Суета
Първоаприлска планета, или как се шегуват по света
Безброй версии, истории и легенди са свързани с произхода на празника
/ брой: 61
От незапомнени времена 1 април традиционно се приема за Ден на шегата. Отбелязва се с безобидни закачки между близки, приятели и колеги в безброй страни по света - САЩ, Финландия, Италия, Германия, Ирландия и т.н. Но на определени места съществуват специфични традиции, малко или много отличаващи се от общоприетите усмихнати чествания в различните кътчета на планетата ни.
Следите на празника отвеждат любопитните да научат нещо повече за произхода му в Средновековна Германия. Смята се, че на девойките в страната се е налагало на 1 април да прибягват към тотални неистини по време на разговорите, провеждани в Деня на лъжата. И всичко се е правело с цел в бъдеще да командват мъжете си.
В Италия пък е прието да се шегуват по всякакъв начин дори с непознати. Но най-сполучливи са онези майтапи, когато участниците успеят незабелязано да залепят на гърба на обикновения минувач... хартиена риба. Не се знае кой точно е измислил този номер. Съществуват няколко версии. Факт е обаче, че е изключително популярен. И ако човекът не усети, че се опитват да го "хванат на въдицата", цял ден бива наричан "първоаприлска риба".
Сред историите по повод възникването на ритуала за празника, се откроява една доста интересна, свързана със спасяването на Папа Римски от св. Бертран Сен-Жение. Според легендата главата на Римокатолическата църква се е задавил с рибена кост, но бързата намеса на Аквилейския патриарх го е измъкнала от сигурна смърт. Оттогава обаче е по-добре да се избягва консумирането на морски продукти и деликатеси.
Друга любопитна легенда гласи, че неаполитанският крал Монтеро пожелал на 1 април да се отпразнува краят на страховито земетресение, като му сервират рядък вид риба. Вкусното ястие до такава степен се харесало на монарха, че той решил да превърне консумирането му в добър обичай. Следващия път обаче поданиците му не са могли да уловят същото водно животно. И готвачът, сериозно притеснил се за живота си, поднесъл на негово величество подобно блюдо, но с друга риба. Владетелят обаче забелязал несъответствието. Но, вместо да избухне в праведен гняв, изведнъж се разсмял от сърце на опита да бъде излъган, за да не хвърчат глави. Затова впоследствие се приело шегата с рибата да стане повод за непринудени и безобидни майтапи.
Съвсем логично е да се надникне и в Древен Рим като една от основните цивилизации, предшествала възникването на съвременна Италия. След слънчевото равноденствие тържествено се почитал Богът на смеха - Ризус. Този празник е споменат дори през II век в "Метаморфозите" на Апулей: "Забавленията, които всяка година се организират в чест на хумора, винаги са съпроводени с доста шеги, лъжи и измислици. Ние сме единствените от всички народи, които омилостивяват с веселби божеството, наричано Смях."
В Индия пък на 1 април се отбелязва Денят на богинята Сита. Освен всенародни веселби, в страната е прието на тази дата да се играят комедийни представления, а присъстващите и актьорите да се посипват с цветни бои.
Освен традиционни закачки и какви ли не номера, във Франция си разменят и празни подаръчни кутии. Това донякъде е свързано с прочутата реформа на папа Григорий XIII, който през 1654 г. премества посрещането на Новата година от 22 март на 1 април. За да компенсират факта, че вече веднъж са си подарили нещо и няма как по случай прясно учредения подобен празник да не го направят пак, хората просто решили да използват опаковките и подобаващо, но с едно наум да отбележат с голяма усмивка светлата дата.
Григорианският календар влиза в сила във Великобритания малко по-късно - през 1672 г. С него жителите на Острова заимстват и някои други традиции, свързани с определени празници, почитани на Стария континент. Шегата с рибата обаче явно не им допада. Затова просто решават да си правят най-различни номера и започват да ги тестват най-вече върху членове на семействата и приятели на 1 април. Понеже си позволяват да го правят наистина с най-близки хора, за които знаят, че имат чувство за хумор и никога няма да им се разсърдят, наричат датата Ден на всички глупаци.
Съществува още една любопитна история, препращаща към "Кентърбърийски разкази" на Джефри Чосър. Именно в този сборник с новели английският писател и поет от ХIV век споменава 32 март, като всъщност има предвид 1 април. Така авторът решил не само да провери бдителността на читателите си, но и да се пошегува с тях. Е, намират се и такива, които твърдят, че става дума за често срещана печатна грешка.
Добре е да се спомене и версията, приличаща на приказка, за възникването на Деня на глупаците. Някога, доста отдавна, кралете имали привилегията на присвоят всяка територия само като минат през нея. Та харесал си монархът градчето Готъм и решил триумфално да прекоси главната му улица. Местните обаче застанали с жива верига на пътя. А когато войниците на алчния владетел понечили да разтурят блокадата, жителите започнали да тичат насам-натам, все едно са си изгубили ума. Свитата се изплашила, че това е някаква заразна болест, и побързала да напусне мястото. А народът започнал оттогава на всеки 1 април да отбелязва победата на мъдростта над лакомията с помощта на находчивостта и чувството за хумор.