Патологичното "висше образование"

Ако човек пътува по "Цариградско шосе" към центъра на София, преди големия изложбен център върху една фасада на хотел "Expo" вижда огромен транспарант - "International University College". Ако има общо с висшето образование, първата му мисъл е: "Няма в България такъв законен "университетски колеж". Поредното менте.
С тези мисли реших да проверя що за колеж се е опнал до изложбения хотел. Проверката поднесе достатъчно изненади. Въпросното формирование в София си има самостоятелен сайт, в който пише, че е създадено с решение на Народното събрание като "Висше училище Международен колеж" през 1999 г.

Не е създавано такова висше училище през 1999 г.

Оказва се обаче, че има още един сайт - пак на "Висше училище Международен колеж", според който то се намира в... Добрич и е създадено от парламента преди 11 години на вчерашната дата - 5 май 1999 г. (ДВ, бр. 44/99). Бърза справка е достатъчна, за да се установи, че с решение на НС на тази дата е създаден съвсем друг колеж - частният Международен колеж в Албена.
От трите структури единствено колежът в Албенаа е акредитиран и фигурира в официалните регистри на МОМН и на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Какво се оказва? Законният колеж в Албена вече не поддържа дори свой сайт в интернет. Той де факто самоволно се е преместил в Добрич, без санкция от НС (по закон парламентът определя седалището на вуза), преименувал се е пак самоволно във "Висше училище Международен колеж", а накрая цялата си история и права е приписал и на "Interational" колежа в София. Бедата е, че столичният колеж на "Цариградско шосе" 149Б е извън българския Закон за висшето образование (ЗВО) - и дипломите му също. Той не е откриван от НС, не е дори филиал на колежа в Албена.
Втора беда идва от хитростта да бъде назован "висше училище". Възможност за това дава двойствеността в самия закон. Според ЗВО колежите са висши училища, но видовете висши училища са три - самостоятелен колеж, специализирано висше училище и университет. Законът задължава при откриването на всеки вуз в названието му да се запише към кой от трите вида принадлежи. Споменатият колеж в Албена е самостоятелен и няма "висше училище" в названието си. Макар в сайта на столичната му "издънка" да е записано черно на бяло, че "през 1999 г. с решение на НС Международният колеж в Албена прерасна във Висше училище Международен колеж". Не е вярно. 
Описаните амбулантни хитрости се правят по простата причина, че колежът като вид висше училище може да обучава само в първата образователна степен - "професионален бакалавър", докато другите два вида вузове имат право и на  следващите две степени "бакалавър" и "магистър". Акредитацията на Международния колеж в Албена, която той прилепя към двата си мутанта, му е дадена от НАОА само за степен "професионален бакалавър". Което не му пречи да обявява магистърски програми съвместно с два английски колежа. В сайта му пише, че дипломите на магистрите се признават във Великобритания, но хитро е спестено, че не се признават в България,

понеже са придобити извън закона

Иначе в рейтинга на университетите в МОМН колежът се нареждал сред 10-те най-добри вуза в направленията туризъм и икономика, в които обучава. Чудесно! Обаче оценката, дадена му от НАОА, е "добър".
Описвам по-подробно случая, понеже е показателен за хаоса във висшето ни образование. Вузовете, особено частните, правят каквото си искат, никакъв закон няма значение. А щом законът в една държава няма значение, тази държава е загинала. Отгоре на всичко самият Закон за висшето образование, променян и кърпен десетки пъти от приемането му през 1995 г. досега, бъка от нелепости. В него пише, например, че филиали на висши училища се откриват от Министерския съвет, но това важи... само за държавните вузове. Излиза, че частните могат да разкриват безброй свои звена из страната без всякаква санкция и контрол и без мисъл за каквото и да било качество. Няма как да се обясни двойният законов аршин според това, дали вузът е частен или държавен, освен с едно - лобистки текстове, приемани от депутатите в угода и интерес на някого.
Огромният проблем на това постоянно явно и тайно набъбване на вузовски звена и звенца, е, че в тях няма кой да преподава. По закон, за да се открие нов вуз, НАОА трябва да даде положителна оценка и НС гласува, но никой не знае колко преподаватели ще са на щат в новото заведение и колко ще са прелитащи от чужди вузове на хонорар и втори-трети-пети договор. Така се плодят измислени структури без собствени кадри, в които преподават едни и същи лица. Да се говори за конкуренция на вузове в тази ситуация е безсмислено. В частните висши училища като правило преподавателите идват от другаде или пък са пенсионирани от държавни вузове, откъдето си отиват на 65 г. Ограничението (или дискриминацията) по възраст не важи за частните висши училища и там съставът е доста по-застарял от този в държавните. Нямам нищо против равните по конституция права на собственостите, затова и питам - защо

законовият аршин и тук е двоен

Защо в НБУ например преподавателите на щат може да са два пъти по-малко от приходящите, пък другаде да не може?
 Цялото мишкуване с разни звена, наричащи себе си обучаващи, очевидно не вълнува просветния министър Сергей Игнатов, който е отговорен за изпълнението на закона. Не го вълнува и странният факт, че един човек може да бъде четвърти мандат ректор при разрешени два. Затова пък той пъргаво се намеси тези дни в избора на ректор във Великотърновския университет, та от престараване прати до него две писма с различно съдържание да обяснява, че Общото събрание на вуза било нелегитимно, понеже в него останали осем преподаватели над 65 г. Вероятно те трябва да бъдат уволнени, за да умножат вътрешния износ на лектори към някой нов частен вуз. Като прословутия университет в Перник, който се споменава с ирония, но никой - вече цяла учебна година, не се интересува колко преподаватели на щат има в него. Години ще минат, преди някой да попита това. Така през вратичките в закона се изнизват петилетки и се дипломират десетки хиляди "студенти", питомци на хора, които нямат трудова връзка с вуза обучител.
Всъщност никой не знае колко са "плаващите" преподаватели, легитимиращи различни псевдовузове, защото няма институция, която да има задължението да следи на колко места се повтаря едно и също име. Самите ректори, донори на кадри за "съседа", не се интересуват колко часа прекарват преподавателите им на работното си място. В кой друг сектор е възможно това? Може ли чиновник да работи в две министерства едновременно, журналист - в два вестника, или кой да е наемен работник в две конкуриращи се фирми? Само във висшето образование може всичко.
Има един-единствен източник, от който можем да придобием някаква обща картина на резултата от всичко това - НСИ. Според националната статистика през учебната 2010/2011 г. във вузовете у нас има 281 170 студенти и 22 432 преподаватели. Малка подробност: от тези преподаватели на основен трудов договор са 13 741 (61 %). Т.е. "летящите" на хонорар и пенсионерите са 8691 (39 %).
От студентите 57 304 са в частни висши училища, а преподавателите там са 2 726. Още една подробност: в частните вузове от 2 726-те преподаващи на основен трудов договор са едва 1110, останалите 1616 (52,3 %) са от институции, чужди за даденото училище, или са пенсионери.
Конкретно за частните колежи. В тях за степен "професионален бакалавър" се обучават 16 962 студенти, учат ги 592-ма преподаватели, от които едва 174 са на основен договор. Т.е.

70,6 % от преподавателите в частни колежи са приходящи

от други вузове или пенсионери. Ето това е трагичната картина на българското висше образование, която МОМН крие.
За пълнота да добавим, че преди 10 години - през учебната 2000/2001 г., студентите са били 243 592 (с 37 578 по-малко), а преподавателите - 23 329 (с 897 повече). От тях пътуващи и пенсионери са били 7 720, т.е. с 971 по-малко от сега. Излиза, че студентите се множат, преподавателите намаляват, но все повече пътуват из размножилите се до 52 висши училища у нас и техните звенца. 
В белия свят няма подобен абсурд. Държавните университети там имат своите кадри и ги контролират. Частните - също. Знае се кой къде работи и в друго висше училище той може да отиде единствено за няколко лекции - да ги прочете за престиж или от престиж. И няма как местни политически и всякакви други лобита да натискат, както у нас, да се открие висше училище и във Видин. Районът наистина е беден във всяко отношение - и откъм структури на висшето образование. Лошото е, че там няма кадри, които да преподават. Нов вуз - ново трасе за куфарно висше образование, което вече е напаст за България.
МОМН упорито мълчи по тези проблеми. Вместо анализ, министър Сергей Игнатов поднесе нови екзотични идеи. Приготвил се е да даде 10 млн. лв. от еврофондовете, за да кандидатстват вузовете с проекти за онлайн обучение. При сегашната ситуация това значи "пътуващите" да спрат да пътуват и направо от къщи да "обучават", ако щат, и в 15 вуза. Министърът обаче има малък проблем - сред формите на обучение, на които вузовете имат право по закон, не фигурира онлайн преподаване чрез интернет. Съответно - нито един вуз няма акредитация за такова обучение. Та, преди да гласи грешни пари за виртуални идеи, Игнатов първо трябва да предложи най-сетне нов Закон за висшето образование. Беше го обещал за март миналата година, но и досега появата му тъне някъде в необозримото бъдеще. Затова и сериозното обсъждане на нещата става невъзможно. Ще продължат грозният лобизъм и печалбарството на собствениците на услугата "раздаване на дипломи срещу такси". Която няма общо с образованието.    

    
През учебната 2010/2011 г. в България
-------------------------------------
Студенти     - 281 170
    Държавни - 223 866      
    Частни   -  57 304

Преподаватели - 22 432 (от тях пътуващи 8691)
    Държавни  - 19 706 (от тях пътуващи 7075)
    Частни    -  2 726 (от тях пътуващи 1616)
 
Частни колежи:
  Преподаватели - 592 (от тях пътуващи 418)  
--------------------------------------
По данни на НСИ