При какви условия можем да ползваме неплатен отпуск

Отпускът, бил той платен или неплатен, е важен елемент за балансирането на работната и личната сфера на работниците и служителите. В законодателството се дават определени права и задължения както на едната, така и на другата страна в тази сфера.
Отсъствията от работа поради лични или други причини са неизбежна част от работния процес. В тези ситуации е важно работниците и служителите да бъдат запознати с правата си и да разберат какви са възможностите им за ползване на неплатен отпуск.
Неплатеният отпуск предоставя възможност на заетия да отсъства от работа за определен период без  възнаграждение, но този процес често се оказва по-сложен от очакваното, поради непознаването на изискванията в закона. Какви са те - разяснение прави д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Често се случва работниците да уведомят своите работодатели за желанието си да ползват неплатен отпуск, като получават отговор от него, че не могат да получат одобрение за такова отсъствие. Този неочакван обрат води до спорове между работника и работодателя и може да създаде напрежение на работното място.
За да се избегнат такива конфликти, е важно както работниците и служителите, така и работодателите да бъдат запознати с правилата и процедурите, свързани с ползването на неплатен отпуск.
Един от основните въпроси, които възникват в тези ситуации, е дали работодателят има право да откаже ползването на неплатен отпуск на работника. Повечето хора си мислят, че понеже отпуската е неплатена, то следва само да уведомят шефа си, че няма да бъдат на работа. В закона обаче нещата са уредени по друг начин.
Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя. Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателя издава писмена заповед за отпуск.
В Кодекса на труда ясно е посочено, че работодателят може да разреши ползването на неплатен отпуск по искане на работника или служителя. Важно е да се подчертае, че тази възможност е предоставена от законодателството, но ползването на неплатен отпуск не е субективно право на работника или служителя. То става възможно само след получаване на разрешение от страна на работодателя.
Отделно, важно е да се отбележи, че ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работникът или служителят е ползвал полагащия се платен годишен отпуск. Това означава, че дори ако работникът е изчерпал своите дни платен отпуск за дадена година, той може да поиска ползване на неплатен отпуск, ако има такава неотложна нужда.
Освен това, ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя. Този вид отпуск е достъпен за всички работници, независимо от техния опит и стаж във фирмата или институцията.
Работниците и служителите ясно трябва да бъдат информирани, че този вид отпуск не е безусловен и се предоставя по усмотрение на работодателя. Следователно, е необходимо своевременно и ясно изявяване на искането за ползване на неплатен отпуск и спазване на процедурите, установени от закона.
От друга страна, работодателите трябва да се отнасят справедливо към исканията на работниците и служителите за неплатен отпуск. Препоръчително е да се установят ясни правила и процедури за управление на неплатения отпуск, като се отчитат както нуждите на бизнеса, така и на работещите.
Важно е да се знае също, че неплатения отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година, а над 30 работни дни, само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.
Справка: чл. 160 от Кодекса на труда

Pariteni.bg

Как се изплащат неизползваните дни при пенсиониране

През 2024 г. в най-масовата – трета категория труд, за да излязат в заслужен отдих, жените трябва да са на възраст от 62 години  и два месеца, както и да имат 36.5 години стаж. Мъжете – на 64 години и 7 месеца, а стажът им да е 39.5 години.
"Трябва да се изплатят натрупани отпуски през години, за които давността не е изтекла", обясни пред БНР Величка Микова, национален секретар на КНСБ и специалист по трудово право.
"Ако това не се случи, трябва да се изплати обезщетение за неизползван отпуск. Ако обаче прекратяването на трудовото правоотношение на лицето, което ще се пенсионира, бъде през 2025 г., а отпускът е бил за 2022-ра и не е ползван, то тогава е погасен по давност, съответно не може да се изплаща и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
Ако лицето се пенсионира в средата на годината – през юни 2024, и тогава се прекрати неговото трудово правоотношение, а до този момент не е ползвало никакъв отпуск за календарната година и по закон разполага с 20 работни дни, към средата на годината ще има право на обезщетение, което е пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж за календарната година. Това е една втора от полагаемия отпуск, т.е. десет работни дни ще трябва да му бъдат изплатени.
Не се погасяват по давност отпуските, които са натрупани от работници и служители до 31 декември 2009 г. Те се изплащат според сегашното възнаграждение".
От 2020 г. има промени в условията за получаване на обезщетение при придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато се прекратява трудовото правоотношение, обясни още тя.
"Когато служителят е работил при един работодател по-малко от десет години, той ще получи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Но ако е работил при същия работодател или в същата група предприятия десет години през последните 20 години от трудовия стаж, тогава обезщетението е в увеличен размер и се дължи за срок от шест месеца", посочи експертът.

Преждевременно прекъсване

Важно е да отбележим, че практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.
В законодателството на България са предвидени две възможности за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск. Какво трябва да знаем ако незаконно прекратят отпуската ни, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Първата възможност за прекъсване на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя настъпва, когато има разрешение за друг вид платен отпуск, като например отпуск поради временна неработоспособност (болничен) или неплатен отпуск. В този случай работникът или служителят има право да поиска прекъсване на платения годишен отпуск, а остатъкът от него да бъде използван допълнително по съгласие между страните.
Прекъсването на ползването на платения годишен отпуск се осъществява по искане на работника или служителя, като за целта няма специална законова форма за изразяване на това искане. Обикновено това се прави с устно искане при представянето на съответен документ, който удостоверява другия вид отпуск, различен от платения годишен отпуск. Въпреки това, за да се избегнат недоразумения или спорове, е препоръчително това искане да бъде направено чрез писмено изявление, което установява ясно волята на работника или служителя за прекъсване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск за по-късен период.
Втората възможност за прекъсване на платения годишен отпуск включва съгласието на страните - работника или служителя и работодателя. В този случай прекъсването и отлагането на ползването на отпускът се извършва по взаимно съгласие и може да бъде оформено чрез писмено изявление от двете страни.