Роби и робовладелци
/ брой: 156
Не ровете в тълковни речници и енциклопедии за понятията на съществителните роби и робовладелци. Освен съществителни, те са и съществени. Огледайте се в живота около нас и ще ги разпознаете. И в съдържанието им ще разпознаете и себе си, и околните.
Робите са повече, всеки ден - по-многочислени. Сред робите елит няма, а робовладеците, които най-често са елитът, са значително по-малобройни и по-лесно изброими.
Робите просят по улиците, броят си жълтите стотинки, чудят се как да си купят лекарствата, стоят по опашки при личния лекар, по спирките, чудят се как да си платят парното, тока, водата, храната. Просто живеят... разсрочено... Робовладелците пък се грижат за "разделни диети".
Заплатите, пенсиите на робите са дълбоко замразени, а овдовелите се надяват към септември да получат по шест-седем лева към досегашните си оскъдни доходи. Увеличение от 6 процента, вече многократно прибрано от "Софийска вода", "Топлофикация", електроснабдяването и данъчните служби.
Робовладелците ходят с бодигардове, докато бодигардовете им също един ден станат робовладелци. Имаме пресен пример... Робовладелците се возят в лъскави и скъпи джипове, яки момчета ги пазят от народната любов. Живеят в палати с високи дувари, имат яхти, лични самолети, огромни вилни зони...
Робовладелците са и в парламента, и в изпълнителната власт. Има и доста робовладелци на свободна практика, с шест и седемцифрени доходи. Някои дори се хвалят,че плащали в НАП данъци по двеста, петстотин хиляди и няколко милиона данък общ доход, други поукриват "някой и друг милион" за черни дни...
Робите гледат турски сериали, новини, коментират събитията, свързани най-често с господарите им, и по-често заспиват спокойно, но - недохранени, жадни за хляб и зрелища... Докато дойде денят на гнева - неудържим и необратим... Само дето няма да е скоро, заради робска психика. Пък и го няма Смирненски да напише за тоя гняв, щото господарите го извадиха от читанки и христоматии, да не четат тълпите и гаврошовците за разкоша.
Робовладелците вече живеят отделно от робите, не са в панелни жилища, а в отделни квартали, да не ги притесняват бедняците и плебеите...
Така ни е оставено: "Роби, роби на труда!" Няма как да е другояче. Само че днес, при такава безработица, думата труд е неподходяща... И за младите, и за хората пред пенсия...
Обсъждаме евтаназията, май единственият изход при днешното управление на страната.
И единственият начин робите да намаляват -чрез евтаназия и самоубийства. Всеки ден стават самоубийства, семейство се обеси във Враца в таванска стая, а един приятел-писател, владетел по дух и култура, си тегли куршума от недоимъка и битието си на роб.
Не е изход, но пък е спасение.
Препрочитам пролетарския поет и бохем Христо Смирненски, но не намирам сили да извикам "Да бъде ден!".
Защото не мога да съм по-различен от обществото, в което живея.