Обучението - фактор за растеж или любопитство?

Маруся Любчева

Ключовите компетентности, формирани чрез образованието и обучението, са предпоставка за качествено ново развитие на човешкия ресурс и формиране на обществена принадена стойност, които ще имат фундаментално значение за развитието на българската икономика. Образователният продукт и носителите му, новите генерации български граждани, ще притежават конкурентоспособност, съчетаваща иновативните и високотехнологични решения на съвременното развитие. Модерното българско образование ще бъде отправната точка за икономически растеж и доближаване до европейските параметри на икономическо развитие...
Добри послания за разумни политики в страни, които имат стратегии за развитие...
Образованието изисква сериозни инвестиции както за индивидуалното развитие на всеки човек - от най-ранна детска възраст до неговата творческа зрялост, така и за създаване на среда за реализиране на образователния продукт и ползване на неговия потенциал в националната икономика. Стратегическите насоки за развитие на образованието включват основните принципи, изграждащи демократичните и солидарни общества - равен достъп, равни права, всеобхватност и качество.
Българското образование се нуждае от реформа, която

да не разрушава неговите достойнства

а да подобри несъвършенствата, натрупали негативите му през последните 20 години.
Без съмнение, средното образование се променя, за да отговори на новите изисквания, породени от участието на България в единното европейско образователно пространство, Лисабонската стратегия и отговорността, която се определя за него във връзка с изграждане на икономика на знанието. Днес вече имаме и погледа от "България 2020", което ни помага да бъдем адекватни на случващото се в Европа. Но точно днес трябва да кажем, че промените  не са точните, не са с необходимата ефективност, не се правят с онази последователност, която да надгражда .
Един кратък преглед на промените през последните 20 години ще покаже колко сложен е пъзелът, създаден в системата на образованието през нескончаемия преход. Последователните и постоянни промени, свързани с намаляване на финансовите ресурси за образованието, с промени на отделни части на системата, без наличието на цялостна концепция за неговото развитие в съвременните условия на единното европейско образователно пространство и глобализация, доведоха до разпиляването на образователния държавен ресурс.
Системата последователно се освобождаваше (и продължава да се освобождава) от един сериозен интелектуален капацитет на млади хора, заминаващи да учат в чужбина и незавръщащи се в България. Това

направи България интелектуален донор

на европейската (и международна) образователна система и финансов донор на други икономики.
Основните усилия бяха насочени не към съдържателната част на образователните реформи, а на организационни и повърхностни елементи, включително обслужващи нечии частни интереси, които влошиха състоянието на образованието като цяло - промените на системата за написване, издаване и ползване на учебниците, непрекъснатите промени на учебните планове и програми, без да се  анализира и актуализира учебното съдържание, извеждането на възпитанието от училище и много други.
Материалната база на образованието не получи адекватно за съвременните условия развитие, напротив - държавата се оттегли от ангажименти за нейното развитие, което доведе до силно понижаване на качеството на образованието, забавяне на въвеждането на информационно-комуникационните технологии и новите технологии и иновациите в българското училище.

Механичното прилагане на външни модели

направи българското професионално образование трудно приложимо за нуждите на българската икономика. Пълното разминаване между потребностите на бизнеса и икономиката и образователния продукт е на път да превърне  професионалното образование в ненужен придатък, който се развива единствено по своята вътрешна логика, без да задоволява интересите на икономиката. Извеждането на професионалната квалификация в новосъздадени квалификационни центрове лиши професионалното образование от сериозен финансов ресурс, но не повиши качеството на подготовка.
Социалните, демографски и финансови проблеми промениха сериозно отношението на обществото към образованието - прекомерното по количество и по възраст ранно отпадане от училище, както и непълното обхващане на подлежащи лишава икономиката ни от човешки ресурс и натоварва държавата с ангажименти, които изчерпват и без това малките й финансови ресурси. Интегрираното образование трудно си проправя път, защото не беше направен анализ какъв да бъде неговият път.
Независимо от дългия преходен период, образованието продължава да бъде единствената ценност, която българинът отстоява с цената на много усилия и за която той осигурява  личен финансов ресурс, включително подхранвайки един цял сив сектор на частно образование (защото държавното образование не му дава необходимото качество).
Приемането на Национална програма за развитие на училищното образование, предучилищното възпитание и подготовка се оказа стимул за по-добри решения в определените като проблемни области, но очевидно недостатъчен. Тя не изигра онази сталбилизираща роля, която й се възлагаше. Независимо от тази недостатъчност, започналите положителни промени в системата бяха факт, който никой не може да пренебрегне - както в организационен, така и във финансов план.
Въпреки формалните ангажименти на  почти всички правителства към образованието и декларираните приоритети, образованието дълги години се финансираше на остатъчния принцип и е далеч от европейските 6%, макар през 2008 и 2009 година да беше предоставен по-голям финансов ресурс както за образованието, така и за науката.
Значителните промени на законодателната база не бяха в състояние да разрешат много от проблемите на системата, защото се осъщствяваха

непоследователно и на части

Нарастването на необразоваността, повишаването на неграмотността, влошаването на качеството на знанията и липсата на съответни умения у завършващите влошава ресурса, който се влива на пазара на труда, което поставя страната в неблагоприятна светлина по отношение на другите страни от ЕС, включително по отношение на мобилността, адаптивността, капацитета и компетентостта.
Въвежданите елементи на външно оценяване, системата за дифиренцирано заплащане в училище, делегираните бюджети дадоха на системата на образованието по-висока стабилност, но все още не са предизвикали повишаване качеството на образованието, от което се нуждаем. България загуби много от престижните места, които заемаха нейни представители в световни олимпиади и състезания.
Какво става с образованието днес?

Разтърсващ хаос, вместо разтърсваща реформа

Изключително силен политически натиск върху системата. Проблемите, които възникват,  се решават на парче, не е ясно как се изпълнява Националната програма, а трябва да припомня, че тя е приета с акт на Народно събрание и като статут е с най-висок ранг от всички разработвани концепции в сферата на средното образование. В този смисъл е повече от необходимо именно тя и нейните принципи да продължат да водят в предприеманите промени, защото ни е нужна последователност и постоянство. Никой обаче не знае как тя се изпълнява. Но пък всички знаем, че светът започна през юли 2009 година! Продължаващите частични промени на законите, липсата на воля да се приеме нов закон, който да замени  Закона за народната просвета и да отговори в цялост на нуждите на образованието днес, когато сме част от европейското образователно пространство, показва управленска немощ. Очевидно е, че не простото любопитство към живота трябва да ръководи управленските решения, когато говорим за образование - системата, от която зависи всичко останало. Свидетели сме на реализиране на политика за деня - днес едно, утре друго, днес е "да", утре - "не". Вместо подобряване на организацията по провеждане на матурите, сме свидетели на поредица от провали, които за съжаление се тълкуват едва ли не като успехи. Вместо последователно повишаване на финансовите ресурси, които да се осигуряват за системата, сме свидетели на драстично съкращаване. При формално изразен приоритет към образованието. Някой вероятно счита, че делегираният бюджет е панацеята на образованието. Но не е прав. Всъщност има и  и нещо много важно, което едновременно зависи от от бюджета, но и от общото отношение към образованието извън парите. И това е качеството на учителския труд. Което съвсем не се изчерпва с диференцираното заплащане на учителите. Тук измеренията са много по- широки от рестриктивния поглед на двамата министри - на образованието и на финансите.
И какво следва? Днес образованието е спокойно, стачки и протести няма, защо ли? Защото се всява страх. Страх не от промени по принцип, страх от формирано отношение. За какъв възрожденски дух да говорим?
Днес Европа говори за образование и обучение като ключов фактор за постигане на интелигентен растеж, създават се институции за формиране на знания и постигане на научни решения за този интелигентен растеж, инвестициите в образованието се считат за антикризисна мярка и се предвиждат във всички европейски, а се препоръчват за всички национални програми. В ЕС има специални институции, които анализират системата и подготвят прогнози, препоръки, решения. У нас анализ на образованието правят единствено Световната банка и Отворено общество. Да, външен поглед и оценка са необходими, но коя е националната институция, която се занимава с този процес. След закриването на Института по образование, нито една от приложените промени не е анализирана достатъчно сериозно, за да се оцени влиянието й и след това да се предприемат следващи стъпки. Днес у нас отношението към образованието е прокризисно. И ако днес е спокойно, със сигурност утре няма да е така, защото системата просто няма да издържи на некомпетентността. Образованието е философия на живот, образованието е духовност, образованието е единение на нацията, образованието е посока за постигане на устойчивост, образованието е национална политика и когато това не се отчита, резултатът е един - ниско интелектуално, социално, икономическо развитие. Това ли искаме?