Референдумът и ритуалното самоубийство на българската демокрация

Сякаш е забранено публично да се коментират неизбежните съсипващи последици от наложения национален референдум. Основен въпрос в него е за смяна на начина на избиране на народните представители. Екипът на Слави Трифонов не прояви особена оригиналност. Те просто се опитват да финализират една няколкогодишна акция, която привижда избирателната система като първоизточник на бедите, сполетели България. Оттук те привиждат необходимите реформи на България като "изборни реформи". Уважавам мотивите им, но мисля иначе и зная, че бъркат.
Днес България е в трагично състояние, но не заради Конституцията и "пропорционалната избирателна система", а въпреки тях. Другото наименование на пропорционалната система е "съразмерна" или справедлива. Нашата днешна система е такава (ако гласовете се броят честно). Българската национална драма е продукт на непочтеното и интригантско тълкуване и прилагане на редица демократични, конституционни и законови принципи. Тоталният натиск за "смяна на изборната система" е едно от най-непочтените неща, които въобще са се случвали в годините на прехода. Избирателната система е набеден враг. Набеден, за да не се посочат истинските причини за провалите на България. Втората цел на една подобна, нечестна промяна е страната да бъде лишена от базисния механизъм за осъществяване на каквато и да е било рационална политика. Ще имаме примерно 120 "частни политики" - на първия етап, и може би 240 - на втория. Как ще се постигне политически адекватно мнозинство, сред толкова ултраиндивидуалисти, с каквито неизбежно ще се напълни следващото Народно събрание? Именно при предлаганата нова система ще се постигне пълно тържество на моделите "Кой?" и "Колко?". 
Да си припомним парламентарни избори 2009 г. След успешен мандат на Тройната коалиция, се промени избирателната система - въведе се "мажоритарен елемент" - по едно място на избирателен район. Депутатски места спечелиха две партии - ГЕРБ - 25, и ДПС - по 1 във всички "смесени" райони. Представителството се деформира. В парламента влязоха "личности" от две партии - от ГЕРБ и от ДПС (което спечели всички мажоритарни места в т.нар. "смесени райони"). Личните качества на кандидатите от всички останали партии просто нямаха никакво значение. Нищо ли не си спомнят "факторите", искащи тази "реформа"? Не виждам никакви причини, човек с демократични - леви или центристки, позиции да подкрепи "мажоритаризацията". За Народното събрание това ще доведе до парализа. Там няма да са досегашните осем парламентарни групи, а неизвестен брой плаващи десничарски коалицийки. Не виждам защо човек следва да подкрепя подобна антиреформа. България има нужда от завой в социално-икономическата политика и той може да се извърши само с ясни политически виждания, които обединяват основните тенденции в обществото ни.
Да се поучим от историята. През далечната 1922 г. Стамболийски обмисля как да "смени избирателната система - от пропорционална на мажоритарна. Фактическата му цел е "старите партии" да бъдат изхвърлени от политическия живот. Тесните социалисти се обявяват срещу изборната реформа. Според тях законопроектът "умъртвява" партийната система в услуга на управляващия БЗНС. За широките социалисти реформата слага "кръст на народовластието". На 22.IV.1923 г. са проведени парламентарните избори за ХХ ОНС, вече по мажоритарната система. БЗНС постига колосална победа, която не съответства на фактическите съотношения в страната. Това е една отровена победа. БЗНС получава 212 мандата в Народното събрание срещу 16 на БКП (преди това - 48), 14 на Конституционния блок и 2 на БРСДП. Всички партии се настройват срещу БЗНС.
Една от най-пострадалите от изборните резултати е и партията на тесните социалисти. При съхранен електорален корпус, нейните депутатски кресла намаляват 4 пъти. Изборната "реформа" всъщност открива пътя към властта на фашизма в България - създава база за най-широко обединение срещу БЗНС, от крайно десни позиции. В избраното ХХ Народно събрание, парламентарните съотношенията драстично се разминават с обективните нагласи в българското общество. Оттук до идеята за преврата е само една крачка и на 9 юни тя е направена. Десните малцинства с преврат завладяват властта, проливайки много кръв, а бедните и средните градски слоеве, оскърбени от "изборната реформа", гледат на случващото се безучастно и дори с леко задоволство. Защо не се учим от историята?
Мажоритарната избирателна система е била доминираща преди европейските партии да се развият като общонационални партии, с единни, национални програми и политики.
На неделния референдум изкушението пред ДПС ще е огромно - или ще подкрепят съхраняването на действащия европейски партийно-политически модел и няма да препоръчат да се гласува "за" на референдума, или ще бъдат съблазнени от шанса да се наредят сред разрушителите на българската политическа система. Императив за българската държава през изминалия четвърт век бе да не се дава поле на локални (сепаратистки), партии, каквито при мажоритарните избирателни системи избуяват със завидна лекота. Идеята за мажоритаризиране на българската изборна /партийно-политическа система ще доведе страната до хронична политическа криза.
Трагедията на днешна България е резултат от няколко десетки крупни политически грешки, направени в годините на прехода - като се почне от връщане на "земята в реални граници", мине се през целенасоченото дисфункционализиране на наказателния процес, през безогледното толериране на медийното невежество, целенасоченото дискредитиране на академичната наука и висшето образование, саморазрушителния модел на приватизация на индустриалните активи, махането на Ботев от учебните програми и т.н., и т.н. По принцип всички разбират, че нито едно безумие няма да се премахне от нашия живот, ако избираме парламентарните моми и момци не по партии, а, да речем, по "хубост". Избираме депутатите "по мажоритарен принцип" - и плъзват към парламента "ярките личности", умни и безкористни...
Само че нищо подобно няма да се случи. Ще се засили влиянието на някои локални бизнес кръгове, за които народното благо е антиценност. За мен идеята за "смяна на политическата система" има цел, различна от прокламираната. Може би да внуши, че някак започва поредното "ново начало", именно за да се спести разговорът за причините и механизмите за националния провал в "прехода". Смяната на пропорционалната система с мажоритарна не само няма да смекчи социално политическата криза в България, а ще я задълбочи, може би, дори непоправимо.