Равнопоставеност

Равнопоставеността на половете е голямата илюзия на човечеството. Вярно, цел e, към която се стремят модерните държави, макар че се съмнявам в искреността на това намерение, обявявано постоянно като съществен белег на демокрацията, но неизпълнимо докрай като самата демокрация. Това не ни пречи да се съгласяваме с Кант, който преди 200 години е казал, че най-висшето същество - човекът, не е нито само мъжът, нито само жената. Човекът е мъжът и жената заедно.
Знам едно: трябва да се отнасяме по-сериозно към жените не само затова, че те са майките - раждат живота, а са и по-жизнени. Първо, дори защото са повече от мъжете - 52 процента от населението на Европа, повече са и у нас. Второ, нежният пол живее по-дълго от силния.
 Мерило за равнището на политическата цивилизованост и демократизма в управлението на всяка страна е положението на жената. Това не съм го измислил аз! Равнопоставеността на половете е "светая светих" в принципите на Европейския съюз. В историята на човечеството има блестящи примери как жени ръководят големи и малки държави - републики и кралства. Нашият опит е бедничък - имаме само една жена премиер (Р. Инджова) и една - председател на парламента (Ц. Цачева). Толкова.  В САЩ досега са нямали президент с пола, нищо че в Конституцията им пише изрично, че всички хора са свободни и равни по рождение. В Корана пък четем: "И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях." (Кор. 2:228). Като че ли се облягаме повече на този ислямски принцип, отколкото на европейските стандарти. Защото никой не може да отрече, че съществува мъжки монопол, че има забранени за жената социални територии, че умишлено се ограничава и забавя политическата кариера на жените, че репресиите започват първом от тях.
Женската половина е по-голяма от мъжката у нас, ала е по-уязвима - тя е по-бедна, безработицата в нея е по-голяма, социалното отчаяние - по-силно. България е страната в Европа с най-висок относителен дял на жените в риск от бедност или социално изключване - 50,9% от всички жени общо и 62,8% от жените над 65 години.  През 2008 г. жените у нас са получавали с 12,3% по-малко от мъжете, докато през 2012 г. (оттогава са последните данни от НСИ) разликата вече е 14,7%. Нямало дискриминация! Тъкмо обратното говорят безбройните жалби до КЗД за ограничаване на правото на труд и за уволнения по време на бременност. А беше време - през 70-те и 80-те години на миналия век, когато икономическата активност на българката бе една от най-високите в целия свят. Тогава Източна Европа бе изпреварила с еманципацията Западна Европа. Още преди 10 ноември жените у нас превзеха властта в много сфери на обществото, а и в семейството, там мъжът загуби донякъде ролята си на глава.
Преходът към демокрация и пазарна икономика удари най-жестоко нежния пол. Защото Демокрацията капитулира пред Пазара. Мъжът вече не може да издържа семейството си, което го смазва психически, жената отказва да ражда - двамата не могат да осигурят детето си, пък ако рискуват то да се роди  - не знаят дали ще го изхранят, дали ще му намерят детска ясла и градина, дали ще го изучат. Много млади семейства отлагат раждането за по-добри времена, а те най-често не идват и става безнадеждно късно в дома им да звънне детско гласче. Отвсякъде дебне несигурност и неизвестност. Не - спасение, както е в заглавието на оня филм.  Повечето млади живеят на т.нар брачни начала, при Соца това "съвместно съжителство" бе укорявано като "милиционерски брак". Новост у нас са и все повечето късни бракове, а едно от четири семейства завършва с развод.
 Ако искате да научите повече за дереджето на жената, потърсете в интернет материалите от конференцията "Равнопоставеност на половете в политика. Българският опит", организирана от Центъра за исторически и политическите  изследвания. Максим Мизов, единственият мъж сред 21 жени участници в конференцията, е категоричен, че бе извършен "исторически грабеж на жените чрез тяхното закрепостяване и ограничена социална или политическа мобилност". И ако отделни представителки на нежния пол са се добрали до политическа власт - това е форма на женско отмъщение. В сегашния парламент "отмъстителките" са само 59. Авторът на студията съжалява, че политиката губи, като се лишава от женските езици и гласове  - те са по-нежни и по-нюансирани, та се губи и полифонията. Не съм питал Мизов дали да го цитирам, но едва ли ще се разсърди, че давам гласност на неговия апел за въвеждането на квоти на представителството на жените в политиката. Колкото и да е неприятно за мъжете, това ще ги освободи от историческото бреме на половите предразсъдъци. Но преди да се съглася за квотите, не е ли по-добре да попитам Галина, жена ми!