Мнение
Политиката на САЩ спрямо Русия
Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари
/ брой: 77
"Чрез управлението се очакваше да бъде потисната несправедливостта, но резултатът беше, че то я въплъти и увековечи."
Уилям Годуин (1756-1836), английски политически философ
Една от основните оси на международни взаимоотношения в съвременния свят е между Руската федерация и Съединените американски щати. Теоретично би могло както да съществува конфронтационно напрежение между тях, така и двете държави да си взаимодействат успешно за решаването на редица проблеми.
Позицията на Джоузеф (Джо) Байдън е, че Владимир Путин води трайна политика срещу западната обществена система и се опитва да отслаби НАТО. Новият стопанин на Овалния кабинет в Белия дом е привърженик на идеята за създаването на специална комисия за разследване на "атаките на Русия срещу американската демокрация" и оказване на по-голям натиск върху Руската федерация с помощта на НАТО и Европейския съюз. И ако е необходимо само с една дума да се характеризира политиката на САЩ спрямо Русия още от разпадането на СССР, тя е
"безкомпромисна" защита на собствените интереси
През 2017 г. в Москва бе издадена пълна версия на мемоарите на Михаил Полторанин (министър на печата и информацията, после и заместник министър-председател на Руската федерация през 90-те години на миналия век и дясна ръка на президента Борис Елцин) под заглавие "Власть в тротиловой эквиваленте". В нея се съдържат много факти как през този период САЩ са провеждали своята външна политика спрямо Русия.
1992 г. В Москва се изострят противоречията между Конгреса на народните депутати и Върховния съвет на Руската федерация - от една страна, и президента и ръководеното от него правителство - от друга страна, като те постепенно прерастват в противостояние между тях.
През декември 1992 г. VII Конгрес на народните депутати отказва на президента да продължи неговите особени пълномощия за периода на икономическата реформа, които са му предоставени една година по-рано и се изразяват пред всичко в даденото му право да регулира обществените отношения, независимо от действащите закони. Конгресът приема на 9 декември закон за промени в Конституцията на РФ. Едно от най-важните положения става усилването на позициите на Конгреса на народните депутати и на Върховния съвет по отношение на президента и правителството - правителството става орган на изпълнителната власт, подотчетна не само на президента (както е било преди това), но и на Конгреса на народните депутати и на Върховния съвет на РФ. В предишния вариант на основния закон бе записано, че пълномощията на президента не могат да бъдат използвани за изменение на национално-държавното устройство на РФ и за разпускане или преустановяване на дейността на който и да е законно избран орган на държавната власт. В новия вариант към това бе добавено, че в противен случай пълномощията на президента биват прекратени незабавно.
На 24 март 1993 г. президентът Борис Елцин отправя до Върховния съвет послание, известно като "Меморандум", в който предлага да се приеме изцяло нова конституция. Елцин умело измества фокуса на противоречията между него и народните депутати и Върховния съвет, като всъщност желае да дискредитира Конгреса като върховен орган на законодателната власт. Позицията на Елцин е, че коренът на всички проблеми се крие не в конфликта между изпълнителната и законодателната власт, а в дълбокото противоречие между народа и "предишната болшевишка антинародна система".
На 30 март 1993 г. в медиите е публикуван новият проект за конституция на РФ, наречен "президентски". На 20 май 1993 г. за доработване на този проект е свикано Конституционно съвещание, сформирано от представители на органите на държавната власт, местното самоуправление, политическите партии и движения, масовите обществени организации и религиозните конгреси, на бизнеса и учени. От проекта са премахнати редица предложения, свързани с основите на гражданското общество. Вместо това като стройна основна концепция на документа се оформят елементите на авторитаризма.
Паралелно Конституционната комисия разработва свой вариант на бъдещата конституция, като на 25 юни 1993 г. Върховният съвет отбелязва, че в този проект са отчетени основните положения на президентския проект и забележките, постъпили от субектите на РФ.
Рязко ескалира напрежението
между президента и законодателния орган, когато на 12 юни 1993 г. Конституционното съвещание одобрява президентския проект. Но неговото приемане по конституционен път, т.е. по начина, предвиден от действащия тогава основен закон, на практика е изключено. Затова и президентът е избран по неконституционен път.
На 21 септември 1993 г. Елцин издава президентски указ №1400 "За поетапната конституционна реформа в Руската федерация" и "Обръщение към гражданите на Русия". В тях се съдържат редица упреци към Конгреса на народните депутати и Върховния съвет на Русия. С нов президентски указ от 23 септември 1993 г. се обявяват предсрочни избори за президент на 12 юли 1994 г. Основна цел на указа е да бъде отслабено противодействието от страна на народните депутати на РФ.
Антиконституционните действия на президента, насочени към установяване на авторитарен режим, срещат съпротивата на другите сфери на властта. Конституционният съд на 21 септември 1993 г. обявява указа на президента и неговото "Обръщение към гражданите на Русия" за несъответстващи на много членове на конституцията, т.е. има основание за отстраняване на Елцин от длъжност или привеждане в действие на други специални механизми за търсене на отговорност в съответствие с действащата Конституция на РФ.
Мнозинството народни депутати отказват да се подчинят на указ №1400. На 21 септември 1993 г. Президиумът на Върховния съвет на РФ постановява, на основание на конституцията, пълномощията на президента да бъдат прекратени от момента на подписването на указ №1400. Съгласно конституцията вицепрезидентът А.В. Руцкой поема пълномощията на президент. На 22 септември Върховният съвет приема постановление за прекратяване на пълномощията на президента Елцин, считано от 20 часа и 00 минути на 21 септември 1993 г.
От своя страна Елцин чрез свой указ от 22 септември обявява "присвояването на президентските пълномощия от страна на А.В. Руцкой за незаконни и недействителни". Елцин призовава народните депутати, намиращи се в Дома на съветите (Белия дом) - резиденция на Конгреса на народните депутати и на Върховния съвет, да го напуснат. Обявена е и "награда" за всеки народен депутат, напуснал обсадения Бял дом - 2 милиона рубли в брой, апартамент в Москва и престижен пост в държавния апарат. Независимо от това предложение, както и въпреки заплахата от въоръжено нападение срещу сградата, част от народните депутати не я напускат.
Въпреки изключителната острота на конфликта, Елцин не проявява желание за компромис. По време на преговорите, състояли се под егидата на патриарх Алексей II през септември, народните депутати предлагат т.нар. нулев вариант - двете страни се връщат на изходните си позиции, като анулират своите извънредни пълномощия. Елцин отговаря с категоричен отказ. На 4 октомври зданието на Дома на съветите е обстреляно от танкове и превзето от специални части. Редица лица, намиращи се в Дома на съветите, включително А.В. Руцкой, са арестувани. В Москва е въведено извънредно положение.
Резонен е въпросът какви са след тези събития
реакциите на т.нар. западни демокрации
включително и на САЩ. Когато на 20 март 1993 г. Елцин се появява на телевизионните екрани с обръщение към руските граждани и нарича своите разногласия с народните депутати и Върховния съвет "конфликт между народа и античовешката болшевишка система", обръщението е предавано и от американската телевизионна компания Си Ен Ен. Часове по-късно същата телевизия излъчва заявление на официалната вашингтонска администрация за нейната пълна солидарност с действията на президента на Русия: "Ние поддържаме демокрацията и реформите, а Елцин е лидер на реформите". Мигновена реакция, която не е възможна без Белият дом да е разполагал с предварителна информация.
Вашингтонският истаблишмънт е заинтересован от укрепването на властта на прозападния "либерал" Елцин. На 18 февруари 1993 г. е подписано Съглашение между правителствата на Русия и САЩ за използване на високообогатения уран, извлечен от ядреното оръжие. Съгласно споразумението Русия се задължава да предаде на САЩ 500 тона обогатен уран с процент на обогатяване 90 и повече - за жълти стотинки: при цена на цялата маса на зарядите $8000 млрд. тя е отстъпена за $11,9 млрд.
Много ли е това или малко? Истината се познава в сравнението. За повече от половин век, започвайки от 1945 г., в САЩ са произведени само 550 тона оръжеен уран. Приблизително с толкова е разполагал и СССР. Лесно е да се пресметне какво количество е останало в руските военни складове след сделката.
За да бъде застрахован Елцин от възможно обвинение за измяна на родината, в съглашението се уточнява, че всичките 500 тона високообогатен уран (ВОУ) ще бъдат преработени в нискообогатен уран (НОУ) за атомни електроцентрали в САЩ. При непрозрачността на твърде корумпираната по това време власт в Русия, както и при пълното отсъствие на обществен контрол, никой извън ограничения кръг посветени няма да узнае дали зад океана е бил транспортиран наистина НОУ или все пак ВОУ! "Пък и дори товарът да е бил нискообогатен уран, откъде накъде?" - задава въпрос Михаил Полторанин в своите мемоари.
Но за САЩ и за Елцин, след чиято кончина мнозина западни политици изпяха панегирици в негова памет като "велик демократ", тази сделка е била взаимоизгодна...
(По материали от чуждестранния печат)
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България