По палатите ще ги познаете

"Съвременното жилище е нещо средно между лабиринт, музей, затвор и гробница."

Хенри Давид Торо (1817-1862), американски писател и публицист, в "Уолдън, или живот в гората"

Май 1925 г. В края на този месец Софийският апелативен съд разглежда конфискационно дело, възбудено срещу Константин Муравиев, бивш военен министър; С. Стефанов, бивш началник отдел в Обществена безопасност, и Стефан Калчев, съгласно Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти. Едва ли бившите земеделски величия са предполагали, че ще бъдат съдени по закон, прокаран от самите тях, докато са държали държавното управление.

От представените в съда документи и обясненията на подсъдимите се установява, че Министерският съвет отпуска на министър-председателя Александър Стамболийски четири милиона швейцарски франка за разходи по изпълнението на мирния Ньойски договор, сключен на 27 ноември 1919 г.

Но вместо да изразходва тази сума целево, Стамболийски присвоява голяма част от нея, а немалко пари разпределя между партийните си другари, както следва: за С. Стефанов - 3 940 000 лева, за Калчев - 4 339 280 лева, а Спас Дупаринов взима 915 171 лева.

Без по това време да се употребява терминът "пране на пари", присвоените от държавната хазна средства били превъртени точно по такава схема. В Швейцария парите са обърнати в левове, разпределени са между посочените избраници, след което комбинативната тройка си купува грамадни здания в София, автомобили, стоки за бита и основава книгоиздателско дружество "Победа".

"Ала сега, когато сме допипали кокала с две ръце и когато таман му е времето да се осигурим за стари години...", казал Ганьо Балкански и побил ярък фар за мнозина български управници напред.

През 1935 г. в "Държавен вестник" е поместена обява за търг за павирането на улица в Горна Оряховица. Печели го фирма "Костадинов и сие", която предлага най-ниската сред всички участници цена - 160 000 тогавашни лева за 9 км трасе. Конкурентите обжалват решението пред съда. Разследването разкрива, че шест общински съветници са получили по 1400 лева, за да гласуват поръчката да бъде възложена на "Костадинов и сие". Съдът решава: поръчката е невалидна, съветниците да внесат взетите от тях пари в държавната каса, те получават по 8 месеца условна присъда и глоба от по 4000 лева, които да внесат в общинската каса. На кмета и на председателя на общинския съвет са наложени допълнителни глоби от по 3000 лв., защото са допуснали корупционна сделка.

Седем десетилетия по-късно 

ситуацията не е претърпяла промяна

Малко след като Иван Портних е поел управлението на Варна, вярно на съвременната поговорка "Бели имоти за черни дни", семейството му се сдобива с апетитен имот в комплекса "Св. св. Константин и Елена". Кметът на крайморския град е броил само 60 хил. лв. за 111 кв.м - как да не го препоръча човек за лектор на Уолстрийт заради ловкостта му да пазарува недвижими имоти на цени, много по-ниски от пазарните, информацията за което умение стана публична още през 2015 г. И какво последва? Едно голямо Нищо! Въпреки че при основателни съмнения в почтеността на финансовите постъпления или в имотните придобивки на държавниците би трябвало да има проверки. Щателни и всеобхватни, а не предназначени да подпечатат индулгенцията за извършената сделка или за финансовата инжекция по съответната банкова сметка.

Както е известно, пътя към прозрението всеки изминава сам. Дори когато то е от рода на Остапбендеровото.

През 2008 г., когато цените на имотите все още се определяха от правилото, че небето е границата, небезизвестното лице Яна Костова, по-голямата дъщеря на Иван Костов, купува от "Златни пясъци" АД апартамент от близо 140 кв.м на първа линия. Жилището се намира в съседния на хотел "Адмирал" апарткомплекс "Златна котва", като Яна брои едва 83 122 лв. Продава го само 3 години по-късно - през 2011 г., за петорно по-висока сума. Макар тогава имотният балон вече да се беше спукал, сделката е финализирана на цена 469 399 лева.

Вариантите за обогатяване при горната сделка са няколко. Като съвсем не е сигурно, че печалбата идва от препродаването на по-висока цена. Опитът, който придобих на поста председател на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, ми подсказва, че е напълно допустимо тук комбинацията да е съвсем друга. Възможно е имотът да е бил закупен на много по-висока, тоест на реална пазарна цена, но със средства с незаконен произход. Затова и не се декларира реалната сума за покупко-продажба. После се извършва продажба уж на печалба и по този начин се легализират парите. Всъщност именно в 

узаконяването на незаконни доходи 

се състои "печалбата".

В подобни машинации измамата при декларирането на цената, при която е извършена покупко-продажбата, не е заради укриването на данъци. Данъчен режим, при който е достатъчно само да се плати съответният данък към държавната хазна, за да бъдат легализирани престъпните приходи, може само да е мечта за тарикатите. Но ето, че посредством ловки операции с недвижими имоти бляновете могат да бъдат реализирани.

Ето защо е прибързано да бъдат правени заключения, че петорната тайфа от партия ГЕРБ, и "Обединени патриоти", "облажила" се посредством подозрителни сделки с луксозни жилищни имоти на строителната фирма "Артекс инженеринг" АД, ги е придобила на по-ниски от пазарните цени. Напълно възможен е и другият вариант - изпиране на пари.

Тук е мястото да отбележим, че датата 10 ноември 1989 г. е повратният момент, след който луксът можеше да бъде прегърнат без угризения на съвестта, независимо от произхода на средствата, с които беше заплатен.

И все пак някои неща са ясни. Първо, както е заключил американският държавен деец, главнокомандващ армиите на въстаналите английски колонии в борбата им за независимост от английската корона и пръв президент на Съединените американски щати Джордж Вашингтон: "Малко хора имат благородството да устоят на най-голямото изкушение". Второто обстоятелство, което е ясно в аванс, е, че всички подобни операции биват извършвани "под роза", въпреки пропагандните фразеологични екзерсизи на персоната Цв. Цв., че всичко е "прозрачно".

У древните римляни розата е била емблема на тайна. Когато домакинът разхвърлял рози по трапезата, гостите знаели, че всичко казано по време на пиршеството, трябва да остане там. Впоследствие розата се изрязвала като орнамент на тавана, където ставали важни съвещания, пак със същото значение.

Едва ли и цялата продукция на Долината на розите би стигнала да наметне с покривалото на тайната финансово-имотните операции на българския (псевдо)елит. Бърз преглед на декларациите за имотното състояние на нашите депутати, кметове и други публични личности показва, че те владеят уникалната способност да се сдобиват с 

имоти на удивително ниски цени

Както и банковите им сметки да набъбват с дълга редица от цифри, без да става ясно откъде и как точно.

Херкулес е станал известен с митологичните си дванадесет подвига. Но вероятно щеше да се издъни, ако му беше възложено да провери дали лицата, заемащи висши държавни длъжности в България, не лъжат в декларациите си. Ако ли пък Херкулес беше получил задачата да прецени дали придобивките на псевдоелитариите не са резултат от покупко-продажба на власт, можеше и да гушне букета.

Все пак имотните декларации са достатъчно прозрачни, за да бъдат направени три извода. Първият е за смисъла на цялата тази документация - да изимитираме именно "прозрачност", а съответните държавни чиновници, участващи в процедурата по "контрола", да получат по няколко евроцента, отчитайки дейност. Второ. Управляващите са богати, а понеже времето е пари, те нямат намерение да го губят, като дават обяснения откъде ги ръси манната ненебесна.

Третият извод е най-важният. И най-опасният за българските мегатарикати-престъпници по различните етажи на властта. В някои държави, включително и САЩ, този проблем е решен още върху територията на превенцията. Всеки индивид, който заеме изборна длъжност, предава своето имущество (недвижима собственост и финансови активи) под публично управление. Ето как трябва да бъде процедирано и у нас!

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България