По чужд калъп

"О, неразумний и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин..."

                        Отец Паисий
                       

Този дълбоко горестен възглас на легендарния първовъзрожденец от Хилендарския манастир, взривен от неудържима болка, обич и страдание през непрогледната тъмна нощ на петвековното турско робство, звучи толкова актуално като насъщен страстен призив за спасяване на българщината, застрашена от погубване в днешното безумно време.
Повод да се върна към тази гореща и толкова пренебрегвана тема е бледото и безизразно отбелязване от родните ни медии на 111-годишнината от избухването на едно от върховите събития в българската история - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Създава се наистина впечатление, особено през последния пагубен за народа и страната ни четвърт век, че лекомислено, безотговорно и безцеремонно все повече се омаловажават и загърбват важни и значими исторически събития и личности, жалониращи многовековното ни развитие като народ и държава. Навярно в миналото ни битуват трагични мигове, падове, погроми, но и респектиращи страници, които извисяват с безпримерните си подвизи напористия български дух, завоювал чест, слава и гордост за родните ни поколения.
За съжаление последните две и половина вече десетилетия, удостоили ни с недопустима тотална социално-икономическа, духовна и нравствена разруха, смачкаха националното ни самочувствие. Особено много пострадахме от безпрецедентния демографски срив - плод на тежките икономически условия за живот, заставили стотици наши сънародници да търсят спасение за физическото си оцеляване в чужбина. А заедно с това изчезват сякаш безвъзвратно и обичта към народ и отечество, истинските ни национални ценности. И всичко това е плод на една съвсем съзнателно провеждана целенасочена стратегия на безотговорни политици и държавници, обрекли се да служат на чужди интереси в името на своето лично благополучие. Някой да е чувал да се говори днес например за патриотично възпитание на младите ни поколения и обществото ни? Думата "патриотизъм" е едва ли не вече старомодно понятие, изхвърлено като ненужно извън употреба. И политици, и държавници, и всевъзможни медии, институции - всички задружно са се заели и внушават натрапчиво ден и нощ да ставаме граждани на света, но не и патриоти. Е, наистина вече се гордеем, че сме европейци, макар че станахме измекяри на Вашингтон и Брюксел и не си пестим унижението да им падаме на колене като сетни просяци. Ето това е новото ни европейско самочувствие.

Що за низост и падение!

Нима забравихме, че имаме Левски и Ботев, Вазов, Яворов, Смирненски, Гео Милев и Вапцаров, Благоев и Димитров, Димитър Талев, Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска... Да не говорим за десетки други талантливи българи - художници, спортисти, допринесли за прославянето на страната ни по Европа и света.
Всъщност първите кълнове на уважението към истинските стойности, на процесите на нравственото и патриотичното възпитание започват от родната стряха. За жалост голяма част от съвременните семейства са обект на перманентна и безпощадна безработица. Изпаднали в материално затруднение, те не са в състояние да осигурят здравословен етичен климат. А децата прекарват дълги часове, общувайки с компютри, интернет, които не всякога им предлагат подходяща за възрастта духовна храна.
Така стигаме и до незавидната роля, която не престава да играе първият ни канал на БНТ, който ни внушава една своя си селекция при отразяване на събитията, свързани с културно-историческото наследство. От кумова срама националната ни телемедия отразява все още някои традиционни общонародни чествания в София, Панагюрище, Враца, Карлово, но липсва цялостна стратегия и програма за постоянно връщане на нашия съвременник към истинските ни стойности, свързани с Възраждането, борбите за социална справедливост и духовния ни живот.
Недоумявам защо в емисиите на радиото и телевизиите ни не се говори за Раковски, Софроний Врачански, Васил Друмев, П.Р. Славейков, Чинтулов, Априлов, Петър Берон и други забележителни личности - мотори на родния ни Ренесанс. Да не говорим за Ботев, чийто рожден ден винаги се подценява. Колцина какво знаят за Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Андрей Николов, Иван Лазаров, Николай Павлович, Станислав Доспевски? Е, за сметка на това пък Вежди Рашидов не слиза от малкия екран, за да ни учи как се прави български Лувър, и не се посвени да "заточи" великолепни творби на водещи български художници в изобретения от него Музей на тоталитарното изкуство. Едва ли има здравомислещ наш сънародник, който да не се възмущава от

вземащото все по-опасни размери чуждопоклонничество

щедро рекламирано от родните ни електронни медии. Те хич не се и смущават, че безнаказано ни отродяват, както казваше Николай Хайтов, от българщината. Вместо да се правят филми с подчертано българско патриотично съдържание и звучене, хвърлят безотговорно милиони, за да ни предлагат филмови сериали, лишени от елементарни художествено-естетически достойнства, сътворени, както споделя огорчен известният наш писател и сценарист Георги Мишев, по чужд калъп. Българската общественост жадува да види игрални и документални киноленти за Вазов, Йовков, Елин Пелин, Любомир Пипков и други изтъкнати люде на българската духовност. Крайно време е ръководният екип на БНТ, пък и другите ни родни телевизии, да се качат по примера на великия Ботев на "Радецки" и поемат решително курс за духовното ни освобождение. Никому не е позволено да пилее нахалост скъпоценните парици на днешна доволно обедняла България, за да я погубва в угода на чужди интереси. Къде е СЕМ?
Изключително голяма отговорност за това жалко състояние на нещата носят родните ни политици, които със срамните си дела записват и най-унизителните страници от своите биографии. Например как да си обясним, че вече десетилетия наред не се приема Закон за защита на българския език и безпомощен продължава да обира праха из чекмеджетата, чакайки напразно нечие благоволение. Е, как ще стане това, след като министри и депутати са на "вие" с родното ни слово? А какво да кажем за присъствието на родната ни класическа и по-нова драматургия в репертоарния свят на театъра ни? Аналогично стоят нещата и с блестящите кинотворци на режисьорите и сценаристите Въло Радев, Никола Корабов, Методи Андонод, Людмил Стойков, Николай Хайтов, записали златни страници в най-новата история на седмото ни изкуство. Нека не забравяме, че

и това е България

Не по-малко поразии върху патриотичното възпитание на младежта и обществото ни донесе и новият прочит на отечествената ни история. С каква съвест и морал, господа политици и продажни историци, погазихте правото на Раковски и Каравелов, Ботев и Левски и на хилядите български възрожденци, които мъжествено изстрадаха и се бориха с меч и слово срещу петвековния гнет, наричайки го робство, вие, които не сте вкусили от него, да го назовавате сега официално "османско владичество"? Мисля, че подобни угоднически фалшификации нямат нищо общо със здравия научен разум. Това придържане към вредни и опасни политически подходи на практика развързва ръцете на недобросъвестни наши сънародници от турски произход, инспирирани отвън, да разпространяват ревностно, под булото на криворазбрана демокрация и свобода на вероизповеданията, радикален ислям. А той в момента е в недопустимо настъпление. Твърде показателен е процесът в Пазарджик срещу 13-те имами.
Не може да не буди също така тревога и прибързаното лекомислено премахване на наборната военна служба за младежите ни, която е незаменима школа за мъжество и патриотизъм. Разрушиха се десетки казарми, а днешната ни армия, ако все още се говори за такава, е сведена до един опасен минимум, какъвто не е бил даже и след варварския Ньойски диктат през 1919 г. Сега символичният ни войскови състав е наемен, непосилен за бедстващата ни страна и се използва за военни мисии зад граница и при бедствия и аварии. Отиде си в историята и началното военно обучение, което е също неделима част от патриотичното възпитание на младите ни поколения. Повече от наложително е да се помисли в близко бъдеще за създаването на спортно-патриотични организации под стряхата на родното ни образование. Именно те заедно с другите компетентни държавни органи ще изковават тялом и духом младия български патриот.
Намирам също така за неоправдано непрестанно подклажданото верско разделение на различните етноси у нас. Докога ще се разпалват съвсем тенденциозно етническите пристрастия и ще се спекулира с тях за постигане на користни политически цели, създаване на етнически политически организации и т.н. Всички - българи, турци, роми, арменци - сме български граждани с равни права и задължения. Всички сме родени тук и трябва задружно да се трудим за нашето общо отечество - Република България.
Нека не забравяме заветните думи на Отец Паисий, че Бог е отредил за нас най-хубавото кътче на земята и трябва да милеем за него, защото
"През тези кратки дни и дълги нощи,
застанал до прозрението пръв,
Отец Паисий обикаля още
и проверява българската кръв".

("Паисий обикаля още" - Eвтим Евтимов)