ОБЯСНЕТЕ НА ДЖАМБАЗКИ!

Евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че "всички от Българската социалистическа партия са за разстрел". Рядко се чуваха през изминалите близо три десетилетия толкова кървави заплахи. Но не абсурдната заплаха е главното. Преценката на Ангел Джамбазки е исторически съвършено недостоверна и не е напълно ясно защо - пределно озлобена. Получи се някакъв шедьовър на антиисторизма.
Джамбазки не е разбрал защо, кой и кога е разделил българите от днешна България от братята им в днешна Македония. Впрочем съвсем наскоро г-н Джамбазки сподели, че "в Шарково хората не различават коза от котка"- казано по повод протестите срещу избиването на дребния добитък в Боляровската община. Но сега въпросът е дали в България се различава историческият размисъл от скандалната политическа инсинуация. Отговорен политик не бива да прави подобни гафове. Но ако за козите в днешния градски свят би могло една некомпетентност да бъде някак простена, то за МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС това днес не е приемливо, особено ако некомпетентността идва от политическа сила, за която той е въпрос на генерално политическо самоопределение.
Джамбазки спестява базисния факт, че Македонският въпрос е роден преди 140 години, на 13 юли 1878 г. на Берлинския конгрес на Великите сили - между другото 13 години преди раждането на социалистическата партия. Именно Берлинският договор отделя днешните македонски земи от планираното българско Княжество. Джамбазки освен това не оценява, например, ролята на Австро-Унгарската империя от последните десетилетия на ХІХ век и началото на ХХ век за "произвеждане" на Македонския въпрос. За Дуалистичната империя и особено за нейния управител в онзи момент - граф Дюла Андраши, е стратегически въпрос между Виена и Солун да няма силни независими държави. Замисълът е Австро-Унгария постепенно да се разгръща на юг, сътворявайки и овладявайки "автономии" и анексирайки "протекторати", докато стигне до топлото пристанище Солун. Плановете за Санстефанска България биха сложили край на Виенско-Будапещенската мечта. На тази плоскост са и усилията на Австро-Унгария за държавно самоосъществяване на албанците - не от чист помисъл за националното освобождение на албанския народ, а с цел конструиране на още една сателитна държава.

РАЗГРОМЪТ НА ВЪСТАНИЕТО

На 2 август се навършиха 115 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание - най-масовото въстание на българите в Османската империя, организирано от Македоно-одринската революционна организация (ВМОРО). Въстанието от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. Впрочем българската общественост неудачно пропуска да уточни, че адекватното име на въстанието би следвало да е Илинденско - Преображенско - Кръстовденско. Революционерите така са го планирали - на поредица от църковни празници, в различни краища на неосвободените земи българите да се вдигат на въстание. По замисъл то следва да се разпростре върху всички неосвободени български земи. Разделянето му на "Тракийско" и "Македонско" е исторически некоректно. Разгромът на въстанието хвърля освободителното движение в Македония в криза и го тласка към самоубийствени вътрешни противоречия и борби. Авторитетният историк Крамптън твърди, че македонските революционни организации в онзи период не са "нищо повече от групи от терористи и гангстери" и че те в огромна степен са дискредитирали българския политически живот между 1900 и 1934 г. Не мисля, че е точно така, но разбирам безизходицата, в която изпада движението. Въпросът е дали днешната ВМРО я осъзнава. Войните, които води България през второто десетилетие на ХХ век, са войни за национално обединение. Ние ги губим. След Санстефанския договор именно двете национални катастрофи произвеждат днешния македонски въпрос.
Македония извън България - това е основният резултат от двете национални катастрофи.



КОМИНТЕРНЪТ И ЕДНА АПАРАТНА ПОДЛОСТ

Коминтернът е основан през 1919 г. и съществува до 1943 г. Когато се говори за "предателство" по македонския въпрос, разобличителите имат предвид най-вече една резолюция на Изпълнителния комитет на Коминтерна. Тя съществува, но политическото й значение е доста по-ограничено, отколкото се внушава. Резолюцията на КИ по Македонския въпрос е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 г. Решението е взето на 11 януари 1934 г. В какво време се случва това? На 27 февруари 1933 г. е запален Райхстагът. От следващия ден в цяла Германия започват чистки и репресии. Хитлер отхвърля Версайската система. Георги Димитров е член на Изпълкома на Коминтерна. Първият полицейски разпит на Георги Димитров е на 9 март. Той отказва да подпише протоколите за разпит. После идва затворът в Моабит. 
От всички резолюции на Изпълкома на Коминтерна тази вероятно е най глупавата, но и най-подлата. В нея са написани такива схоластично-догматични щуротии, като следната например: "...Буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония (т.е. Сърбия, България и Гърция), се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуването на македонска нация". Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от "племената" на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, "експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Македония..."
Ако може нещо да се каже в оправдание на тази антибългарска позиция, то е, че тя е гарнирана с умозрителни разсъждения от типа "Македония е едно от огнищата на бъдещата империалистическа война", поради което "трябва да се търсят решения за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят". Роля не  малозаметна за изготвянето на резолюцията има коминтерновският апаратчик Димитър Влахов. Както го е предложил, така са го и приели.
Както е писал Фридрих Шилер (по друг повод): "Против глупостта и самите богове са безсилни."
Все пак български комунисти в онзи момент отстояват позицията, че следва да се изгражда независима и обединена Македония едва в рамките на мечтаната Балканска федерация. Този момент е централен и точно той се прикрива у нас през последните 25 години. Всичко, което комунистите са обмисляли през първата половина на тридесетте години за Македония, е било с фокус бъдещото мирно и братско съществуване на балканските народи.



ОТТЕГЛЯНЕ ОТ МАКЕДОНИЯ
 
След намесата на Коминтерна самоприсъединилите се към БКП македонски комунисти, водени от Методи Шаторов, са върнати под контрола на ЮКП. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона. Той се засилва с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт и води до подписването на Бледската спогодба. Същото се отнася и за Северна Гърция, контролирана по време на Гражданската война от ГКП. До 1945 година македонизацията на българското население от Повардарието не се случва. След това, в разрез с официално прокламираните социалистически принципи, в Народна република Македония се разгръща политика на дебългаризация на населението. Тя не е безуспешна.
На 17 октомври 1979 г. в интервю за софийския вестник "Труд" Венко Марковски казва: "Роден съм в Скопие, във възрожденско българско семейство... В същността на моето творчество винаги е била България... Моето съществуване е немислимо без България..." Една от най-възторжените книги за лявата партия на България - най-патетичната поема "Орлицата". Мисля да изпратя в централата на ВМРО едно фотокопие.
Българското общество отхвърли т.нар. "Истанбулска конвенция." Решаваща роля за това героично дело имаха Българската православна църква, Патриотичните партии от правителството и особено БСП. Това общопатриотично единодействие бе изградено без многобройни предварителни  консултации и преговори, по силата на живота и на здравия разум. То уплаши други политически фактори - както извън Народното събрание, така и извън България. И се появи уж изневиделица антиисторическото изявление на Джамбазки. Ангел Джамбазки би могъл да се съсредоточи върху проблемите около реализацията на общоевропейския коридор номер 8.
Екатерина Анева - от ВМРО, атакува БСП: "Отново си правите евтин пиар на гърба на ВМРО". На "Пиротска" трябва да осъзнаят, че на "Позитано" се събират и работят родолюбци и партньорството с тях, независимо от актуалното политическо ситуиране на ВМРО, е повеля на живота. Но аз съм съгласен (ако мислим, че това е горещият български въпрос) БСП и ВМРО и другите патриотични партии да седнат на масата - не за "преговори", схванати като дележ на позиции и привилегии, а именно за да се изготви днешната българска визия по миналото и за бъдещето на Българо-македонските отношения.