Обкръжение

Имам странното усещане, че живеем в някакво обкръжение. И обръчът се затяга, а ние овчедушно се свиваме в него с широко отворени от ужас очи за онова, което може да ни се случи.  Прескачащите отвъд металния ринг наши пълномощници се целуват лигаво из Европа и после пристигат все с добри новини. Ние пък вярваме ли, вярваме - толкова вярваме, че ако не е някой телевизионен "фактор" или серийно маане от съседите, съвсем ще потънем в мрачни мисли за цивилизационния си избор. А той (изборът!) ни повелява да страним от православна Русия, да припознаем каузата на наложената проблематична власт в Киев, да си предадем разузнавачите, да анатемосаме всичко преди 89-а, да... И така безкрай и докрай, докато сам започнеш да си вярваш, че си закърмен с либералдемократично мляко. А уморената ти майка те е приспивала в тихите нощи с героични притчи за иначе наистина забележителни мъже като например Томас Джеферсън или Ейбрахам Линкълн. Важното е да забравиш, да се отпуснеш и да се довериш на домораслите глашатаи на истината.
А те сега са особено активни, дори прекалено активизирани от своите работодатели. Имплантирани са навсякъде около нас, прекрачват нахално в мозъка ни и се настаняват там със своите ценности, за които е забранено да има алтернатива. Какво от туй, че мнозина от най-достойните носители на новия морал са кажи-речи всичките от "червени" семейства. И как иначе, когато те се свикнали да са на гребена на вълната. Там, където водата е най-бърза, но и бълбука парфюмирана пяна, която ти дава възможност да се къпеш в еснафско благополучие. За тях изобщо няма значение, че създателите им са имали идеали, че са градили с мисълта ти и всички да живеят по-добре. Напротив, те трябва да разграждат остатъците от въображаемия мит за комунизма, да мият съвест и да си създават нова биография, да събарят паметници, да отварят селективно досиета и подскачат в ритуален дивашки танц със запалени факли върху съдбите на хората.
    Та, мисля си, обръчът се затваря. Не само като възможности за свободен избор за държавата ни в очертаващия се световен хаос, но и в резултат от настъплението срещу деликатната област на паметта. Тя пък, милата, като част от висшата организация на материята се оказва недопустимо трайна за голямо разочарование на либералдемократите. Което провокира в тях ожесточено желание да я сразят окончателно. И тъй като тези, които помнят "мъките" и изживяха голяма част от живота си в "непрогледната тъма" на социализма, са тотално отписани от програмата за препрограмиране, то стрелите са отправени към поколението, на което великото тайнство на зачатието е отредило време за съществуване в... демокрация.
И ето, че в ролята на главни лъчетерапевти влизат хора на културата, но в най-широкия, да не кажа в необозримо широкия й смисъл. То не са лъжи, спекулации, злоба, простащина. От екранни и ефирни творения направо се стича измислен антикомунизъм, струи дезинформация, натрапват се модели, внушават се илюзии и откриват магистрали пред негово величество нагонът в необработен вид. Направо ме шокира обаче радиоинтервю с авторката на книгата " Сексът и комунизмът" Милена Фучеджиева. Не мога да си обясня защо е толкова огорчена от своето детство и младост в отечеството госпожата, която иначе очевидно има генетично заложен талант да изразява образно мислите си, а и да гравитира в творчеството си около еротиката и отвъд нея. Пък и това очевидно отвращение от всичко преди "демократичната" черта в България и направо ритуалното преклонение пред "истинската" демокрация в Щатите! Не разбирам  разсъжденията й, както и подобните на тях, но с кулинарен привкус, на Албена Шкодрова в нейното прословуто творение "Соц гурме".
Та много модерни и продаваеми изглежда се оказаха литературните и какви ли не творчески упражнения на тема социалистическа България. И ако на милиони "българи от старото време" им е ясно под шапката за каква спекулация става дума, то в крехкото съзнание на младите хора подобни простотии намират място. Тя и целта е точно такава, пък и добре премислена. Да се промият мозъците на цяло едно "уау" поколение и да се превърне то в удобна и покорна маса за манипулиране, преобладаваща в бъдеща многонационална България. Тъжна е тази перспектива, и за да не се случи, е необходимо само едно - качествено образование за създаване на можещи и отворени към света и новото хора, но патриоти и милеещи за родното, за българското. Неподвластни на дребнавите, но фатални измислици за близкото ни минало на политическите интриганти и съпътстващите ги в облагите културтрегери. Защото кръгът се затваря, обкръжението е тотално, а и ние сме твърде лесна мишена за отстрел. Дори на по-малко разстояние от "Седем часа разлика". Нали, г-жо Фучеджиева?