На фокус
Радикалният ислям и неговият невидим чадър
За какво бе осъден Ахмед Муса и какви цели преследваше
/ брой: 45
Пловдивският апелативен съд потвърди изцяло присъдата, постановена от Окръжния съд в Пазарджик, с която 14 подсъдими бяха признати за виновни по т.нар. имамско дело. То бе образувано по жалби на 12 от подсъдимите с искане за отмяна на наказанията и признаването им за невинни по повдигнатите обвинения. Присъдата бе протестирана от Окръжната прокуратура в Пазарджик с искане за увеличаване размера на наложените наказания на подсъдимите. В съдебното заседание протестът не беше поддържан от представителя на Апелативната прокуратура в Пловдив. Има право на лично убеждение...
В решението си от 621 страници Пловдивският апелативен съд приема, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. При разглеждане на делото не са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Всъщност третото дело срещу пазарджишките ислямисти още не е приключило окончателно на висшата касационна инстанция.
Готовността на българската общественост да вникне в случващото се в пазарджишката и сега в пловдивската съдебна палата обаче е минимална. Разбираемо е, че и най-внимателните наблюдатели изгубиха сметката кой, за какво и на колко е осъден. Въпреки това, вече е време за някои
поуки от твърде обърканото дело
защото, ако трябва да сме честни, България тепърва ще има проблеми с ислямисткия радикализъм. Не е много състоятелна представата, че лицето на българския радикализъм е именно Ахмед Муса Ахмед - ром, мюсюлманин от пазарджишката махала "Токайто", в младежките си години практикуващ евангелист. Но, от друга страна, е много логично подобни хора да бъдат използвани за целите на някакви ислямистки провокации.
Ахмед Муса Ахмед е имам в "немюфтийската" джамия "Абу Бекир". Осъден е за проповядване на радикален ислям - за пропагандиране на война по чл. 407 от НК, както и по чл. 109 във връзка с чл. 108. Джамията "не е към Главното мюфтийство", което в нечии представи вероятно го освобождава от отговорност за проповедите там. Сигурно е така, но джамията не е извън България. Ако властта е убедена, че там се върши пропаганда на радикален ислям, просто отдавна трябваше да я затвори. По подобен начин постъпиха в няколко европейски държави през последните години, когато осъзнаха, че определени джамии функционират предимно като центрове за пропагандиране на радикализъм. Сега делото бе за подкрепа и подпомагане на "Ислямска държава" и пропагандиране на нейните идеи. Българската държава не положи дължимите усилия да излезе на чисто по проблема "радикален ислям" и конкретно защо ограничаването и забраната на проповядването на верска война и омраза не е ограничаване на религиозните права на вярващите, а дължима мярка в защита на хората. У нас вече срещу джихадизма не се противопоставят моралистични концепции.
Ако се върнем 17 години назад, когато бе първата осъдителна присъда, през есента на 2004 г. делото завърши с условна присъда. Когато бе огласена, в съдебната зала, изпълнена с роми с ислямско вероизповедание от пазарджишката махала, наречена шеговито "Токайто", екнаха ръкопляскания. Посетителите дяволито оцениха присъдата като фактически оправдателна. От тогава българската държава не е много напреднала.
Делото срещу 14-те имами и религиозни водачи, които обжалваха пред Апелативния съд в Пловдив присъдите си, постановени от Пазарджишкия окръжен съд, почти приключи. Магистратите отмениха две условни присъди и увеличиха наказанието на Ахмед Муса Ахмед от 1 на 2 години лишаване от свобода. Присъдите на останалите, които са глоби, остават непроменени и влизат в сила.
Австрийската помощ
Истината по делото дойде от Австрия. Българските институции са получили документи, че Ахмед Муса Ахмед е бил част от международна група, разпространяваща идеите на "Ислямска държава". Това става доста преди ислямистките безобразия във Виена. Документите пристигат в Пазарджишката окръжна прокуратура по договор за международна правна помощ. Според тях Ахмед Муса е бил във връзка с ръководителя на представителя на "Ислямска държава" в Австрия, който е обвиняем по аналогично дело за разпространение на радикален ислям. През 2013-2014 г. Муса е пътувал десетина пъти до алпийския град Грац, където се е установил център за пропаганда и подпомагане на ислямизъм. За осем месеца Ахмед Муса Ахмед е посещавал десет пъти основна джихадистка клетка в Грац. Там той е контактувал лично с ръководителя на групата Дахмид. Двамата са поддържали връзка и с ислямисткото звено в Кьолн, Германия, където е първоначалното седалище на организацията "Халифат". Обвинението гласи, че става дума за международна организация. Според заключенията във въпросния австрийски документ Ахмед е бил в пряка връзка с тамошния ръководител на джихадистката групировка, който бе обвиняем по аналогично дело за разпространение на радикален ислям.
Задържаният Ахмед Муса Ахмед придобива "първоначално "радикално" образование" в Германия, където става "ученик" на небезизвестния Метин Каплан, "халифът на Кьолн", създател на транснационална организация, нарекла се "Халифат". Преди четвърт век Каплан напуска Турция, за да избегне наказателно преследване. Това е още преди на власт да дойде Ердоган. Такива са фактите. Както е и факт, че българска правозащитна организация се опита да защитава Ахмед Муса в съда в Страсбург.
Оттук насетне всякакви наивни приказки, че в случая с "пазарджишките имами" ставало дума за "свобода на вероизповеданието", трябва да бъдат изоставени. Става дума за
транснационална джихадистка мрежа
Какво цели Ахмед Муса Ахмед?
Документираното лично верую на Муса е "Поклон пред тези, които режат глави". В ромската махала на Пазарджик открито се твърди, че за да ходят забулени жените, а и за брадите на мъжете, се плаща. Сумите, плащани преди пет години, са варирали от 150 до 400 лв. на месец. Отделно се е плащало при приемане на исляма. Поради това най-бедните фамилии всъщност станали и най-ревностни последователи на религията. Зарибявали ги благодарение на невежеството и бедността. Забулените жени, които бяха призовани като свидетели, признаха, че не разбират български и не могат да четат и пишат, въпреки че са учили до IV-V клас. Те твърдят, че четат корана на турски и сами са се научили. Бяха иззети обръщения, призоваващи за ислямска война в Сирия, както и проислямистки песни на фона на бойни действия и видеоклипове, възхваляващи бойците на "Ислямска държава".
В чуждестранната преса попаднах на следната "информация" за процесите в Пазарджик: "От години българското правителство воюва с една локална салафитска група"... Не, държавата не воюва. Не се води борба със салафитите. Води се борба срещу хора, които нарушават законите на държавата, пропагандирайки религиозна омраза, и които демонстрират готовност за непосредствени проислямистки действия. В България съдим за деяния, не за нагласи. Анализът на решенията на правосъдните институции по делата срещу ислямистите съдържа широк каталог от правни и медийни трикове, целящи избягването на ефективно осъждане, подмяна на предмета на правния спор и наднормено пързаляне на обществеността. Невидим чадър сякаш се разпъва над всеки закононарушител по ислямистка линия.
Грешката на прокуратурата бе да акцентира върху конфесионалното своеобразие на подсъдимите. С нищо не допринесе пояснението, че обвиняемите са салафити. Всеки, който се включва в нелегалния трансфер на хора за целите на джихадизма, подлежи на санкция. Делото бе спасено благодарение на партньорската помощ от Австрия. Става дума за изграждане на мрежа в подкрепа на "Ислямска държава". Съвсем логично е за целите на тази нелегална дейност да се привлекат фанатици и маргинали.
Повече от две десетилетия в България не се допуска сериозен аналитичен разговор за исляма и за радикалния ислям, и особено за дейността на държавните институции в тази област. Радикалният ислям е болест на съвременната цивилизация. В Европейския съюз това се осъзнава трудно. Подвеждането е, че ставало дума за религиозните права на гражданите. Радикалният ислям е религия, но не е просто и не е само религия. Той е и политическа властова доктрина, представа за властта и устройството на обществото. Именно тази доктрина е цивилизационно неприемлива. Тя носи кръв и разрушения. В България през последния четвърт век имахме седем-осем значими случая на ислямистки радикализъм, повечето от които завършиха примирително или с тихо поражение на държавността.
В следващото Народно събрание, при конструиране на евентуална проправителствена коалиция, от особена значимост е да се изгради коалиция срещу ислямизма и радикализма.