Акценти
Посмъртно за... живота
/ брой: 230
На няколко пъти получавах напомняне от редакцията на вестника да направя интервю със Симеон Игнатов като председател на Българския антифашистки съюз. И на няколко пъти получавах лично отказ от негова страна... Така и не разбрах притесненията му и причините да не оповести публично своите отговори по актуални съвременни въпроси на антифашисткото движение по света и у нас. И сега, когато него вече го няма, отново не мога да знам защо не се съгласи да направим приживе публични неговите обяснения и разсъждения за мястото на подобна организация в живота на България.
Биографията на Симеон Игнатов е кратка енциклопедия на социалистическата ни република и на предизвикателствата на демокрацията и Прехода у нас. Симеон е лице на Северозападна България. Във Видин е комсомолски и партиен лидер, а след това идва в столицата като секретар по идеологическите въпроси на ЦК на Комсомола, след което преминава през ръководни длъжности в националното книгоразпространение и в "Балкантон". В новия век обществените ангажименти го пращат като председател на РС на БСП в район "Нови Искър", работи и като помощник на председателя на Движението на ветераните в БСП в София Петър Междуречки. От 2015 г. е председател на Българския антифашистки съюз, където го завари и смъртта му.
През 70-те години на миналия век, когато Игнатов е секретар на ЦК на ДКМС, при една командировка в Москва, където бях на работа в Общия комитет на ДКМС за българите, работещи и учещи в СССР, Симеон отговорно ми поръча да събирам любимите и незабравими руски и съветски песни. И сборникът с над сто паметни руски песни излезе в приличен тираж чрез издателство "Септември" с консултант Лариса Йотова. Книгата бе изчерпана бързо и претърпя няколко нови тиража. Последваха и нови сборници - "Незабравими песни", "64 песни за цял живот", "Руски песни". Общият тираж надмина 10 000 бройки и днес е почти антикварен продукт.
След това Симеон Игнатов се посвети изцяло на русофилската и българската патриотична песен. Под негово съпредседателство се организираха ежегодните фестивали на руската и на българската фронтова песен с десетки издания в годините. "Альоша" и "Сребърни чучулиги" са знакови емоционални инициативи, които нямат аналог и рано или късно отново ще оживеят. Те носят съпричастността и отдадеността на човек, свързал биографията и живота си с българската и руската песен.
Миналата година по време на поредните фестивали Симеон Игнатов отново отговорно, като в онези мои "руски преживявания" през 1975 г., ми поръча да събера и издам в сборник българските партизански песни, които лека-полека се забравят. А те са история и емоционално преживяване на поколения българи. "Ще намерим средства, ще потърсим спонсор за такъв сборник", беше убеден Симеон.
Сборникът е почти готов и в негова памет се надявам да излезе на бял свят, защото е посмъртно послание за... живота - такъв, какъвто го живяхме; такъв, какъвто беше част от една "фабрика на илюзиите", която с лека ръка един български президент, бракоразводен адвокат, затвори демонстративно и публично. Същият този бивш държавен глава също пееше подобни песни в миналото и беше дори известен и като любител на българската патриотична песен... Беше.