Перголези - бащата на комичната опера

Трагично краткият жизнен път на автора на "Слугинята-господарка" (4 януари 1710 г. - 17 март 1736 г., Поцуоли, Неапол) може да се разкаже буквално с няколко думи. 
Роден е в градчето Йези, провинция Анкона, в много бедно семейство. Учи цигулка и композиция в Неаполската консерватория "Дей Повери" ("За бедните", б.а.), след което ръководи капелата на принц Стилиано в същия град. За кратко време е на служба при друг принц в Рим. На 26 години се разболява от скоротечна туберкулоза и умира във френския манастир на град Поцуоли...
Това е всичко!
Но...
Приживе Перголези се прочува като майстор на религиозната музика - особено с великолепната си великденска кантата "Стабат Матер" (1736 г.). Първото му сценично произведение - религиозна музикална драма (мистерия) - има невероятен успех в Неапол. Младият маестро веднага получава поръчка да напише истинска опера със светски сюжет.
Само за няколко години той създава десет големи сериозни опери - днес напълно забравени, но се прочува като родоначалник на един съвсем нов жанр - сценичното интермецо. В буквалния смисъл това е игра между отделните действия. Но по същество е кратка комична опера, която в зората на жанра - ХVIII век - се е изпълнявала като музикален антракт.
Е, ако в първия акт действието се развива някъде в Олимп, между първия и втория акт започва веселата история за Уберто, Серпина и Веспоне. После на същия този Олимп продължава действието на драматичната опера-серия.
Във втория антракт - между второто и третото действие, вече завършва (при това непременно щастливо!) пикантният анекдот за богатия стар ерген и за неговата духовита и изобретателна камериерка, решила на всяка цена да стане господарка.
Накрая следва помпозният финал на високата митологична трагедия. По този начин на сцената воюват патосът на сериозната опера и веселата непосредственост на комичната опера, наречена "буфа".
Но зад тази интригуваща борба между "високия" и "ниския" жанр историята на музикалния театър открива борбата на аристокрацията с току-що появилата се на световната сцена буржоазия: на хората от дворците и хората от улицата. Това е историческата заслуга на комичната опера на Перголези. Този нов и демократичен жанр довежда на сцената традициите на италианската народна комедия "дел арте" и изразните средства на площадния, уличния театър. И вместо митичните хора полубожества, главни действащи лица са обикновените хора с техните реални характери и съдби.
Операта "Гордият затворник", "приложение" към която е било това интермецо, е отдавна забравена, докато "Слугинята-господарка", възвестила началото на новия жанр - комичната опера, достига своите върхове с "Тайният брак" на Чимароза, "Севилският бръснар" на Росини, Сватбата на Фигаро" от Моцарт, "Фалстаф" на Верди и "Джани Скики" на Пучини.
Операта "Слугинята-господарка" е поставена за първи път у нас в Пловдив през 1959 г. с участието на примата Валентина Александрова и незабравамия Алексей Милковски. Интересното е, че премиерата се е състояла в цеха на един от машиностроителните заводи в града, тогава по повелята на БКП:
"Изкуството по-близо до народа, по-близо до живота!".
Следват постановки в Работническата опера на Сливен (1967), Ямболския музикален театър "Проф. Драган Кърджиев" (1978), а в София е представена за първи път на 20 май 1988 г. под диригентството на Стоян Марев и режисурата на Милко Стоянов с участието на Румяна Барева и Павел Герджиков.
През 1977 г. е реализирана за първи път на сцената на Камерната опера в Благоевград от нейния директор и основател проф. Пламен Карталов и от диригента Михаил Ангелов с участието на Валерия Широканска-Карталова, по-късно възстановена през 1989 г. от диригента Красимир Топалов.
През 1982 г. "Слугинята-господарка" е първата опера, заснета у нас по филмов способ от БНТ. Постановчици са Константин Димчев и Петър Крондев, а диригент - Борис Спасов. В главните роли се изявяват Виолета Шаханова и Евгени Ганев. Продукцията (оценена от критиката като най- успешната досега) е наградена със "Златната антена", а след това пренесена в нови варианти на сцената на Русенската опера, по-късно и в театрите на Габрово, Добрич и Велико Търново, като това всъщност са първите оперни постановки, осъществени с камерните оркестри на тези градове.


Джовани Батиста Перголези


Кантатата "Стабат Матер", която композиторът написва преди смъртта си


Афиш за камерната опера "Слугинята-господарка" от Перголези, представена от Държавната опера в Русе


Сцена от операта "Олимпиада", за която Стендал казва, че е един от върховете на оперното изкуство през ХVIII век (Перголези-4)