Престъпна гавра с Любен Каравелов

На 2 февруари т.г. се навършиха 135 години от смъртта, а през идната есен ще се навършат 180 години от рождението на Любен Каравелов - този неоценим колос на Българското възраждане, чието име не престава да се пренебрегва. Не става дума само за унизителното присъствие на неговото респектиращо житейско и творческо дело под стряхата на родното ни образование. Или пък за това, че неговите повести, разкази, стихове и публицистика отдавна не се преиздават вече. Официална България се отнася безотговорно към изпадналото ни в беда национално културно-историческо наследство. Особено тревожна е незавидната участ и на паметниците на културата ни в чужбина.
В края на 2005 г. узнах от страниците на в. "Труд", че някогашният дом, в който е живял и работил Любен Каравелов, на ул. "Мошолар" 134, близо до центъра на Букурещ, е изоставен, порутен и превърнат в цигански катун. Стените на стария Солаков хан, в който се е помещавала и печатницата на големия копривщенец, се рушат и сриват, а мемоарната плоча с барелеф на пламенния родолюбец е осквернена - надраскана и обезобразена...

Солаковият хан - спомен за една достолепна сграда

Може би някои все още не знаят, особено в днешната

епоха на отродяването и обезбългаряването

ни, че в тази къща вдъхновеният български революционер, белетрист, писател и страстен публицист е издавал вестниците "Свобода" и "Независимост", "Училище", "Балкан" и други родолюбиви издания. Там в края на 1869 г. Каравелов и Левски полагат основите на българската революционна организация. Под покрива на този хан на 29 април 1872 г. се провежда историческото учредително събрание на БРЦК, на което авторът на "Българи от старо време" е избран единогласно за председател. Тук се свикват всички заседания на комитета под ръководството на Каравелов в продължение на цели пет години. И при активното съпричастие на Васил Левски, Христо Ботев и други революционни дейци се вземат важни решения за разгръщането на национално-освободителната борба.
Пиша тези неспокойни редове и тръпна целия от възмущение, защото тази наша скъпа национална светиня си отива, безвъзвратно захвърлена на историческото бунище. А за да се стигне до това безнаказано погребване на българщината, вина носят пред отечествената ни история родните ни държавници и политици, проявили престъпно бездушие в течение на повече от 13 десетилетия.
За съжаление тези разтърсващи националното ни достойнство и чест факти не са в състояние да стреснат и днешните ни управници. На 26 март 2006 г. споделих тревогата си в писмо до президента Георги Първанов, разчитайки на очакваните интереси към историческото ни минало. От президентството обясниха, че сградата е собственост на румънската държава и съгласно вътрешното законодателство северната ни съседка е поела ангажимент за нейното поддържане. И наистина трябва да благодарим на съответните румънски власти за проявените от тях грижи и усърдие, довели до поругаване на това свято за нас, българите, място. Така е, когато сме оставили другиму да поставя на нужния пиедестал нашите изконни национални ценности.
И така в течение на много десетилетия политически системи, режими, правителства се сменят, потъват безследно в миналото, но нещата съществено не само че не се подобряват, но и продължават да обричат на неизбежна гибел отечествената ни памет.

На север от Дунав си правят разходки

прахосват скъпоценна народна пара, правят си срещи, разговарят, умуват за съдбата на българските места там всевъзможни безотговорни доморасли чиновници. И... нищо.
За съжаление през следващите години медиите ни не изнесоха никаква информация за предприети мерки за спасяване на злополучния Солаков хан. Предполагам, че запустението и безотговорността все още не са в състояние да стреснат и събудят заспалата патриотична съвест. Но може ли да бъде спокойна все още живата и незалязла родова памет? Наложи се отново да занимаваме компетентните ни органи. Опитах се неотдавна да привлека вниманието и на бившия министър на културата Вежди Рашидов, но в писмото-отговор на чиновниците от културното ни ведомство се даваха само някои несръчни разяснения за тежкото състояние на музея "Хр. Смирненски" в столицата и дума не се обелваше за поруганата ни светиня отвъд Дунав. Разбира се, аз съвсем нямах намерение да слагам оръжие, и реших да занимая с този въпрос бившия ни външен министър Николай Младенов. Отговорът, който получих незабавно, едва ли може да успокои всеки български патриот, но поне изобилстваше с подробни обяснения за сринатия вече Солаков хан, от който стърчели само жалки останки от потънали в руини околни стени. Въпросният имот бил реституиран и принадлежал сега на някакви далечни наследници. Към неговата реставрация проявявал интерес патриотично настроен русенец, но той не разполагал със средства, за да го откупи. За възстановяването му 

били потребни няколко милиона евро

А решаването на този въпрос не било по финансовите възможности на българската държава...
Но наш дълг е да напомняме на онези, които загърбват, а и нерядко с бездушието си погубват културно-историческото ни наследство - наше безценно национално богатство. Именно от такива благородни съображения на 12 декември 2013 г. потърсих съдействието на новия ни вътрешен министър Кристиан Вигенин, като го помолих да покаже на бившите ни първи дипломати как да скъпим истинските ни национални духовни стойности. Не закъсня и реакцията на дипломатическото ни ведомство. В неговия отговор от 8 януари т.г. четем: "МВнР чрез посолството на Република България в Букурещ отдава особено внимание на състоянието на Солаковия хан. Основен приоритет е опазването на сградата от пълно разрушение и нейното укрепване и възстановяване като паметник на културата, с какъвто статут тя се ползва съгласно румънското законодателство."
Чета тези измислици - дело на недобросъвестни служители, обслужващи дипломатическото ни тяло, и недоумявам как може да бъде заблуждавана българската културна общественост с прикриване на жестоката и сурова истина. За нея с горчивина научаваме и от отговора, с който ме удостои бившият екип на Външно от 7 декември 2012 г.: "Преди да бъде реституирана, се подчертава в него, сградата не е била поддържана и е оставена да се руши - няма покрив, запазени са единствено основите и фасадата, която е с много лош външен вид. На фасадата стои мраморна плоча в памет на Любен Каравелов, от която липсва бронзовият барелеф на възрожденеца." Ужасяваща картина, която срива националното ни самочувствие, смачкано от безотговорни управници.
В момента този свиден за всяко истинско българско сърце дом, потънал в развалини, е частна собственост и за неговото автентично възстановяване по преценка на специалисти са потребни не по-малко от 4,5 млн. евро. Но това не е по финансовите възможности на новите притежатели на имота, а още повече пък влиза в обсега на техните ограничени в духовен аспект интереси. 

Единственият изход е неговата продажба

При такива случаи клаузите на румънското законодателство предвиждат паметници на културата да се предлагат за купуване най-напред на тяхното Министерство на културата, а ако то се откаже от тази възможност, право на втори купувач има местната администрация. Но през октомври 2013 г. община Букурещ била заявила намерение да се възползва от законното си право на купувач.
От това ненадейно развитие на нещата решило да се възползва посолството ни в Букурещ и влязло в служебна кореспонденция с кмета на румънската столица г-н Сорин Опреску, за да го приветства за взетото решение. На пръв поглед не можем да не бъдем поласкани от вестта за този изненадващ благороден акт. Но здравият разум едва ли може да бъде подведен от подобна добронамереност, след като в продължение на толкова десетилетия "загрижеността" на румънските ни съседи, пълноправни собственици, се подигра с нашата история и я погреба с пренебрежителното си бездействие.
Възниква и основателният въпрос, защо трябва да оставяме друг да се грижи за паметниците на културата ни, отразяващи най-скъпите страници от възрожденската ни история. Външно ни убеждават, че не било законосъобразно то да финансира подобни обекти. С това жалко и унизително обяснение на нещата сигурно ще се оправдаят и другите национални ведомства. Няма такива средства - ще ни кажат и от министерствата на финансите, на културата, на образованието. Нямало закон, който да разреши заделянето на средства за възкресяване и 

съхраняване на духовно-историческата мощ на България

Чии интереси тогава обслужва българското законодателство? Къде отиват парите на родния данъкоплатец? С какъв морал и съвест ще хвърляме милиони за безразсъдно участие в задграничните военни мисии в угода на Вашингтон и Брюксел? Сигурно те треперят за нашите национални интереси! Дълбоко се съмнявам, че Европа ще си развърже кесията за реставрация на паметници на отечествената ни история. Но те поощряват издигането на паметници на летци от англо-американската авиация, които погребаха стотици наши сънародници по време на варварските бомбардировки през Втората световна война.
Няма пари! Проглушиха ушите ни и днешните ни управници. Няма пари и за увековечаване на най-светлите страници от нашата история - Българското възраждане. Струва ми се, че чашата на търпението преля и е наложително незабавно да възкресим завинаги за днешния и утрешен ден имената на достойните ни предци. Домът на Любен Каравелов в Букурещ трябва да бъде възстановен от българската държава, за да се превърне в музей на българската революционна емиграция в съседна Румъния. За тази недопустима престъпна гавра с паметта на една от най-крупните фигури по време на Възраждането едва ли ще ни простят днешните, а още повече пък бъдните ни поколения.