Панелна история
/ брой: 88
Така се случи, че след доста години съдбата ми отреди отново да обитавам "класически" двустаен апартамент в панелен столичен квартал. Нищо лошо, казах си, ще видя стари приятели, ще срещна нови, пък и навсякъде има интересни лица. Не се излъгах, в иначе лишените от оригинален архитектурен силует блокове, както и навсякъде, има изобилие от прекрасни хора, а също и изявени в своята област личности, на които много би прилягало притежанието на къща в полите на Витоша например. Там на воля и в непосредствен контакт и единение с природата университетски преподаватели, музиканти, учени, артисти, писатели и все носители на духа, творчеството и знанието биха могли да работят и осигуряват на обществото нещо, което не всеки може да даде. Но, уви, обявените за елитни райони са вече окупирани и от "емблематични" (кой измисли тази тъпотия?) лидери на новото време.
В периода на тотално обърканите ценности много талантливи и образовани хора останаха в периферията. Те са чужди на агресията, мачкащата простащина и парвенющина, гъвкавото приспособяване към силните на деня и просването на килимчето за постове и облаги. Затова и парите не намират траен пристан при тях. Като че ли финикийските знаци си харесаха друг тип хора, с други качества и морал. Някои ще ги определят като предприемчиви, находчиви, успели да се впишат в бързо променената среда. Може би, но дали с примирение, търпение и безумно деление по уж политически причини не открихме и път, не - магистрала, за повече агресия и в много случаи за тържество на посредствеността? Наблюдаваме я навсякъде, дразни ни, но някак приехме нейното присъствие. Отредихме й дори достойно място в политиката, пуснахме я в културата и я издигнахме на пиедестал в развлекателния бизнес. Тя вече е част от нас, защото сами я създадохме и отгледахме, покорихме й се лекомислено и в крайна сметка - отдадохме.
Та сред панелите има всичко. Тези квартали-градове са събрали немалка част от населението на отечеството. Затова закономерно професорът дели площадката пред маломерния си апартамент с този на неизмеримо по-имотния специалист по ВиК, а оперна певица извисява глас в неестествената тишина, подарена й великодушно от безработен инженер, опитващ самоотвержено с инструмент в ръка да преобрази стандартна гарсониера в тристаен. Възторжен привърженик на Генерала е забол лика му като икона над диванчето в кухнята. Етаж по-горе благоденстващи пенсионерки са приковали знаменца с червена роза от митинг на столетницата. На партера късен син демократ с малка палава опашчица от посивяла коса страни от всички и бойкотира общите събрания за ремонт на асансьора. Налице е представителна извадка (какъв красив израз!) на общество, (преход)ило към нищото, която би заинтригувала социолозите и техните платежоспособни потребители. Между архитектурните шедьоври на соца, които, с ръка на сърцето да признаем, до голяма степен решиха жилищния проблем, има истински народни парламенти. В моя случай е последната автобусна спирка, където по неписано правило има кафене, масичка за стари книги, будка за вестници и списания, а до нея - за спасителните банички. В тази хармония между естествената нужда от поглъщане на калории и знание се раждат велики мисли за родната и световна политика, громят се доктрини и престъпници, въздигат се и се свалят лидери, коментира се "телевизионната пустош". През почивния ден "депутатите" с бира в ръка бяха съкрушени от трагедията с 8-годишната Александра от Поморие. Съгласиха се, че този път полицията бързо е установила убийцата и възродиха стар спор за смъртното наказание. Не остана встрани дежурната в последно време тема за Украйна, където преобладават проруските настроения. Мъжете трудно разбираха логиката на обвиненията срещу Русия за струпването на нейни военни части по украинската граница, когато фактически това са действия на руска територия, които не застрашават физически съседната държава. Затова пък по отношение разширяването на ембаргото срещу Кремъл са категорични, че е ход, който ще се обърне срещу Запада, включително и срещу наша милост като жертвоготовни защитници на единствената истина в тази европейска драма.
Народът от панелите очевидно има оскъдни средства за културни развлечения. Вторачил се е в малкия екран, откъдето го омайват с предимно вносни формати. Критики отнасят "капки", "фактори", "къртици", "брадъри" и все от този род телевизионни изделия за масова консумация. Хората гледат и коментират, а по законите на комерсиалните медии това е сигурен показател за възбуждане на интереса. Важна е провокацията на заспалото съзнание, мълнията към сетивата и мозъка, независимо от цената. Затова от екрани и печатни издания творците на новото време отвяха в небитието свенливия смокинов лист, а на добродушковците сервираха плът и гръд със силикон, а не мляко, добри имитатори на песни, но имитатори, добри танцьори, но не истински, добри актьори, но крещящи водещи. Абе, панелна история, но истинска!