Политическата торта в Белград

Сърбия излезе на предсрочни парламентарни избори. Без особен ентусиазъм, но и без крайна апатия. С надежда за промяна към по-добро. А за комшиите то е свързано все с неща, към които се стремим и ние - по-висок жизнен стандарт, намаляване на безработицата, съживяване на производството, социална защита... Дали ще ги получат, е друг въпрос, и той не зависи изцяло от промяната на политическата конюнктура. Защото активните обществени дейци от целия спектър там вече напълно осъзнават, че съчетаването на активна проевропейска политика и взаимодействието с най-влиятелните страни в света е ключът към успеха и преодоляване на стагнацията. Тази симбиоза, заимствана донякъде от бивша Югославия, дава особения облик на сръбския модел. А той се характеризира, освен с всичко друго, и с фанатична защита на националните интереси, силна отдаденост на православието и славянството, опазване на идентичността и склонност към мобилизация в критични моменти.
Над 10 г. като кореспондент на БТА в Белград имах възможността да отразявам много избори и да бъда пряк свидетел на драматичните събития в миналата федерация, по-късно в обединението Сърбия и Черна гора, а накрая и в Сърбия. Сегашната впечатляваща победа на коалицията около Сръбската прогресивна партия създава за втори път ситуация с абсолютно мнозинство след въвеждането на многопартийността в страната. Логично е премиерското място да заеме Александър Вучич - млад, напорист и безкомпромисен към корупцията политик. Създаден в редовете на радикалите, близък сътрудник на сегашния президент Томислав Николич, той очевидно импонира на повечето сърби със своята неотстъпчивост в преследването на целите и директен изказ. На него може би му липсва холивудската лекота в общуването на Борис Тадич, чиновническата точност на Воислав Кощуница, експертният подход на Мирко Цветкович или всестранната обиграност на Ивица Дачич. Притежава обаче несравнимо по-голяма енергия и воля да налага верните решения. Не се опасява да назовава нещата с истинските им имена, включително и да навлиза в деликатния дипломатически терен с по-разбираема за обществото лексика. Не е привърженик на прекалените отстъпки, но проявява склонност и разбиране, когато са налице необорими аргументи. Сърбия е на път да получи министър-председател от нов тип и поколение, който явно се харесва в страната, а на чуждестранния терен тепърва ще се утвърждава.
Съкрушителната победа с повече от 48% от гласовете (156 места в парламента) на Сръбската прогресивна партия подсказва и повишени очаквания на обществото за радикални промени. Очевидно хората съзряха готовност за тотална реформа с активната досегашна политика на правителството срещу корупцията, включително на най-високо равнище, но само това не ги задоволява. Може би кабинетът на социалиста Ивица Дачич е поставил само началото на процес, който ще продължи и задълбочи Вучич. И ако за това близкото бъдеще ще даде отговор, то на дневен ред са и редица други сериозни проблеми, свързани с неефективните предприятия, фалитите, приватизацията, пенсиите, безработицата. Предстои и практическото разрешаване на болезнения за Сърбия въпрос за Косово с посредническата роля на ЕС. Познавайки досегашния подход на Александър Вучич и неговата партия към този казус, ми е трудно да си представя негово и на формацията му отстъпление от цялостната и ефективна защита на правата на сръбското население в северната част на новообразуваната държава. При това на дневен ред е функционирането на институциите на сръбските общности - въпрос, по който все още има различия между Белград и Прищина. И независимо че Вучич изтъкна след победата, че приоритет за страната ще бъде икономиката и безработицата, за всички е ясно, че сръбската комуникация със Запада и пътят към ЕС преминава и през регулиране на взаимоотношенията с Косово.
Досегашното коалиционно правителство стана факт след 80-дневни трудни пазарлъци. Големият победител тогава бе лидерът на социалистите Ивица Дачич, който зае премиерския пост, а негов първи заместник стана Александър Вучич. Интересно дали сега тези постове просто няма да бъдат разменени в ново коалиционно споразумение. Социалистическата партия на Сърбия зае втора позиция на сегашните избори (14,05%) и се превръща отново в удобен партньор за новото мнозинство. Не само в Сърбия, но и в международната общност Дачич утвърди авторитета си не само като премиер и министър на вътрешните работи, но и като умел преговарящ с Хашим Тачи в Брюксел.
Ще се случи ли отново симбиозата между Сръбската прогресивна партия и тази на социалистите ще стане известно след по-малко от 80 дни. Мнозина съзряха симптом за това в нарочното посещение на Дачич в щаба на Вучич в нощта след обявяването на неофициалните изборни резултати. Дали досегашният премиер е опитал от празничната 22-килограмова торта,не стана ясно. Немалка е вероятността обиграният политик и отличник от Факултета по политология на Белградския университет да получи своето парче от политическия сладкиш. Дали? Или изкушенията на победителите ще бъдат по-силни.