По следите на изгубеното парламентарно време

2023 година може да бъде определена като една от най-странните политически години за България. В нея видяхме всякакви експерименти и прецеденти - ротационно правителство, некоалиция - сглобка, атентат срещу главния прокурор, отстраняването му от поста, безумни промени в Конституцията и какво ли още не.
Време, облечено в безвремие... Обитателите на сградата, под чиято фасада е написано, че "Съединението прави силата" и през изминалата година доказаха, че са разединени, че нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.
Още от първия си работен ден сегашният парламент беше натоварен с негативизъм, неувереност, съмнения, скептицизъм, но и с крехка вяра, че ни чака по-добри бъдеще. Защото без нея надежда "по-нататък" не може да се съществува, както казва известният писател Харуки Мураками.

Вместо ред в хаоса,
сътвориха хаос в реда

Това направиха ПП-ДБ и ГЕРБ. А резултатът е, че вместо да свършат нещо полезно за хората и страната, депутатите тъпчеха на едно място и се развличаха със скандали, обиди, лични нападки и безсмислени изявления в кулоарите - просто ей така, за да се покажат в медиите.
Да, парламентът заприлича на най-дългия роман в света - "В търсене на изгубеното време" на Марсел Пруст, който съдържа 4300 страници. Дано само не ни принудят да го прочетем докрай, а да го затворим по-бързо...
И да не го запомним само с дърпането на вратовръзки, агресивна посредственост, псувни, обиди, ръкопашни схватки, стигащи до бой, емоции, вместо рационални дебати...
Уж конституционна реформа и уж начало на съдебна такава, редовно правителство, два неуспешни вота на недоверие, актуализация на бюджета, бюджет за 2023 г. и за 2024 г., както и много спорове, някои стигнали дори и до физически сблъсъци в пленарната зала, съпътстваха парламентарния живот на 49-ото НС през годината.
Есенната сесия на парламентът беше открита

в сградата на бившия Партиен дом

Промяната бе аргументирана с необходимостта от сериозен ремонт на историческата сграда на НС, който така и още не е започнал. Достъпът на журналисти до кулоарите беше ограничен, а работата им затруднена.
Парламентът започна работата си в фалстрат след като депутатите не можаха два пъти да изберат председател на парламента. След третото гласуване негов шеф стана Росен Желязков от ГЕРБ, който ще ръководи НС на ротационен принцип и трябва да бъде сменен от Никола Минчев от ПП-ДБ.
След мъчителни препирни парламентът излъчи редовно правителство с мандата на втората политическа сила ПП-ДБ. Това стана след месеци управление на служебни кабинети и серия от предсрочни парламентарни избори. В резултат на дълги преговори и станал публичен скандален запис от национален съвет на ПП, на 6 юни, новото редовно правителство "Денков-Габриел" положи клетва пред Народното събрание. За него гласуваха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Това стана възможно, след като Мария Габриел, номинирана за министър-председател от коалицията, спечелила предсрочния парламентарен вот ГЕРБ-СДС, върна неизпълнен първия проучвателен мандат на президента Румен Радев.
В края на май парламентът прие на второ четене промените в НПК, с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. НС гласува да се назначава прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора, водещ разследването на главния прокурор. След гласуването на промените

Иван Гешев беше освободен като главен прокурор

В последния ден на първата сесия на 49-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламента. Те бяха приети окончателно на три четения на 19 декември.
Промените предвиждат възможност за депутати и министри да бъдат избирани хора с двойно гражданство, главният прокурор да е с мандат от 5 години, председателите на ВКС и ВАС със седемгодишен мандат, два съвета - ВСС и Висш  прокурорски, които ще имат общо събрание.
На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституцонния съд за промените.
 
Националният празник няма да бъде променян

и той остава 3 март. С гласуването бяха намалени правомощия на президента при съставяне на служебни правителства.
По-рано парламентът прие Закона за противодействие на корупцията, с който съществуващата дотогава Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество - КПКОНПИ, беше разделена на две.
Преди окончателното приемане на бюджета за 2024 година президентът Румен Радев обяви, че може да му наложи вето, което досега не се е случвало. План - сметката на държавата беше окончателно гласувана в последния работен ден на НС, преди депутатите да излязат в коледна ваканция.
Заложените приходи, помощи и дарения в държавния бюджет за 2024 г. са общо 43 406 519 700. От тях данъчните приходи се предвиждат да са общо 38 116 002 000 лв.
Предвидените разходи са в размер на 23 659 736 900, като текущите разходи са за 20 092 397 200 лв.

От 1 януари минималната работна заплата стана 933 лв

Преди това бяха приети парите на НЗОК и на ДОО за следващата година. Здравната вноска и през 2024 г. остава 8 %, а от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., трябва да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 523.04 лв. на 580.57 лева. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лева.
Мнозинството преодоля два вота на недоверие към кабинета "Денков - Габриел" - за провали в секторите енергетика и национална сигурност и отбраната, внесени от ПГ "БСП за България".
Със свое решение и по предложение на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът гласува да бъде предоставена допълнително на Украйна военнотехническа подкрепа - бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение, както и резервни части за обслужването й, с отпаднала необходимост за нуждите на МВР. Президентът Румен Радев наложи вето, но то беше преодоляно.

Напрежение в сглобката предизвика

изборът на управител и подуправител на НЗОК. Преди лятната си ваканция мнозинството избра Станимир Михайлов от ПП-ДБ за нейн управител. В последния ден на ноември след дълги дебати, скандали в пленарната зала и напрежение в управляващите проф. Момчил Мавров от ГЕРБ-СДС бе одобрен за подуправител. На следващия ден той и управителят подадоха оставки в НС след среща между Бойко Борисов, Христо Иванов, Делян Пеевски и Асен Василев. Така процедурата започва отново, а партньорите в сглобката си спомниха за нуждата от подписване на механизъм, с който да бъдат регламентирани назначенията.
Парламентът гласува промени в Закона за защита от домашното насилие, с които се създава национален регистър на регистрираните за педофилия у нас и в чужбина.
На 1 декември Народното събрание  ратифицира договора за придобиване на бойни машини "Страйкър". Прогнозната стойност на договора е 1 208 560 357 щатски долара.
Два дни преди местните избори в парламента се разрази

нов скандал с машинното гласуване

След извънреден председателски съвет председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов съобщи пред медиите за доклад на ДАНС, според който зам.-министърът на електронното управление Михаил Стойнов е заснел и свалил на флашка информацията, свързана със сигурността на устройствата за гласуване. По-късно НС създаде временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със ситуацията.
Отворените въпроси на парламентарната 2023 очакват своето решение през 2024 година. А дано, ама надали...

Корнелия Нинова:

Това НС няма няма капацитет
да променя обществения договор

Този парламент няма нито юридически, нито политически, нито морален капацитет да прави промени в основния закон и да променя обществения договор в България, зяви лидерът на БСП Конелия Нинова по повод промените в Конституцията. И уточни, че социалистите ще гласуват против тях.  
"Още веднъж доказваме, че сме опозиция и единствената алтернатива на сглобката. Ние от БСП не внесохме нито едно предложение, защото сме принципно, последователно против тези грешни, юридически нескопосани, политически недомислени промени в Конституцията. Тези, които бойкотират, днес няма да бъдат тук, за да защитят собствените си предложения", подчерта Нинова.
Конституцията е висша форма на обществен договор и като такава би трябвало да изисква огромно обществено съгласие, посочи тя. Нямаме и наченки на обществено съгласие, констатира Нинова. Тя припомни, че има над 50 отрицателни становища от всички професионални гилдии, от неправителствени организации, международни организации, Венецианската комисия и нито едно позитивно.
"Оценките за тези предложения са от противоконституционни  до предателство на националния  суверенитет, цитирам учени, конституционалисти и професионалисти. Голямата цел на тези промени беше реформата в съдебната система, отбеляза Нинова и изтъкна, че всички, които работят в съдебната система, казват, че  промените са недомислени, противоконституционни и че ще създадат повече проблеми, отколкото ще решат", категорична е Нинова.
Според нея те представляват политическо овладяване на прокуратурата, подчиняване на прокуратурата на политическата воля на мнозинството, разсипване на прокуратурата, цитати, казани от прокурори чрез тази уж децентрализация - това не е съдебна реформа за по-добро.
"Ще довършите окончателно мечтата за справедливост, която има всеки български гражданин по отношение на правораздаването. Двойното гражданство за народни представители, а оттам и за други висши длъжности в държавата, представлява отказ от национален суверенитет", посочи Нинова.

Равносметката

От началото на мандата си 49-ото НС е приело 79 закона, 209 решения и три декларации, сочи справка, подготвена от дирекция "Законодателна дейност, парламентарен контрол и право на ЕС" на парламента и неговия пресцентър.
Депутатите са заседавали 89 пъти като 16 от пленарните заседания са били извънредни.
От 12 април до 21 декември 2023 г. в 49-ото Народно събрание са постъпили общо 243 законопроекта, като 133 от тях са внесени от народни представители. За този период в парламента са постъпили 294 проекторешения, от които 274 от народни представители. Внесени са и 9 проекта за обръщения и декларации.
През втората си сесия от 1 септември до 21 декември 2023 г. 49-ото Народно събрание е провело 42 пленарни заседания, 12 от които извънредни. През този период депутатите са приели 47 закона, 12 решения и две декларации. Постъпилите законопроекти са 85, проекторешенията - 113, а проектите за обръщения и декларации - 9.

102 часа и 52 минути въпроси и отговори

В 49-ото Народно събрание до 20 декември 2023 г. са зададени 2011 въпроса и са отправени 57 питания. Парламентарен контрол е провеждан в 12 пленарни заседания за парламентарен контрол и в четири извънредни пленарни заседания. Блицконтрол е провеждан в 5 заседания, като са зададени 48 въпроса от народни представители от всички парламентарни групи.
Използваното парламентарно време за осъществяване на контролната функция на Народното събрание от началото на мандата е 102 часа и 52 минути.
В този период използваните форми на парламентарен контрол са въпроси и питания, блицконтрол, разисквания по питане, изслушване и вот на недоверие. Проведени са 21 изслушвания по чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, едно разискване по питане и са отхвърлени два вота на недоверие.
От зададените въпроси с писмен отговор са 1549, а 462 - с устен. При питанията 41 са били с писмен отговор, а 16 с устен. Отговорено е на 1640 въпроса и на 42 питания, а 61 въпроса и 2 питания са оттеглени.
През втората сесия са зададени 620 въпроса и 14 питания, имало е 4 изслушвания и два вота на недоверие. Парламентарен контрол е провеждан в 5 пленарни заседания и блицконтрол - в две пленарни заседания, като в него са зададени 19 въпроса. Използваното парламентарно време за осъществяването на контролната функция на Народното събрание е 30 часа и 36 минути. От зададените въпроси 502 са с писмен отговор, а 118 - с устен. Отговорено е на 477 въпроса, а 20 са оттеглени. От отправените питания 11 са писмени, а 3 - устни. Отговорено е на 9 питания.