Предпролетно
/ брой: 62
Първото предчувствие, че пролетта иде, ме подпря, когато съседът Пешев, много кахърен, изхвърля на боклука два бидона с кисело зеле. Разнесе се такава миризма, че от нея и слон можеше да подвие краченца. Даже кокичетата в близката градинка увяхнаха. Всички от блока три дни на прибежки тичахме навън, докато самият Пешев ходеше бавно и величествено с противогаз по стълбите. Нали е бивш старшина, та бе запазил туй-онуй като спомен от армията.
После за прииждащата пролет ме подсети съпругата Милка. Тя започна да говори за диети, които да я отърват от натрупаните килограми през зимата. Дори заяви, че иска да ходи на фитнес. Пожелах да я спра, като й казах, че ще изпотроши уредите във фитнесзалата. Това, че с извънгабаритното си тегло изпотроши три табуретки у дома някак преглътнах. Но много щеше да ми дойде, ако и цяла фитнесзала ще трябва да възстановявам.
И синът се разнежи някак предпролетно. Вечер все по-често започнах да го виждам на пейката пред блока да се целува с онова русо нещо, с което се мъкне вече трета година. Още не съм разбрал това приятел ли е или приятелка. Преди пролетно настроение да нахлуе у мен, като ги гледам, винаги му удрям по една молитва, това там до него върлинесто и плоско същество да се окаже приятелка. Защото иначе – резил тотален!
Предчувствие за пролет ме налегна и когато видях друг съсед – Куков, да прави разсад за домати, които ще сади на балкона. Тази година през пролетта е решил да сади и магданоз в антрето и краставици в банята. Такива му били творческите планове за предстоящия сезон.
Та пролетта ще си дойде, но с много смесени чувства ще я посрещна. Въобще не се разнежвам умилно, като гледам какво става около мен...