Мнение
Престиж на ишлеме
В търсене на истините за оставките
/ брой: 94
Срам, не срам - ще си призная: влязох в нета да търся тълкуванието, смисъла и значението на думата "оставка". Мислех, че се родее с "оставам", а то не било истина. И няма руски корен, както предполагах - като например "завод", така любима напоследък предизборна дума на управляващите, означаващо фабрика, построена близо до вода. Ако знаеха, че е с руски произход, нямаше дори и да посмеят да се похвалят с постиженията си точно с тези две слети срички.
Защо се разрових да търся значението на "оставка" ли? Ами не го разбирам този термин. Цялото правителство окапва лист по лист като пожълтял брезов клон наесен, попарен от корупционна слана, а шефът му - чист като тоалетна хартия на руло. Министрите са кофти, шефовете на агенции - тоже, управляващите депутати хич ги няма, обаче първият министър, той и тартор на партията, си е окей. Нищо му няма, големец, та дрънка. Като вица за оня, дето му останали само три косъма на главата и отишъл на бръснар да му направи прическа. Берберинът го пита какво ще прави, когато му остане само един косъм. А оня отговаря гордо: "Ще ходя рошав!"
Може ли цялата власт да е в черно, а главата на властта да е бяла? И ако може - един читав косъм коса прави ли?
Та затова се оплетох: може ли нищо да не знаеш за подчинените си? Те биографии нямат ли? Службите не контролират ли поведението и инвестициите им, охолството и аристократичния им начин на живот? Не докладват ли на тартора? Той чете ли (докладите)? Има ли морал у този, който не може да се сдържи да не краде и дори да демонстрира и прочиства като сухо гърло зловонното си имущество, докато е още на власт, че после не се знае: я намери антикорупционен преработвателен за-вод, където да изпусне токсичността богатството, я не. А заготовката му е вече налице и е трудно да се скрие зад паравана на благодетелността.
Заготовката на това богатство се складира в имоти, в сейфове, в банкови сметки, в хотели и недвижимости в чужбина. Производственият процес тече безупречно - отваря се завод след завод. И богатството расте, но само за тези, които не работят или поне разчитат на заплатата си.
"Заготовка" също е русизъм.
И се чудя и мая как и защо морално придобитото имане няма достойнството да остане на мястото си и да предизвика естествена и добронамерена завист, а вместо това подава оставка? Да се прикриеш със смокиновия лист на нравствеността, бягайки от публичния упрек за дебелоочието, е обидно за разума. В принудителната оставка има толкова морал, колкото чест в алчността. Иначе всички оставащи щяха да са неморални - по аргумент от противното.
Червеният килим на вожда се тъче на стана на оставкаджиите. Те изработват на ишлеме неговия престиж, но позаделят по нещичко и за себе си, да има. Хванат ли ги, най-много да ги пуснат и да им лепнат на челото по една оправдателна индулгенция на изпроводяк от властта. Нищо друго няма да им се случи. Важното е, че са дали своя дан за килима на вожда: той е винаги в бяло, неоцапан, незнаещ, неособено в час, но винаги готов да нападне другомислещите и онези, които не са във властта (му). И проповядва следното, наставлява саркастично опозицията: моите хора си подават оставките в израз на високите корупционни стандарти на управлението ми, а вашите хора не си подават оставките. Защо? На въпроса си ще отговори така: защото вие нямате нашите корупционни стандарти. Нестандартни сте. Затова не управлявате.
И ще е прав, разбира се. Защото е на власт. Той не знае, че правото властва, но никога не е на власт. И законодателната власт нито може да се подмени, нито да обезсмисли съдебната.
Неудовлетворен останах от проучванията си в Гугъл. Никъде не прочетох за международните стандарти за подаване на оставки, за моралната стойност и нравствената висота на оставката като акт. Разбрах, че нетът е едно нищо в сравнение със словоблудното безочие на овластения перде-кириз: в социалната мрежа истината може да остане незабелязана или дори да е неизвестна, но в социалното блато на грабежа истината просто е невидима. И вероятно не предава на честотите на властта.