РЗС, или "страшни смешки, смешни страшки"
Новият стар лидер Янев обеща на партиен форум първата му работа, когато вземе властта, да бъде закриването на (поне) няколко медии
/ брой: 32
Недялко Йорданов написа навремето, уж за деца, а всъщност - за родителите им, прекрасните "Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки". Нашите герои опашки си нямат. Освен невидимите, тези, които ги пускат на сцената и им разпореждат да (или да не) говорят. Даже с журналисти, които са дошли да отразят събитието на формацията им.
В неделя съвсем очаквано и предвидимо лидерът на партия "Ред, законност, справедливост" Яне Янев и заместникът му доц. Атанас Семов бяха преизбрани на постовете им в партията. Случка без особено значение за българския политически живот, доколкото никой не се и съмняваше в целта на мероприятието - свикване на Управителен съвет (партията като фирма си има УС). Нататък го знаем - така се прави, хватката е стара номенклатурна, изпитана в партийния живот. На всички партии - и днешни, и някогашни. Достатъчно е да си спомним Големанов на Ст. Л. Костов. Като че ли много от сегашните ни политици, също като въпросния герой, всеки ден ни хвърлят в очите култовото Големаново "Народът ме е избрал да го управлявам и аз ще го управлявам!"
Та - да са честити на РЗС преизбраните им лидери.
За друго ми е думата. Защото толкова комсомолски плам, толкова нездрав и честичко - неискрен устрем имаше в неделното заседание на РЗС, че чак заразиха госта си, австриеца Валтер Швимер, бивш генерален секретар на Съвета на Европа (1999-2004 г.). За вестника на социалистите няма да говоря, отсече тази мастита фигура, минути след като беше обявено, че вече е почетен председател на партийния съвет на РЗС. И след като каза думите, под които мнозина, ако не и всички, биха се подписали: "В истинската демокрация народът управлява, а не бива управляван". Е, щом г-н Швимер може да бъде почетен председател на партийния им съвет, може ли една група от нас, знаем се кой с какви убеждения е, да си основем партия и да поканим за почетен председател я Путин, я Медведев, както се разберем, попита ме пък риторично колежка.
Новият УС на РЗС
А простичките неща, на които г-н Швимер би трябвало да ни отговори, нищо, че с медии не контактува, са: Вярва ли, че точно РЗС ще превърне България в истински демократична страна на гражданите; как така е начело на международен екип, който подкрепя РЗС, но "без да се меси във вътрешните ни работи", както и защо на България й трябва непременно, ама непременно "ситуирано в център-дясно движение". И откъде се е убедил, че "сме твърдо решени да се изправим срещу корупцията". Не е за вярване, но въпросният прононсиран демократ наистина отказа няколко думи не само за ДУМА.
Но всъщност работата не е чак толкова за чудене. Защото в тронното си слово като стар-нов председател Яне Янев заяви - ни повече, ни по-малко, че първата работа на формацията му, след като вземе властта, ще е... "Да закрие медиите на Ирена Кръстева и на сина й Пеевски".
Да сме наясно. Не сме адвокати на въпросната медийна групировка, нито са ни "сватове и братя". Въпросът обаче е принципен - ако още само мечтаеш за власт, но вече посягаш на първо място към медиите, с нескритото желание да закриваш тези, които не те хвалят, за какво говорим? Каква е отликата от останалите политици, които по стар народен обичай си позволяват "да попритискат" журналистите?
Иначе позорището, наречено "закрито", прераснало за пред журналистите в "частично открито", викаше с пълно гърло "РЗС! РЗС!" при всеки обявен от депутата Емил Василев нов член на Управителния съвет. Хората, изглежда, са читави - обучени и с постижения в професиите си. Но така - с упование и с устрем, скандираха абревиатурата на партията си, както, като им гледам състава, са викали не толкова отдавна "КПСС - БКП!" Това е. Нови времена, нови нрави. Стари хора и стари хватки. Хора като Емил Василев счетоха за "силно целесъобразно" от партийната си трибуна да се врекат, че "никога не са членували и никога, ама никога няма да членуват в друга партия". Каквото и да означава това - "препиране" на гузна съвест например...
ДУМА, както неведнаж е доказала, отразява обективно политическия живот на страната. С ръка на сърцето Яне Янев трябва да признае, че нито една от неговите думи, казани за и пред вестника, не са изкривявани. Същото ще признаят и другите гости на нашите страници. Затова молбата ми е - попитайте, активисти на РЗС - баш активния Емил Василев нека разясни, а вие ни осведомете, ако обичате - кой и защо му е забранил да говори с журналисти. Защото, нали разбирате, ако на човек, който води заседанието на високия форум на РЗС, му е забранено да говори с тези, които са длъжни да информират обществото, то името на забранителя поне трябва да бъде казано. И хич не се хващайте на опашатата лъжа за Алексей Петров, човекът доказа, че знае силата на медиите, а и как да работи с тях... Така че г-н Василев или да си признае кой му е забранявал да говори с журналисти, или да се извини. Изборът е негов. Защото нещо, което не е отразено, просто не се е случвало...
За презрените от Емил Василев журналя остава все пак надеждата, формулирана от доц. Атанас Семов: "Иде време, в което никой няма да се подиграва с демократичните ни права". И с обещанието му, че макар днес невежи да унижават нацията и интелигенцията ни да е в ъгъла, и въпреки самодоволното, неграмотно и корумпирано правителство, ценността над всички ценности - образованието, ще стане стратегически национален приоритет на нацията ни.
Която, бидейки интелигентна, винаги ще може да отличи сухото от суровото. Колкото и понякога те да горят в един огън...