Реконструкцията и миналото на Женския пазар

От известно време най-големият софийски пазар работи с половината от капацитета си, защото частта му от ул. "Екзарх Йосиф" до ул. "Кирил и Методий" е в реконструкция. Необходимостта от нея е доста спорна, защото и в досегашното му състояние изпълняваше своите функции. Сергиите не се отличават от тези в модернизираната преди време част на север от ул. "Кирил и Методий", освен по разположението си - намират се под покрив и са от двете страни на пешеходния проход между тях. Вероятно по подобен начин ще бъде преустроена и южната част на пазара.
Мисля си обаче, че общинарите не познават миналото на това тържище, затова ще го припомня. То е

възникнало в началото на ХХ век

като клон на прочутия тогава Солни пазар, който се е намирал между бул. "Хр. Ботев" и улиците "Позитано", "Княз Борис" и "Три уши". Първоначално територията му е незастроеното място между бул. "Хр. Ботев" и  ул. "Нишка" (сега на нейно място е бул. "Тодор Александров"). След това започва да се разпростира по бул.

"Драгоман" (през 1948 г. той е прекръстен на "Георги Кирков", а през 1989 г. на "Стефан Стамболов"). Първоначално стига до ул. "Пиротска", после до ул. "Екзарх Йосиф" и до ул. "Цар Симеон" и едва през 50-те години се разширява до ул. "Кирил и Методий". Пазарът не е всекидневен, той се провежда само вторник и петък. Няма никакви сергии. По средата на улицата има ивица от малко повдигната площ (като на трамвайните спирки). Там вторник и петък пристигат с конски каруци и волски коли производители, главно на плодове и зеленчуци, от близки и по-далечни села. Всичко се мери с двураменни паланзи - в едното блюдо се слага мерилката, а в другото - стоката, която избира купувачът. Няма табелки с цените. Гражданинът пита колко струват доматите, селянинът му казва и се започва пазарлък, защото
 
стока много, а купувачи малко

и конкуренцията е голяма. Цените са толкова ниски, че като ги узнае днешният потребител, направо ще се учуди. Килограм плодове или зеленчуци се продава за 20 ст. (днешни 2 ст.). Разбира се, това отговоря на доходите - минималната заплата е 450 лв. (днешни 45 лв.), а минималната пенсия - 200 лв. (днешни 20 лв.). Но ако се направи сметката, ще се види, че с една тогавашна минимална заплата е можело да се купи много по-голямо количество, отколкото с една днешна. След колективизацията на селското стопанство право да продават на пазара имат само ТКЗС-та и той беше наречен кооперативен. Вече идваха и продавачи от по-далечни краища със стока, натоварена на камиони. Дини и пъпеши от Ломско и Хасковско, домати от Пловдивско и Пазарджишко, праскови от Сливенско, та дори кайсии чак от Силистренско. Пазаруването беше истински шопинг, макар че тази дума тогава беше непозната. На пазара започнаха да се продават кокошки, пилета, гъски, патици и зайци, а амбулантни търговци предлагаха яйца, мед, прясно и кисело мляко, боза, сирене, кашкавал и домашно приготвени колбаси. След всеки пазарен ден многобройните отпадъци се прибираха с гальоти (двуколки с големи колела, теглени от един кон), а

улиците се измиваха с маркучи

В края на 50-те години отрязаха пазара между ул. "Екзарх Йосиф" и бул. "Хр. Ботев", защото прокараха трамвайна линия (№4). Тогава се появиха първите сергии и пазарът стана всекидневен.
Във връзка със сегашното преустройство имам някои предложения. След като се завърши ремонтът на частта между улиците "Екзарх Йосиф" и "Кирил и Методий", пазарът да се възстанови до бул. "Хр. Ботев". Сега това е неизползвано място, на което паркират амтомобили. Наемът от търговска площ обаче носи повече доходи, отколкото паркоместата, затова е по-изгодно територията да се използва за пазарна площ. Там още са вкопани трамвайните релси, а пътните платна не се използват, защото движението е затворено. Следователно по тях може да се разположат пазарните сергии, а по средата да се движи ретротрамвайна дрезина, в която намиращите се в нея да пазаруват от движение или като спират за кратко.

За такава атракция не съм чувал

да съществува някъде по света, но защо да не бъде приложена у нас и да се превърне в туристическа забележителност.
Женският пазар освен с ниските си цени се слави и с удрянето в грамажа. По цялото му протежение имаше само две контролни везни, на които купувачите да проверят колко им е отмерено. Следва те да бъдат най-малко десет. Инспекторите са само в северния край на пазара, а е редно да има пунктове на поне още 3-4 места. Всички предлагани стоки трябва да бъдат със сертификат за произход и качество. Да се ремонтират уличните платна и тротоарите, които са в крайно занемарено състояние. Да се поправят чешмите и да се поставят нови (сега действа само една). И още много други неща може да се направят, за да се превърне шопингът на Женския пазар в истинско удоволствие.