачването на Радан Кънев нагоре по властовата стълбица. Политическата ситуация по това време, наречена управление на Пламен Орешарски, му даде историческия шанс да бъде на върха, когато започна процесът на консолидация на малките десни партии извън ГЕРБ, подкрепени от гласовитите протестиращи по улиците на София.
Така Радан Кънев получи своя шанс, гарантиран от Иван Костов, да бъде в предната редица на партия, която носеше носталгията от някога силното СДС. Така той оглави формация, която наброяваше достатъчно гласоподаватели, вярващи на Командира. Но не и на Кънев. Кънев просто получи наготово партия и власт, включително да преговаря за бъдещо участие на десните партийки в общото управление с ГЕРБ.
В този момент ГЕРБ имаше нужда от Кънев не по-малко, отколкото той от тях. На ГЕРБ им трябваше много по-ясна легитимация в международен план, за да бъдат признати и от националистическа дясна партия, покълнала в двора на Симеоновската школа, която се прероди в дясна партия - антикомунистическа и консервативна по своята същност с малко елементи на унгарски национализъм.

Днес Радан Кънев пречи

на ГЕРБ и това е причината Борисов нееднократно да му подсказва или директно да му говори през медиите, че от съюзник вече става проблем. Именно това е причината в ГЕРБ да се иска (заради поведението на част от депутатите от Реформаторския блок и Радан Кънев) преразглеждане на участието им във властта. Седем министри наистина са много за формация, която в зависимост от личния интерес на Кънев и групата около него гласува както си пожелае. Тази негативна тенденция се засили още повече, след като ДСБ и групата около нея се обявиха за опозиция на ГЕРБ.
Като доказателство на тезата на Борисов, извън неравномерните изблици на лидера на ДСБ, дойде и фактът, че хората на Кънев в парламента не гласуваха собствената си (на РБ) кандидатура за образователен министър - Меглена Кунева. Има много подобни гласувания по закони и комисии пред последните месеци. Да обявиш, че си в опозиция, и същевременно да искаш да ти дадат на квотен принцип мястото на шефа на Комисията за защита на конкуренцията, също говори за изключително политическо самочувствие.
И тук невежата в политическите процеси на десницата си задава въпроса дали Костов стои зад тези некоординирани процеси и изблици на лидера на ДСБ или някой друг? Здравата логика не може да даде отговор, затова и близки до политическата лаборатория на създателите на ДСБ предполагат две основни тези. Първата е, че Иван Костов умишлено тласка наследника си към поредица от грешки, които вещаят още по-големи поредици от злополучия, като това ДСБ да излезе от Реформаторския блок и да се разпадне. Други анализатори смятат, че друг идеолог в лицето на ген. Атанас Атанасов подтиква Кънев към неговия естествен провал. За самия Атанасов същият кръг анализатори е сигурен, че ще успее да си осигури спасителна лодка в последния етап на провала.

Какво предстои за ДСБ?

При всички случаи провалът на партията на Кънев е въпрос на близко или на още по-близко бъдеще. Дали провалът на ДСБ ще започне веднага ще стане ясно скоро, защото заради поведението на Радан Кънев запознати смятат, че до лятото министрите от квотата на РБ ще бъдат намалени поне наполовина. Тодор Танев вече си отиде. На прицел е вече проваленият здравен министър Петър Москов, за чието място от ГЕРБ има достатъчно кандидати. Като доказателство се привежда и фактът, че КС отряза министъра по въпроса за прословутата му здравна реформа. Военният министър също е на прицел отдавна заради абсолютната си неадекватност и неспособността му да работи с никого от коалиционните партньори на ГЕРБ. Като доказателство за пълната некадърност на Ненчев се посочва изтеглянето на американските партньори по сделката за закупуване на техен изтребител. Според запознати с проблематиката военното ведомство буксува, а министърът е в състояние, при което се предпочита да не работи, отколкото да прави каквото и да е.
Всички тези рокади се очаква да се случат ако не това лято, то догодина, защото правителството не може да изкара в подобно аморфно състояние дълго време.

Ресурсите на Радан Кънев

Голямата заблуда на Радан Кънев, за която ген. Атанасов го подкрепя като верен съветник, е, че има ресурси от хора извън влиянието на Иван Костов и че може да търгува с техните гласове. Факт е, че неговите поддръжници са много гласовити - видяхме ги в протестите срещу Пламен Орешарски, но не са толкова много. В момента част от тези същите хора регистрират напълно маргинални партийки на принципа една партия - един приятелски кръг и семействата от кръга. Така към ДСБ на Радан Кънев ще се присъединят части, известни като протестъри. Става дума за партия като "14 юни", бивши активисти от ПП "Зелените", които също отиват към Кънев. Лидери като Борислав Сандов и група вече не са при "зелените" и търсят своята политическа реализация. А Радан Кънев търси хора, с които да декларира, че съществува.
От месеци протестърите се клонират и се канят да прелеят към ДСБ уж като отделни политически субекти. Като такъв се опита да се присъедини и бившият лидер на ДПС Лютви Местан, който да не забравяме, че пи кафе в продължение на повече от час единствено с Радан Кънев. Горе-долу това е капацитетът на лидера на ДСБ, който тази седмица трябва да вземе цялата власт в своите ръце.
След това следва ентусиазираното създаване на новия проект от типа "Реформаторски блок", каквото и там име да му изберат. Разликата ще е, че цялата структура ще е под крилото на Радан Кънев. Така той възнамерява да подпомогне разпадането на познатия ни вече формат на РБ.
На въпрос защо Кънев рискува бъдещето на парламентарната си група повечето запознати виждат причината в това, че явно е разчитал да получи много повече власт от Бойко Борисов, а е получил твърде малко за себе си. Враждата между него, Меглена Кунева и Божидар Лукарски е в това, че именно Кънев беше готов да стане вицепремиер, но Кунева го изпревари по време на договорките. И днес той се чувства изигран. Като командир без власт, жертва на обстоятелствата.
В същото време от другите партии в РБ няма резки движения, те дори ще отидат като гости на оздравителния форум на ДСБ в края на тази седмица. Защото притихнали чакат своя момент. Задава се разпад на една партия. В това СДС и Движение "България на гражданите" виждат възможния ресурс да понапълнят рехавите си редици с разочаровани от Радан Кънев хора. Каквито и да е хора, стига на избори да гласуват с тях. Затова крамолите в РБ действат изнервящо на всички в коалицията на управляващите. Защото онези, които са най-малко и взеха от властта най-много, създават сериозни проблеми за стабилността на останалите. А бъдещето на Радан Кънев е предопределено от факта, че и той като обикновен човек не осъзна своя шанс. Да бъде нещо малко от нещо голямо, а не са стане от нещо малко - едно нищо.