Остров - видение и метафора

От София до Тасос - през Гоце Делчев, Драма, Кавала, Керамоти - през морето с ферибот до градчето Лименас - столицата на острова. С мен са близките на сърцето ми Тамара и сестра й - учителката Катерина Такова.
Обичам Гърция! За трети път пътувам към Егея и топлите й градове. Бил съм в Атина и Солун. А Кавала прилича на корицата на първата ми стихосбирка "Отнесени градове", сътворена от художника Михалис Гарудис. Къщите на Кавала сякаш са птици, накацали по отвесния хълм. Амфитеатрални цветове се преливат от червено (покривите на сградите) в бяло (варосаните им стени), към синьо (ласката на морето). И гамата на това трицветие е наситена с полутонове в палитрата на отвесния град, нанесени от мекото майско слънце. Остава само през сините смокини да излязат млади гъркини с амфори на раменете си. И всичко ще се прелее в "амфора като метафора" ... И ще изгрее роденото приятелство с големия художник през 1965 година в София. Той студент в художествената академия, аз - млад поет, очакващ първата си стихосбирка.
И тук, в Кавала, се задават на хоризонта южните платна по Егейско море, за да понесат върху паметта си изкуството, което днес възкръсва в картините на Михалис и гледа през отворения прозорец на ателието му от средния полуостров на Халкидики към Света Гора.
Съвсем се стъмни. Огньовете на Кавала  ще ни съпътстват в трите дни, през които ще се потопим в живота и миналото на Тасос. Територията на острова е 393 кв. км. По-главните селища: Тасос, Лименес, Лименария, Телегос, Принос, Калихари, Мариес, Рохани, Сатирес, Потамия - в него е хотелът ни - всички на крайбрежната линия, сякаш опасали като пъстра броеница острова. Всяко селище със свои облик и забележителности - черква, площад, исторически разкопки, светилища, наименование, акрополи, битки за оцеляване през суровите векове в тази райска земя. Години на подем и разруха. Формата на Тасос е кръгла. Чудо на природата! Прилича на замлъкнал вулкан, покрит с гъсти гори - бор, ела, дъб, див кестен, крайбрежието с маслинени плантации. В недрата му се таят грамади от белоснежен мрамор. И тази белоснежна светлина, извадена от каменоломните, присъства във всички селища - тротоарите и иззиданите къщи. Мраморният остров! Изобилието от зеленина въпреки двата големи пожара, преминали през него, е една от живописните характеристики на Тасос. Крайбрежието със своите плажове прилича на златен пръстен, опасал острова и неговите планински върхове.
Днес, в една от неделите на май, цяла Гърция стачкува. За социална справедливост и истинска свобода! А тук, в Тасос, е толкова тихо и спокойно. Сякаш сме извън времето и съдбата на хората - тревожна и вълнуваща. Сякаш пътуваме в друга епоха. Разбира се, без знаците на еврото в портмонетата едва ли можеш да попаднеш в тази красота и тишина. Златният телец е навсякъде. Неговата власт диктува и живота в Тасос, макар и на пръв поглед невидима. Красотата наоколо е покорила тревогите и ежедневните грижи. Тук, макар и за кратко, си свободен. Островът е видение! Навсякъде дишат отминали епохи, които са оставили следи и движат въображението. При сътворяването на света тук Бог е бил изумително щедър.
Тасос е остров и име на град. Според гръцката митология той носи името на сина на Посейдон и Телефассия. Той основава острова и е неговият пръв управител. Според друга легенда Тасос се е казвал синът (или внукът) на царя на Финикия Агинор, който пристига със свойта дружина и дава на острова името си. Тук са живели хора още от началото на медния век (приблизително 700 години до новата ера). Историята на Тасос всъщност започва със заселването на острова от гърците - приблизително 720 или 708 години преди новата ера, по време на 15 или 18 Олимпиада. Историята на Тасос преминава през няколко епохи - привличало е "нашествениците" богатството, видимо и невидимо, на този вълшебен остров - епохата на Македония и властването на Александър Велики, донякъде епохата на траките, римската епоха, Византия и накрая - турското робство. Войни и въстания. Мирни въздишки. Разцвет на занаятите и културата. Разрухи и цветни сънища. Островът се освобождава от турско робство по време на Балканската война и отново е част от Гръцката република съгласно Букурещкия договор.
Тасос е кръгъл оазис с вени на реки, започващи от върховете, издигащи се навътре в сърцето на Тасос. И тези реки, приютили край изворите и руслата си селата, закътани в планината, бързат към голямата вода - морето. Дали не е така и с човека - тръгнал от родното си място - от гнездото на семейството към голямата общност - родината, за да се слее с мощното дело, с което да осъществи мечтите си - от раждането до залеза на живота. В една от тези реки се огледах в село Потамия.
Сребърната вена тръгва от извора в коренищата на голям дъб. Разклонява се на три ръкава. Там е черквата "Свети Георги". Тук стават чудни събори - както в моето село Горни Лом. Събира се разпръсналата се рода по широкия свят. Пият вино. Гощават се. Спомнят си миналото и вдигат чаши да не пресъхнат корените на рода. В същото село видях и покриви с каменни плочи - както в Белоградчишко в недалечното минало. Тук може да се разгледа и уникалната рафинерия за олио от маслини. Нейното голямо водно колело се задвижва от един от ръкавите на реката, бликнала от големия дъб.
Пътуваме обратно към столицата на Тасос. Близо до центъра на градчето е българската черква "Свети Николай". Затворена е. Работното й време е рано сутрин и надвечер. Недалеч е голямото светилище. Тук е Мраморният коридор на боговете. Разкопките показват висока цивилизация и духовна култура. Мраморът присъства като неотменна част от живота на острова. Историците пишат, че мраморът на Тасос и неговите светилища са част от голямата верига на цивилизацията, запечатала с длето в мрамора своята представа за живота и съществуването на човека, за да достига до нас и осветява вековете със своята светлина. Казват, че каменоломните на Тасос са работели и за скулптурите на Атина, Спарта, Рим, Флоренция и т.н.
Този Коридор на боговете няма начало и няма край. Названието на светилището е красиво и привлекателно. От него са останали само няколко колони, които археолозите грижливо са консервирали за нас и за онези, които ще дойдат после. Човечеството е огромен поток от хора, които вървят към своето бъдеще. Понякога ясно. Понякога примамливо. Понякога забулено в мъгла. Понякога - наситено с много кръв! Иска ми се светлината на мрамора да го извиси и бъде красиво като Тасос.
С Тамара пием гръцко кафе в ресторант "Горгона". Зад нас е планината на Тасос. Някъде в нейната дълбочина е връх Ипсаро - 1298 метра височина. Пред нас в здрача трептят светлините на Кавала. Заливът е тих, много тих. Курортистите от цял свят още не са пристигнали. Но всичко е готово за тях. Плажовете - чисти. Хотелите - лъснати. Трите дни преминаха като огромно видение, дошло от Коридора на боговете. Завършвам тези мои пътни бележи със стихотворението, избликнало на Мраморния остров:

В КОРИДОРА НА БОГОВЕТЕ                               
Тук векове неудържими
в дълги дни и нощи
с таланта на ваятели и светла вяра
в сърцето на Епохата ни мощна
влизат живи.

Човечество необходимо от земята се изправя.
През времето послания пренася мраморът.

Дали докрай разбираме
какво ни казват камъкът и цветовете!?
Гларус в маранята
каца върху рамото на война строг,
който пази замъка
във битката за Коридора бял на боговете.

В зората на Света - огромен, наш! -
изваяното тяло от длето упорно
обичта ни
към възкръсналите векове зове.

Пристигат чайките -
тревожни и разперени над нас -
може нещо да се случи!

Със страст омайва
мраморът минутите ни в този час.
Давид със прашката
Отвесения зенит улучи.

После тръгваме към материка! -
от видение прекрасно уморени,
което все така назад ни вика.

Във огледалото на тихото море
надвесен се люлее Тасос
с паметта на цветовете притаени.

Сред прегръдката му топла
в залеза
припламват мраморните вени -
с кръвта си сътворили
Коридора бял на боговете.

Прилича островът на каменно,
разлистено от гневно слънце цвете.

30 април 2017 г.
гр. Тасос

 
Лъчезар Еленков

 
Столицата на Тасос