Реформаторска патерица

Тези дни стана ясно, че Реформаторският блок ще се представи пред електората под формата на предизборна коалиция. Едва ли е загадка в кого виждат своя партньор, защото в премрежения поглед е изписана абревиатурата ГЕРБ.
Почти по същото време Анастасия Мозер, която традиционно си стои в Америка и понякога идва за малко в София, услужливо предложи да послужи на ГЕРБ и Бойко Борисов с каквото може. В представата й лидерът на ГЕРБ придоби почти божествения нимб на християндемократа, както навремето светеше и Костов. Просто днес ГЕРБ се съизмерява с електорат.
Клиентелизмът се наричаше най-тежката болест на десницата преди години. Вечните български политици обикновено са дежурни на опашката за постове. Допреди година части от ДСБ, хора от НДСВ и всякакви "перца и крилца" за разкош получаваха някакви държавни служби по силата на историческото право. За да се нарече ГЕРБ десница, понеже й липсваше политическо самоопределяне.
Днес партийки от семейно-приятелски тип, бивши организации в някогашното СДС, са се активизирали. Избори няма, но има предизборни коалиции и кандидати за каквото падне. На пълчища са по телевизиите. Прикриват своя клиентелизъм зад твърдения за грижа за народа и неговия десен път. Преходът свърши, но преходните политици не искат да си отидат. И са готови на всякаква симбиоза в хранителна среда, за да го продължат. Стига да пада келепир. И понеже нищо не могат да постигнат сами, са накачулени върху гърба на ГЕРБ, услужливо чакат да го яхнат и да ги отведе до поне едно еврокомисарско място или поне топло кресло в Европарламента през май. И сега напомнят за себе си, за да не изпаднат, да не ги пропуснат. Пък ако ще зад тях да останат руини.