Здраве
Разширените вени преследват по-често жените
/ брой: 79
Бременност, менопауза (т.е. промените в нивата на хормоните), работа в кухнята, някои феминизирани професии, например учителската... Това са част от факторите, които правят разширените вени по-често срещани при жените.
Смята се, че до 60% от българите са в лапите на хронична венозна болест (ХВБ), но все още мнозина (поне тайно) се надяват, че разширените вени са само козметичен проблем.
Много са предпоставките за развитие на това състояние и една от тях е заседналият живот. През последната година рисковите фактори за поява на разширени вени се увеличиха доста, коментира проф. д-р Веселин Петров - председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, като визира обездвижването. Той и колегите му наблюдават повече случаи на хора с ранни симптоми на заболяването.
Често при ХВБ няма болка и може би затова хората пренебрегват синия или тъмнолилавия им цвят, които са първите издайници. По-късно се появяват болки и тежест в краката (особено след упражнения или през нощта), паякообразни вени по засегнатия крак. Дори леко нараняване на засегнатата зона може да предизвика по-продължително кървене, появява се умора, зачервяване, чувство на затопляне, мравучкане, схващане през нощта, подути глезени в края на деня, а при внезапно изправяне човек изпитва спазми в краката...
Защо обездвижването е сред рисковете? Обяснението е във физиологията - вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули. Когато ходим, мускулите се съкращават, а кръвта се движи по вените. Когато човек стои или седи дълго, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниските части на тялото. Затова и хората с професии, свързани с продължително стоене или седене (касиери, фризьори, хирурзи, зъболекари и др.), са в риск. Особено ако са над 50 г., с наднормено тегло или са фамилно обременени. Високото налягане отпуска венозните стени, а клапите не работят добре. Част от изпомпаната кръв се връща в краката, развива се венозна хипертония и вените сe разширяват. Това може да доведе до флебит, тромбоза, екземи и язви, както и до образуване на тромби в разширените вени. При усложнение, това може да доведе до венозна гангрена или хеморагична некроза и дори до загуба на крайник. Ако тромбът се откъсне и попадне в белите дробове, може да доведе до белодробна тромбемболия.
Смята се, че 30-40 хил. българи с ХВБ ежегодно се лекуват консервативно, 10 хил. претърпяват хирургическа интервенция, а 20% са в напреднал стадий на заболяването. Стремежът на специалистите е да откриват по-рано това състояние и се надяват третото издание на националната информационна кампания "Вземи краката си в ръце" да отведе при тях повече хора в начален стадий на заболяването. Инициативата се организира от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и част от нея са безплатни прегледи.