Популизъм ли?
/ брой: 17
В последно време думата "популизъм" стана алиби за социално-политическа безпомощност. В същото време популизмът е и носител на социално-политическа демагогия. Популизъм се нарича всичко, което се свързва с грижата за бедността. Но и когато говорим за справедливост, често пъти също се лепва дамгосващият етикет на преднамерена демагогия. Естествено, че е популизъм да кажеш, че средната заплата трябва да бъде 3000 лв., или че София трябва да бъде постлана с килими, но не е популизъм тогава, когато изразяваш загриженост за ширещата се бедност, потвърдена с конкретни действия. Но да се говори за бедност не е много удобно в нашите времена.
Тук трябва да споменем, че евангелските сказания са пълни с това, което днес би се окачествило като популизъм. Популизъм е фразата "блажени са бедните", популизъм е "дай една риза, ако имаш две", популизъм е и фразата за камилата и иглените уши, за изгонването на търговците от храма, за нахранването на всички с две риби и пет хляба. Ние забравяме, че идеята за социално равенство е безсмъртен инстинкт, благороден инстинкт, заложен в самата човешка природа.
От друга страна, да изразиш дискретна загриженост към ближния си, който не е така напорист и предприемчив като тебе, още не е популизъм. Преди време имаше една парвенюшка мода богати семейства да вземат дечица за Коледа или Нова година. Така ти създаваш трайна травма у едно дете, защото то след това си отива в бедния дом и цяла година въздиша по онова, което е видяло за ден-два. Но не е популизъм да се откажеш от част от заплатата си в полза на старчески или детски дом, не е популизъм да покажеш, че може да си на висока позиция и да си забогатял, но не си се променил манталитетно.
В последно време с думата "популизъм" някои започнаха да определят всичко, което не им харесва. Популист е Тръмп, защото каза, че ще подобри състоянието на средната класа в Америка. Доналд Тръмп не е обичан засега не само защото се изказа за нормализация на американо-руските отношения, но и защото той, милионерът, защитил ако не бедните, то средните слоеве в американското общество. Нашата представа, че Америка е съставена от милионери, свидетелства колко наивно и колко захласнато гледаме към една страна, която има не по-малко социални проблеми, отколкото всички останали държави в света. Но е популизъм едни милиардери да воюват срещу други милиардери, което само по себе си свидетелства, че силните в света имат все още тактически, а не идейно-стратегически намерения за преодоляване на несправедливостта, която цари по света и която е по-страшна от всякакви други напрежения.
Дори президента Радев го обвиниха, че бил популист, казвал това, което хората искат да чуят. Има един много точен израз на един френски политик: "Аз съм техен лидер, аз трябва да ги следвам". Водачът трябва да се съобразява със състоянието на една страна и с това, което искат хората й. Радев каза: "Аз съм шпионин на българския народ". Може би думата "шпионин" не беше най-подходяща, по-скоро застъпник, изразител, реализатор на идеите на българския народ. Разбира се, да кажеш, че ще има "вечна обич, вечна правда на света", както завършва прекрасното стихотворение на Смирненски "Червените ескадрони", също е нереално. Но става дума за стесняването на тези пропасти, които днес причиниха дълбоко разделение. Ние виждаме, че има доволно влиятелни сили по света и у нас, които имат интереси и се стремят светът да изглежда точно по този начин - с локални конфликти, с потребности от въоръжения, от заграбване на локални природни ресурси. А идеята е неравенството да стане по-малко, за да са по-малки поляризацията и противоречията.
Не бях чувал скоро човек от властта да каже, че да, ние сме член на НАТО, на ЕС, че и с Русия трябва да имаме добри отношения, но основното са националните ни интереси и това да имаме своя позиция в тези отношения. Нека да приемем, че влизането в такива съюзи като НАТО и ЕС неизбежно делегира тези интереси на една по-висока инстанция. Когато се каже, че нещо не е добро, но така иска ЕС, това свидетелства, че този ЕС не е еднакъв за всички. Едно е Малта да е член на ЕС, друго е Германия да е член. Тук също е заложеното неравенството, което не се изразява само с това, че Германия има повече жители отколкото Малта. Самият факт, че се отбягва този въпрос, свидетелства, че той съществува в такива остри форми, които често пъти като потенциал и перспектива са дори по-опасни от тероризма и бежанските вълни.
Не е популизъм да кажеш, че България може да следва свой интерес, макар това да е трудно постижимо при положение, че първата работа на всеки властник бе да засвидетелства своите преданости към неясния израз "евроатлантически ценности". Култът към богатството, към комерсиалния успех също евроатлантическа стойност ли е? Автоматичното приемане на всичко носи и негативи покрай идеята за общност.