Радикалният ислям и буфо-правосъдието

Миналата седмица съдът в Пазарджик освободи задържания Ахмед Муса Ахмед, водач на групата, именувана "13-те имами". В свое решение ВКС обяви, че проповядването на омраза на религиозна основа от Муса, като обществено опасно поведение, не е конкретизирано от въззивната инстанция в дължимата степен за осъдителен съдебен акт. Освободеният бе посрещнат като герой в ромската махала. С присъда от 19 март 2014 г. Пазарджишкият окръжен съд бе признал Ахмед Муса Ахмед за виновен в три престъпления - за проповядване на антидемократична идеология, за членство в организация, целяща проповядване на антидемократична идеология, и за проповядване на омраза на религиозна основа. На подсъдимия е било определено общо най-тежкото наказание от 1 г. лишаване от свобода и глоба от 5 хил. лв. Саид Мутлу и Абдулах Салих са признати за виновни за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология, за което са им наложени наказания "глоба" по 3 хил. лв., и за организиране на група за проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа, като Мутлу е осъден на 1 г., а Салих - на 10 месеца лишаване от свобода, като изпълненията на по-тежките наказания са отложени за срок от 3 г. Останалите членове на групата са освободени от наказателна отговорност, като са им наложени административни наказания "глоба" по 2 хил. лв.
Наказателното дело от общ характер от 2012 г. в Окръжния съд в Пазарджик е известно не особено точно като "делото за радикален ислям" и още по-неправилно като "делото срещу 13-те имами". Този трик не е безобиден. Не всички от подсъдимите бяха "имами", и което всъщност е важното - съдеха ги не защото са имами, както се внушаваше, а за конкретни деяния.
В мотивите за решението на ВКС пише, че същностният въпрос по делото е съдът да изведе онези идеи, възгледи и разбирания на дееца, които "засягат устоите на изграденото в нашата страна съвременно демократично общество". Върховните съдии констатират: "Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се е съгласил, че проповядваната от Ахмед Муса антидемократична идеология се нарича салафизъм. А тази "идеология" не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон - дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международни актове, по които Р България е страна, в Конституцията и в други нормативни актове на вътрешното ни право." Според ВКС въззивният съд не е дал отговор на същностния за приложението на чл. 108, ал. 1 от НК въпрос - дали салафизмът представлява идеология и ако отговорът е положителен, да разкрие в какво се състои неговата недемократичност. В мотивите пише още: "В рамките на обема на обвинението по чл. 108, ал. 1 от НК въззивният съд е бил длъжен да мотивира кои от проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи на "салафитското направление на исляма" са противодържавни - противопоставят се на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шериатска държава. Апелативният съд е следвало да подложи на внимателна, обстойна и задълбочена проверка всички, събрани по делото, доказателства и да направи обоснован извод в горния смисъл.
Главният прокурор Сотир Цацаров наскоро приветства открития разговор по проблемите на радикалния ислям. Той класифицира като "меко казано неверни" твърденията, че у нас нямало почва и наченки за разпространение на радикален ислям.

Кой е Ахмед Муса Ахмед?

За себе си той споделя: "Като малък се разболях от шизофрения. Чувах странни гласове в главата си. След като приех исляма и се излекувах." 
През 2004 г. първото дело срещу Муса приключва с осъдителна, но условна присъда. Ахмед Муса е бивш християнин - евангелист. Защитата сочи възрастта му - "трябва ли да прекършваме един млад живот"... Когато произнасят присъдата, публиката в съдебната зала - предимно роми мюсюлмани - ръкопляска. Условното осъждане се схваща като негласно оправдаване. На втора инстанция Муса бе осъден през март по делото за радикален ислям общо на 4 г. затвор. Ахмед Муса нарича българите "гяури", а българския национален трибагреник - "гяурско знаме". Проповядвал е, че "неверниците" трябва - да бъдат "изчистени".
Въз основа на мотивите на ВКС и проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи на "салафитското направление на исляма" като противодържавни могат да се противопоставят принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шериатска държава. Апелативният съд занапред следва да подложи на внимателна, обстойна и задълбочена проверка всички събрани по делото доказателства и да направи обоснован извод в горния смисъл. С помощта на специални експертни познания да изведе категорично правно съждение дали салафизмът е антидемократична идеология, както тя е инкриминирана от държавното обвинение. Липсват дължимите за въззивен съдебен акт според ВКС мотиви относно престъпното поведение на дееца и конкретното проявление на проповядваната от него антидемократична идеология. Обжалваната въззивна присъда подлежи на отмяна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Преценили са да върнат делото - върнали са го.
Едно от вещите лица изяснява: "Има текстове, които насочват към омраза на религиозна основа чрез изопачаване същността на другите религии." Да, на редица международни мюсюлмански форуми, представители на някои мюсюлмански държави поддържат тезата, че поначало е престъпление да се коментира религията ислям, че онези, които го правят, следва да бъдат наказвани (вкарвани в затвора, например), защото дори да описват нещата "вярно", сигурно нещо изопачават. Богохулството не е престъпление по нашите земи доста отдавна. 
Някои от топ експертите обаче са заложили на тази ислямистка концепция, която е в пълно противоречие с принципите на европейската светска държава. Тя няма допирни точки например с нашето разбиране за свободата на словото. Ислямът като религия може да бъде обект на научни изследвания и никому, още по-малко на експертите, привлечени от Пазарджишкия окръжен съд, не е дадено правото да забраняват анализи и коментари на "другата религия". 
В експертизите подробно се преразказва ислямска литература, за която се казва, че имала пропаганден характер. Ето още един бисер: "Интерпретацията на понятието "шахид" е разширително и създава противоречива представа за неговото значение." Изглежда говори притежателят на "върховното знание" и разбира кое е адекватното съдържание. На част от експертите им е чужда светската държава, най-малкото не разбират как тя функционира.
Ходил съм на няколко съдебни заседания по процеса в съда в Пазарджик като наблюдател. Струваше ми се важно - пръв процес с такива мащаби... Разпитват свидетел - мюсюлманин. Питат го: "Как си представяш Аллах?"(!?!) И започват да го "предразполагат" - дали ще каже, че си представя "Бог седнал на трона" или не. Уловката е, че ако изпитваният каже, че си го представя "седнал на трона", значи не разбира основополагащи въпроси от ислямската религия. Защото теолозите знаят, че "Бог е навсякъде, той е безтелесен", няма антропоморфен (човешки) облик и т.н. Мога да изброя още половин дузина подобни процесуално-теологични трика, които чух. Цялата тази софистика няма отношение към наказателноправния въпрос извършили ли са обвиняемите нещо, което е престъпление по смисъла на нашето право. Ако са извършили - трябва да бъдат наказани, ако не са - следва да бъдат оправдани.
Вместо това експертизата е изпълнена с компетентни съждения от типа "Текстовете са... обединени от тяхната относимост към сунитския ислям и в частност - към онзи вариант на съществуващото в него салафитско течение, който е официално подкрепян и разпространяван от управляващата династия на Саудитска Арабия." Може  да не сме съгласни с редица салафитски виждания за нашия свят, но това няма пряко отношение към въпроса за наказателноправната отговорност.
Апелативният съд бе изказал съждението, че подсъдимият е "проповядвал омраза на религиозна основа чрез слово, изразяваща се във враждебност и отричане на всичко, несъобразено с идеологията на салафизма, чрез разпространение на религиозни идеи по време на петъчни молитви в джамиите, лекции, проповеди, срещи в кафенетата". Чрез кои конкретно посочени действия на подсъдимия е направен този извод съдът не посочва в съдебния си акт. Чрез кои доказателства е обоснован този извод - съдът не дава отговор, нито ги посочва. Чрез кои религиозни идеи е проповядвана омразата - също.
Върховните съдии констатират, "че проповядваната от Ахмед Муса антидемократична идеология се нарича салафизъм. А тази "идеология" не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение." В мотивите на ВКС ясно пише, че въззивният съдебен акт страда от сериозен недостатък - липсата на мотиви. Това пряко засяга правото на подсъдимия да узнае в какво е осъден - за кое поведение на верска омраза му е наложено, а от въззивната инстанция - и завишено наказанието. Налице е необходимост от отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Знае се - ислямистите привличат към идеите си десетки български роми с внушението, че ислямът може да бъде едновременно и религия, и препитание, а носенето на салафитски бради и бурки - платено занимание.
 
Разбират ли това българските съдии?

Магистрати от три съдилища са се оставили да ги въвеждат в елементарна заблуда. Делото на "13-те имами" (имамите всъщност не са 13 - 11 са, семейството не е водило молитви) не е дело срещу исляма, нито е срещу тези хора заради някакви техни религиозни функции. Спорът не е за това какъв е смисълът на понятието "шахид", както подробно се разсъждава в депозираната съдебна експертиза. Въпросът е дали проповедите, по повод на които се води процесът, съдържат призиви някой от агитираните да извърши убийствен и/или самоубийствен акт, или просто да упражни религиозно мотивирано насилие. По някаква изумителна схема някои магистрати са подведени, или се правят на такива, и в "делото на имамите" не се изследват съставомерни ли са обсъжданите деяния по българското наказателно право, а почти съзнателно се "хващат" на доста плоски уловки.
В наказателните процеси става дума за престъпления. Финалните акорди на "Пазарджишкия процес" не направиха българското правосъдие по-уважавано. Обществото отново няма да разбере какво всъщност се е случило. Върнато е за ново разглеждане дело срещу български граждани, за които се допуска, че са извършили престъпления от омраза. Съдебният състав не съди "имами", дами и господа. И те не бяха съдени за това, в което вярват и се молят. Правораздаването се извършва в българската светска държава, в която религиите и държавата са разделени, а законите са задължителни за всички. 

* Из популярен чалга хит