Под влиянието на Настрадин Ходжа

Вместо успокоение през отпускарския август, в САЩ изпаднаха в силна възбуда. Санкционната треска се засили и вече нанася опасни поражения на мозъчната кора, изтласквайки от там остатъците от здрав разум.
От вчера сутринта влезе в сила първата порция от възобновените санкции срещу Иран. Така обеща Доналд Тръмп, след като през май обяви, че САЩ излизат от споразумението за иранската ядрена програма. Втората - още по-зловредна порция ще бъде сервирана в началото на ноември. Цялото меню се очаква да разруши напълно организма на една от най-древните държави и тя да бъде зачеркната от картата на света.
Санкциите засягат енергийния, финансовия, промишления и дори културния и хуманитарния сектор. Най-силният удар, разбира се, е по износа на ирански петрол и достъпа на Техеран до банкови услуги и доларови операции. Следователно под наказателната гилотина на американската Темида попадат всички компании, финансови институции и еднолични предприемачи, които дръзнат да имат нещо общо с Иран. Цялата търговска дейност е обречена тотално да замре. Светът следва да повярва, че Иран го няма, защото така казва супердържавата.
Във Вашингтон се надяваха, че всички ще се подчинят и "лошата сделка" ще бъде преправена по техен вкус и интерес. А това - нито повече, нито по-малко, означава Близкият изток да премине на дистанционно управление от САЩ. За целта новата "добра сделка" трябва да забранява на Техеран не само да произвежда ядрено оръжие, но и да се откаже от ракетната си програма. Контролът да не се извършва от МААЕ, а от Вашингтон и то във всеки момент и на всяко място, където там пожелаят. Наред с това противно на своите интереси Иран трябва да ликвидира влиянието си сред шиитския арабски свят.
Не е тайна и крайната цел на американските "политически фантасти" - да се смени държавното управление в Иран и на власт да дойде правителство, отговарящо на американските "демократични стандарти". Същевременно главен наместник на Вашингтон в региона трябва да стане традиционният му съюзник Саудитска Арабия, чиято обществена система явно отговаря, ако не на стандартите, то на интересите на "властелина". А това - не можем да не се съгласим, е много по-важно.
Светът обаче не отвърна ласкаво на вашингтонската санкционна треска. Китай, който е сред най-големите консуматори на ирански петрол, веднага отсече, че няма никакво намерение да се съобразява с прищевките на Тръмп. Освен това търговията ще се извършва в юани. Така противно на целите на щатския елит атаките срещу могъществото на долара като единствена международна резервна валута се засилват. След "петродолара" за първи път се заговори за "петроюан".
Този път и ЕС не проспа момента да напомни за себе си. Брюксел обяви "блокиращ регламент" в защита на своите компании, "които извършват законна стопанска дейност в Иран". Регламентът, който от вчера е в сила, ще позволи да се възстановяват щетите от екстериториалните санкции на САЩ и да не се приемат наказателните решения на американските съдилища. Документът дори забранява да се спазват санкциите, "освен ако по изключение е разрешено от комисията, в случай че неспазването сериозно вреди на техните интереси или на интересите на съюза".
Големи са съмненията, че Европа ще устиска на натиска на САЩ. Обемът на търговията със САЩ е несъизмерим със стокообмена с Иран и случаите на "сериозни вреди" при масово неспазване на санкциите биха били неизброими. Важно обаче е друго - непослушанието на най-близките съюзници и тяхното пробуждане. Това е може би, единственият положителен ефект от вашингтонската мания.
Санкциите срещу Иран не са оригинални. Процесът на въвеждане на ограничения срещу Русия има вековна история, а през последния век особено се активизира. Днес вече започва да придобива комични форми. Преди дни група сенатори демократи предложиха закон за разширяване на антируските санкции. В него освен традиционните ограничения срещу енергетиката и финансовите институции, има слисващи съзнанието идеи: Русия да бъде принудена да се откаже от ролята си на геополитическа сила, "да се махне отвсякъде, където пречи на американските интереси". Ачик се настоява САЩ да имат право да водят пропаганда сред руското население, за да бъде сменен "режимът на Путин".
За сенаторите това не е намеса във вътрешните работи на чужда страна. Конгресът все повече работи като побеснял принтер и печата санкции. Сенаторите искат предварително възмездие за всички предстоящи избори, в които Русия още не е, но би могла да се намеси. За 240-годишната си история в Америка стигнаха до хитрините на Настрадин Ходжа: да си набие детето, преди да е счупило стомната, защото след това няма смисъл да го бие. Важното за САЩ е да имат кого да бият. Не ще да е било много приятно да си дете на Ходжата. Още по-малко - да си съюзник на страдащ от вечна възбуда маниак.