Осъдени души
/ брой: 205
Незаконни висши училища мамят студенти у нас от много години и май с тях свикнаха вече и държава, и общество. Но църквата да поругава законите и да безчинства вече идва в повече дори в държава на неограничените мошеничества като България, в която всичко е възможно. Пловдивският митрополит Николай си измисли висше училище - Православна духовна академия, и вече откри учебната година в нея! А никое висше училище - включително духовно, по закон не може да съществува без акредитация и без решение на Народното събрание. Николай си измисли обяснение: "Няма да акредитирам академията, защото това означава да я приспособя към изискванията на светската държава, което ще наруши духовността в богословието".
Няма да коментирам що е схоластиката в подобна самоделна структура, нито манията на скандално известния митрополит да властва над "единственото висше училище за кадри на църквата". Интересува ме обаче има ли държава в тази страна и прави ли тя нещо, когато някой й плюе в лицето, гази законите й и върши каквото си иска. Важи ли законът за всички еднакво, включително за църквата, или не? Отговорът се натрапва от само себе си, защото същият Николай напук на всички закони заграби безнаказано черквата музей в Батак, свята в паметта на всеки българин и исторически паметник с национално значение, и боядиса костниците с бронз за корнизи. Дори това, че батачани са в постоянен протест, не накара държавата да си помръдне пръста.
Това, че митрополитът се е самообявил за Божи месия на земята, за еманация на самата църковна догма, не отменя въпроса как богословската му духовност не се накърнява от скъпите "ролекси", от кичозно налепения с тапети храм в Пловдив или от названието "Пловдивска епархийска църква" вместо митрополия, след като Уставът на Българската православна църква не допуска обособяване на епархийски църкви? Синодът също мълчи пред своеволията на Николай, макар вътрешните центробежни сили да вземат и там застрашителен размах. И скритите зад привидна святост мераци за власт и имоти да отблъскват от лоното на вярата все повече миряни.
И още нещо важно. Щом светското и държавното според Николай застрашават "чистотата на православието", как при пълна изолация от тях, в затвореното общество на произведените в незаконното му висше училище нему подобни владици, той ще проявява разбиране и грижа за бедните, за бездомните и заблудените? С наглост, вкостеняване и талибанщина вяра не се гради, особено православна. На нея отец Ередия не й прилича. Колкото по-бързо някой го върне обратно в романа на Димитър Димов, толкова повече полза и за църквата, и за обще-житието на българите.