Няколко думи
Пълна нула
/ брой: 12
Цената на детската мечта на Тодор Тагарев да се види един ден като министър от ден на ден става все по-солена и непосилна. От първия ден на своя пост Тагарев се е посветил единствено на личния си пиар и оцеляване във властовата джунгла. Сметката я плащат въоръжените сили, политиката за отбрана, националната сигурност и кой ли още не...
На фона на целия полулиберален медиен кипеж около личността на Тагарев и одите на десните бардове, които го изкарват рицар на евроатлантизма, трябва да си дадем ясната сметка, че като министър той е пълна нула. Черната дупка на кабинет, който и без това не е съставен от титани на мисълта.
Защото той до утре може да дава оценки за учебниците по история, но не и да каже ще растат ли доходите на военнослужещите. Може да изгуби цяла седмица да рекламира американска бойна техника, но не е наясно дали утре ще има кой да си служи с нея. Може да се превъзнася за американските самолети, но напълно издиша, когато трябва да обясни къде, как и кога започва подготовката на пилотите.
Подобни политически дефицити няма как да се скрият с безсмислените воаяжи до САЩ. И заради това Тагарев е наистина най-цветната и шумна реклама за това защо този кабинет трябва да си отиде веднага. Още утре.
Оставка!