Рейтингова система изкарва вузовете от анонимност

Класациите в рамките на Рейтинговата система на висшите училища в България (rsvo.mon.bg) са изработени въз основа на 51 критерия (индикатори), разделени в 6 групи.
- Учебен процес
- Осигуряване на учебния процес
- Научноизследователски процес
- Социално-битови условия
- Престиж
- Реализация на завършилите
Всеки индикатор участва в различните класации с различни тежести. За стандартизираните класации тежестите са зададени от експертния екип и са еднакви за всички вузове, без тези по изкуствата, където тежестта на групата научни изследвания е прехвърлена към реализацията. Авторите на системата установили, че при събирането на данните нашите вузове не били много доволни от използването на международната система SCOPUS, която дава данни за научните публикации и цитирания на университети и преподаватели. Причината е проста - с международно призната наука у нас реално се занимават 5-6 висши училища.
  Създателите на системата предупредиха, че точките, които имат висшите училища в класациите, не бива да се абсолютизират. Вузовете, разликата между които е под 5 точки, попадат в една група и това означава, че те предлагат горе-долу сравними условия за обучение в даденото направление. 

   
Софийският университет - лидер в повечето направления

Не е изненада, че в повечето направления лидерството се пада на Софийския университет. Той се класира на първо място дори в направления като туризъм например. В това направление след него се подреждат НБУ, Икономическият университет-Варна и четвърти е колежът "Висше училище международен колеж" в Аблена (Добрич). В природните науки Алма матер също е на първо място. В химическите науки например СУ получава като лидер 72 точки, след него е Пловдивският университет с 52 точки, трети е Университетът "Асен Златаров" в Бургас. Във философските науки води пак СУ, следван от НБУ, ЮЗУ, Великотърновския и Пловдивския университет.
Подобно е в политическите науки, където след СУ с нареждат Американският университет, УНСС, НБУ, Русенският университет, ЮЗУ и т.н.
 В медицинските спциалности - също очаквано - лидер е МУ-София, следван от Варненския медицински университет, този в Плевен, след него - в Пловдив и накрая Тракийският университет в Стара Загора. Има обаче разлика между класацията според индикаторите и класацията по престиж, която показва какъв имидж има висшето училище в обществото. Интересен е примерът с направление икономика. Тук на първо място излиза Американският университет (макар да обучава само бакалаври), следван от СУ и чак на трето място е УНСС. След това на 4-о място са подредени накуп четири вуза: Висшето училище по застраховане и финанси, Икономическият университет-Варна, Пловдивският университет, Университетът по хранителни технологии в Пловдив. И едва на пето място стои Стопанската академия в Свищов. Когато обаче натиснем бутончето за класация по престиж, се получава нещо съвсем различно: първи е УНСС, след него Софийският университет, след това Икономическият университет-Варна, Стопанската акадсемия в Свищов, на пето място е Великотърновският университет.

    

Силно се разминават броят на студентите по направления и пазарът на труда

Новосъздадената рейтингова система на висшите училища всъщност е една прекрасна възможност да се направят онези анализи на системата за висше образование, които просветното министерство с години отказва (или се бои) да направи, защото при сравняването на данните се виждат странни и нелицеприятни неща. Едно от тях е разминаването между броя на студентите, приемани в различните направления на висшите ни училища, и работните места на пазара на труда.
Оказва се, че близо половината от 250 000 студенти в България са в три от общо 52 професионални направления. Т.е. 49% от учащите се са били приети в специалности на направленията икономика, администрация и управление, право. Само икономиката събира 25% от студентите. Но затова пък от завършилите специалност в икономическото напрвление едва 16 на сто работят по тази специалност след дипломирането си! Изобщо под 1/5 от завършилите висше образование работят в съответстваща на професионалното им направление област. В последните години бизнесът нееднократно повтаря, че вузовете не подготвят кадрите, от които той се нуждае. В годините на прехода приемът във вуз няма нищо общо нито с анализ на пазара на труда, нито с конкретните нужди на бизнеса, нито с липсващата държавна политика за развитие на специалности, които изграждат индустрията по принцип.
Освен споменатите три професионални направления, има още три, към които младите проявяват интерес - комуникационна и компютърна техника, педагогика и туризъм. Общо в 6-те направления се обучават над 50 на сто от студентите. Докато в инженерните специалности са общо 14% от студентите. 
Дали са много, или са малко така изчислените млади специалисти, които се появяват на пазара на труда след получаване на дипломата си? Донякъде това може да се разбере, ако се направи анализ на безработните по направления. Намират ли работа тези, които завършват, а тези, които са намерили работа, дали са завършили това, което трябва? Събраните за целта на рейтинговата система данни показват, че безработицата сред завършилите висше образование в последните 3 години е по-ниска (3,3%), отколкото е средната за страната (10,2%). А безработицата изобщо сред висшистите, включително тези, завършили в предишни години, е 4,4%.  

Теолозите - безработни, търсят се медици

Най-високото ниво на безработица (7%) е сред завършилите направлението религия и теология. Докато например в медицинските специалности, вкл. при професионалните бакалаври, безработни са едва 0 до 0.58%.
В класициите се очертават и някои любопитки - като например, че завършилите право в УНСС се реализират на пазара на труда по-добре от тези, завършили същата специалност в Софийския университет. Следват правистите на ЮЗУ, НБУ, Великотърновския университет, Варненския свободен, Русенския, а завършилите Пловдивския и Бургаския свободен университет са в края на класирането.
Най-добра реализация като цяло имат завършващите Американския университет в България (АУБ) и тяхното средно възнаграждение се доближава до максималния осигурителен доход, който е 2000 лева. АУБ е класиран на първо място и в професионалното направление икономика, следвано от Софийския университет и УНСС. УНСС обаче е подреден като най-престижния икономически университет от самите студенти, освен това той е с несравнимо повече специалности спрямо другите два, което го дърпа надолу. Сред хуманитарните специалности пък лидер е Софийският университет.
В инженерните направления Техническият университет-София и Химикотехнологичният университет дават най-добри резултати. Според социолозите в масовия случай мотивът за получаване на висше образование е свързан с желанието за по-високи доходи, но не чрез квалификацията, а чрез статуса, който носи една диплома.
Според авторите на проекта средният осигурителен доход при завършилите висше образование за последните три години по официалните данни на НОИ е в диапазона между 900 и 1050 лв. За същия период средната работна заплата в страната за 2007-2008 г. според данни на НСИ е 488 лева. А най-младите специалисти са по-добре платени от по-възрастните, сочи още рейтинговата система по индикатора заплата на завършилите. Завършилите висше образование в последните три години получават доход средно 1033.77 лв., който е със 70% над средната месечна работна заплата в страната за 2009 г. Дори при завършилите художествени специалности, които по принцип имат проблеми с реализацията, доходът надвишава средния със 100-200 лв.

 
* * *

Дотук представихме само някои от възможностите на достъпната от днес Рейтингова система на висшите училища в България. Едно от най-ценните качества на този готов продукт е огромната информация за висшите училища, която се съдържа в него. Хората, които имат отношение към образованието, знаят, че у нас една от най-големите тайни до днес бе например броят на преподавателите на щат във всяко висше училище, да не говорим за други подробности. Не е чудно, че 80 на сто от интервюираните при съставянето на системата потребители заявяват, че им липсва информация за висшите училища у нас. Вече, събрана на едно място, тази информация позволява на самите университети да видят къде са техните добри и лоши страни, къде са техните ниши и да изработят стратегии за привличане на повече студенти. Тази система ще се попълва непрекъснато с обновени данни, в нея ние и висшите училища сме партньори, тя е стимулираща, не санкционираща система, каза вчера директорът на дирекция "Висше образование" Мария Фъртунова. 
Новата рейтинтгова система дава възможност и за формиране на правилни управленски решения във висшето образование. Ако, разбира се, употребата на системата не бъде опорочена и опростачена. Нещото, което от много време приказва министър Сергей Игнатов, е как финансирането на вузовете ще се обвърже с рейтинговата система. Още на пръв поглед личи, че точно за такова ползване системата не е предназначена. Тя по-скоро може да бъде полезна при формирането на държавната поръчка от страна на държавата в отделните професионални направления - разбира се, след съответните задълбочени анализи, които впрочем не са силната страна на просветното министерство. Но отсега е ясно, че дори след много сериозен и задълбочен анализ, след много сериозно общуване между бизнес-държава-вузове всяко увеличаване или намаляване на бройките за прием в дадени специалности ще "ощетява" едни вузове и ще "облагодателства" други. А ако тази първа линия на конфронтации бъде някак преодоляна, ще последва втората - намесата на политиците. Нима някой се съмнява, че всеки депутат ще се намеси да "оправя" местния си университет? Иначе Рейтинговата система на висшите училища е една обективна и най-важното - прозрачна база за разумно управление на системата.