Операторите на кутията на Пандора

"Той е умен човек, но за да се постъпва умно, единият ум не стига."

Фьодор Достоевски (1821-1881 г.) - руски писател

Предложението на Корнелия Нинова да бъде възведена правна възможност за иницииране на съдебен контрол върху постановленията за прекратяване от страна на прокуратурата на досъдебни производства, поражда поне два въпроса. Първият дали идеята е целесъобразна, с оглед конституционно установената роля на прокуратурата в чл. 127 на основния ни закон да следи за спазването на законността. Вторият въпрос е не само дали този съдебен контрол би бил ефективен, но и доколко би изигравал превантивно дисциплиниращо въздействие върху магистратите в червени тоги?

Като изхождам от двадесетгодишната практика на Асоциацията за борба против корупцията в България (А. Б. К. Б.), отговорът на първия въпрос е категорично "да".

Когато един прокурор постанови прекратяване на досъдебно производство, при положение, че изложеният казус е ощетяване на държавата, не съществува законова възможност прекратяването да бъде оспорено пред каквато и да е друга институция.

Единственият хипотетичен вариант за възразяване срещу прокурорско постановление е вътрешноинституционален. Което на практика означава, че ако прекратяването на досъдебно производство е извършено от магистрат в Софийската районна прокуратура, то е възможно постановлението да бъде обжалвано единствено пред Софийската градска прокуратура. После съответно пред Апелативна прокуратура - гр. София, и накрая - пред Върховната касационна прокуратура.

По стълбата нагоре, която води надолу към беззаконието. В това заключение няма и капчица хипотетични предположения. Всичко почива върху необоримата фактология как на множество сигнали на А. Б. К. Б. беше сложен кръст, без какъвто и да е шанс прокурорските постановления да бъдат оспорени, още по-малко - отхвърлени от съдебна инстанция.

Ето само част от този списък:

- Сигнал щ33208/2006 г. по описа на деловодството на Върховна касационна прокуратура (ВКП) за извършване на закононарушения в дейността на ДКЕВР.

- Сигнал щ13445/2009 г. по описа на деловодството на ВКП за незаконно въвеждане на лицата Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, в качеството им на наследници на цар Борис ттт, както и на останалите родственици на цар Фердинанд, във владение на гори и земи от горския фонд в Република България, както и конкретно на имението "Врана".

- Сигнал щ66012/2010 г. по описа на деловодството на ВКП за изготвяне на болнични листове с невярно съдържание на името на Калина Илиева - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие".

- Сигнал щ995/2011 г. по описа на деловодството на ВКП за прикриване на подкуп от страна на Бойко Борисов - в качеството му на министър-председател на Република България.

- Сигнал щ10538/2011 г. за извършен превод от министър на НДСВ на бюджетни средства в негова лична сметка.

- Сигнал щ13830/2011 г. по описа на деловодството на ВКП за корупционни практики, свързани с членове на Върховния съдебен съвет.

- Сигнал щ11731/2011 г. по описа на деловодството на ВКП за престъпления, извършени от лицата Делян Пеевски и Ирена Кръстева.

- Сигнал щ2956/2014 г. по описа на деловодството на ВКП за закононарушения при извършването на тръжна процедура "Изработване и доставка на униформено представително теренно облекло за всички работещи в държавни горски предприятия", спечелена от "Аполо" ООД, собственост на Веска и Николай Цветанови.

Може би единствено спрямо сигналите на Асоциацията за борба против корупцията в България за засягане на държавния интерес. 

Съдбата е извадила късата клечка?

Съвсем не!

В края на май 2012 г. тогавашният градски прокурор на София Николай Кокинов отчете като единствен недостатък на българската прокуратура липсата на достатъчно висока скорост на действията й. "Статистиката сочи 97% осъдителни присъди по делата, но явно всички са се вторачили в тези останали 3 процента. Някой се вглежда в закъснелите влакове. Защо влаковете закъсняват? Ами защото релсите се изкривяват, личният състав се разболява. Единственото, което ни липсва, е по-високата скорост на локомотива", сподели с непросветеното българско население своето прозрение г-н прокурорът.

Оценката за скоростта, с която прокуратурата обработва непоръчковите премисли, е напълно вярна. По-бавна от костенурска е. Но скоростта е само част от проблема. Малка, но съществена подробност е, че самият Николай Кокинов създаваше част от проблема. Когато се обърнах в лична среща с него с информация за умишленото забавяне в Софийска районна прокуратура на постановление по сигнал за ощетяване на държавата, Н.Кокинов ми обясняваше как ще изпрати факс до СРП, за да му изпратят преписката. След няколко месеца, на нова среща между двама ни, отново ми разказваше баснята за факса, а когато му предложих да стъпи на закона и изпрати служебни лица да изземат преписката от Софийска районна прокуратура, дословно ми заяви: "Кънчев, да бъдем реалисти и да оставим закона на мира". И допълни:"Но пак ще изпратя напомнителен факс".

Нека все пак от един частен случай да не вадим генерални заключения! Каква е общата картина?

От информация, предоставена официално от прокуратурата на А. Б. К. Б. въз основа на искане за достъп до обществена информация, научихме, че дори за периода, в който Николай Кокинов рекламираше успеваемостта на прокуратурата като 97:3, то цитираното изказване е тотална неистина. Понеже Николай Кокинов оперираше твърде манипулативно единствено с броя на досъдебните производства, които са завършени с изготвяне на обвинителни актове. А останалите? Ето, например през 2010 г. в прокуратурата са били образувани общо 11 544 досъдебни производства за престъпления против стопанството; престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, както и за престъпления против държавни органи и обществени организации. От тях в съда са били внесени 4858 прокурорски актове. Като отчетем, че на 100 прокурорски акта, внесени в съда, 3% са отхвърлени, то следва, че успеваемостта е 40,8 процента. Откъдето заключаваме, че неуспехът е 59,2 %. За 2009 г. съответните числа са: 8845 образувани досъдебни производства, внесени в съда 3528 прокурорски акта, успеваемост 38,7%, неуспех 61,3 процента. За 2008 г. показателите са: 7186 образувани досъдебни производства, внесени в съда 3593, успеваемост - 48,5%, съответно неуспеваемостта е 51,5 процента.

Необорим факт е, е 

неуспехът превъзхожда успеха, 

а резултатите назад по години до 2003 г., до която година Асоциацията за борба с корупцията в България разполага с информация, не са качествено различни. Уместен е въпросът: в коя друга професионална сфера обществото търпи такъв висок процент брак? Отговорът е известен - в никоя!

Наистина, който и да е прокурор веднага може да възрази, че по невнесените в съда досъдебни производства не е "имало достатъчно данни за извършени престъпления". Дали това е така? Първо една част от тези прокурорски преписки са били прекратени не поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление, а защото е изтекъл съответният давностен срок поради бавното извършване на съответното досъдебно производство. Когато Борис Велчев пое поста главен прокурор, той изнесе в публичното пространство информация, че броят на подобни пропаднали, поради изтичане на пълна давност, досъдебни производства е хиляди. Що се отнася до тях, така и до прекратените прокурорски преписки "поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление", то малкото цунами за България би било, ако причината за това е единствено, недостатъчната професионална подготовка на "n" на брой прокурори. Голямото цунами, с тежки последствия за цялостното обществено-икономическо развитие на страната ни би било, ако благодарение на самосиндикални корупционни практики под миндера са напъхани неизвестен за българските граждани брой преписки, докато бацилът на давността ги докара до летален изход. Катастрофално би било бедствието, ако този неизвестен брой казуси по една или друга причина не са оформени като обвинителни актове, а оттам - и да достигнат до съставомерно претегляне в съда дали е налице престъпление, поради оказан политически натиск.

Каква е понастоящем ситуацията 

в прокуратурата по отношение на прекратените досъдебни производства, когато те засягат интересите на държавата?

Извънинстанционен контрол няма. Затова Асоциацията за борба против корупцията в България няма възможност да възрази на становището на главния прокурор Иван Гешев, че макар и при редица обществени поръчки за униформени облекла, възложени на "Аполо" ООД, цените да са скандално завишени, то няма данни за закононарушения.

И така: възвеждането на правната възможност за иницииране на съдебен контрол върху постановленията за прекратяване от страна на прокуратурата на досъдебни производства, е целесъобразно, с оглед на интересите на гражданите. Но за да бъде то и с превантивна роля, е необходимо за прокурорите, чиито постановления бъдат отменени от съда, да има кариерни последствия. И то отрицателни. Включително и лишаване от правото да се носи червена тога.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България